// Вие четете...

Морал и Православие

За вярващите не са нужни чудеса, за да се усъвършенстват духовно.

Z83„Сърцето няма да се убеди в това, което не се говори от сърце.“

За вярващите не са нужни чудеса, за да се усъвършенстват духовно.

Православните християни вярват в Нашия Господ Исус Христос с цялата си душа и сърце и не се притесняват да говорят публично за Него и учението Му. „Всеки, който Мене признае пред човеците ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен.“ „Защото, които се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отеца си със своите Ангели.“ „Мене светът мрази, казва Христос, защото Аз свидетелствам, че делата му са лоши.“
Разсъждавайки по човешки хората биха се запитали. Защо Христос не се обърна към силните на деня и вместо дванадесетте рибари бедняци не избра дванадесет князе или философи?
Използвайки тяхната известност и ученост, лесно би се разпространило Неговото учение. Нямаше да има Голгота и гонения на християни, нямаше да има реки от кръв. Господ избра за Свои апостоли най-бедните, най-неуките и най обикновени човеци. „Бог избра онова, що е слабо на този свят, за да посрами мъдрите. Бог избра онова, що е слабо на този свят, за да посрами силните.“
Защото тези неуки рибари обаче написаха книгата на книгите – Библията. На нейния уникален стил се възхищават учени и философи, удивляват се и се чудят, как е възможно обикновени човеци да напишат подобна книга с вечна актуалност. Това е така, защото Библията е Боговдъхновена. Сам Бог е внушавал на апостолите и пророците, какво да пишат, и то така, че всеки човек да намери отговор на всеки свой въпрос, стига разбира се да вникне в текстовете с вяра и от сърце.
По отношение на вярата има един интересен случай, когато Исус Христос бил във Витания с учениците си, минавайки покрай една смоковница, Христос пожелал да си откъсне от нейния плод, но когато не намерил нищо на нея Той рекъл: „..занапред никой да не вкуси плод от тебе во век.“ На другия ден св. ап. Петър Му казал: „Рави, виж смоковнцата, която ти прокле, изсъхнала.“ Исус му отговори и рече: „имайте вяра в Бога, защото истина ви казвам, ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му – ще му се сбъдне, каквото и да каже.“
От този пример е ясно, че вярващите трябва да се молят от сърце и никога да не се съмняват, че Господ ще изпълни просбата им, защото съмнението разяжда вярата, както разяжда желязото.
Силна и непоколебима вяра трябва да има и всеки който прекрачва прага на православния храм поради някаква нужда. Не може да се иска от духовника да извърши „чудо“, четейки молитва, без дълбоката и несъмнена вяра от страна на молещия се към Господа.
При св. безсребреник Дамян дошъл един римлянин, богат юноша. С мъка и отчаяние му каза: „Излекувай ме, аз съм сляп, нима до края на живота си ще бъда в мрак? Нима завинаги ще бъдат от мене скрити красотите на света? Смили се над мене, божи човече!“ Св Дамян му отговорил: „Но аз сам не мога да те излекувам, от тебе зависи да получиш зрение!“ „Как? .. От мене?“ – с учудване запитал слепият момък. „Да от тебе! – казал светецът – Аз съм само служител Христов. Исус Христос е този, който върши чрез мене чудесата. Към него се обърни с пълна вяра, с увереност! И Той ще те излекува.“ „Но аз съм слаб, не умея. Нека заедно се помолим!“
И двамата заедно на колене започнали да се молят. Тогава св, Дамян го запитал „Вярваш ли, че Исус Христос ще изпълни това, което просиш?“ „Вярвам!“ – уверено и през сълзи отговорил юношата. И в същия миг прогледнал.
Да вярваме силно, защото единствено и само в Православната църква е Божията благодат. Доказателство за това е, че само в православния храм всяка година на Възкресение Христово (Великден) слиза от Бог невеществения огън на Божи гроб в Йерусалим. Единствено в православните храмове и манастири съществуват чудотворните икони и свети нетленни мощи на Божи угодници, от които са станали много чудеса над вярващите. Чудесата вдъхновяват човека да усили вярата си, но истинският вярващ християнин не се нуждае непременно от чудо, за да се усъвършенства духовно
На невярващия апостол Тома Господ казва следното: „Тома, ти повярва, защото Ме видя, блажени, които не са видели и са повярвали.“
В православните храмове хиляди човеци са получили изцеление от най различни болести, душевни и физически, но само тогава, когато са прекрачвали с вяра прага на храма. И в по-ново време Бог върши много чудеса, затова ще споменем случая с бившия Скопски Митрополит Теодосий. Той бил сляпо момче. Родителите му били вярващи и благочестиви хора. Обърнали се те за помощ най-напред към очни лекари, но резултат нямало. Тогава те отвели сина си в манастира, наречен „Пречиста“, който се намира в Македония. И станало чудо: след общата усърдна молитва на духовника и родителите и след умиване на очите на сляпото момче със светена вода от манастирското аязмо, момчето прогледнало! По-късно това момче става монах, а в последствие и Скопски Митрополит.
Нека да споменем и случая със св. Андрей Критски. За него се знае, че до седмата си година бил ням, но след като взима св, Причастие в православен храм с него става чудо – той проговаря.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар