// Вие четете...

Начини на манипулиране

За благото на народа.

„изключението потвърждава правилото.“

„Фразата «прекалено голям, за да се провали» беше възродена с пропагандна цел по време на една от миналогодишните им сесии за създаване на нови идеи. Това бе станало точно в периода преди големия финансов срив, бедствието, което на няколко вълни заливаше страната и сега бе набрало сила, повече от всякога.“

Първоначалната идея беше тази фраза да бъде свързана с бизнеса и да се използва така, че да внушава, че нещо толкова огромно и успешно не може да потъне – само си помислете за „Титаник“ преди срещата му с айсберга. Но после бяха решили, че този нов смисъл на фразата ще звучи по-скоро като заплаха, отколкото като обещание.

А всъщност кризата не беше нищо друго, освен безскрупулно радикално съсредоточаване на богатство и власт и в основата на това престъпление стояха някои от най-престижните клиенти на „Дойл&Мърчант“ от „Уол Стрийт“. Но не беше редно да се позволи на пресата и на обществото да стигнат до тези изводи. Затова парите, които правителството наля, за да измъкне от затруднението милиардерите спекуланти, както и множеството им приятели и съучастници, бяха представени като смела спасителна операция, предприета в името на благото на американския народ.

Нямаме друг избор – тъжно и безпомощно твърдяха както онези, които даваха, така и онези, които получиха стотиците милиарди долара, тези пари трябваше да бъдат изплатени от бъдещите поколения, а това означаваше край на мечтите им за по-добър живот. „AIG“, „Лемън Брадърс“, „Мерил Линч“, „Сити груп“, „Беар Стърнс“, „Банка на Америка“, „Морган Стенли“, „Фани“ и „Фреди“ и всемогъщият кукловод, който стои зад всички тях – „Голдман Сакс“ – тези компании са основата, върху която е изграден нашият начин на живот и ако те загинат, всички ще загинем. Това беше историята, която американският гражданин чуваше отвсякъде.

Така по нов начин пред обществото бе поставен отдавна познатият избор, а именно да избере по-малкото зло.Носеха се слухове за спираловидно сгромолясване на борсата, за масово изтегляне на средства от банките и за неспособността на много хора да изплащат ипотеките върху имотите си. От трибуната на Конгреса се чуха дори заплахи за въвеждане на военно положение, ако правителството не реши да отпусне милиардите на тези компании. Всезнаещите народни представители, тези съучастници на правителството, повтаряха това алиби всеки път, когато им се зададеше въпросът: Защо го направихте?

Те бяха избрали да възнаградят корупцията, макар да знаеха, или поне би трябвало да знаят, че с това не решаваха проблема. Не бе необходимо да напишат проектозакон от хиляда страници, за да стане ясно на всички.

Нека правдата възтържествува, ако ще и небето да се продъни.

В книжката не се казваше на кого принадлежат тези думи, но техният смисъл е бил заложен в общественото съзнание от най-древни времена и е стоял в основата на идеята за върховенството на закона. В произведението си „Здрав разум“, Томас Пейн, който бе цитиран на същата страница, изразява тази идея по различен начин: „В Америка законът е крал.“ Дори и хората, облечени във власт, не стоят над него. Слабите винаги могат да разчитат на неговата защита, а нито една корумпирана институция не е прекалено голяма, за да се провали.

Ето какво точно означава принцип. Не е някакво указание или предложение, или сложна думичка, която често се среща в безсмислените интелектуални разговори. Това е ключовият камък в основата, върху която е изградена цялата система. Всичко останало около нас може да се сгромоляса, защото преходните неща могат да бъдат построени отново и да станат дори по-добри отпреди, но принципът ще остане незасегнат и ако се придържаме към него, можем да започнем всичко отначало.

На следващата страница беше изказването на Джон Адамс по въпрос, върху който баща му беше разсъждавал тази сутрин.

„Желанието за власт, това велико чувство, с което сме се опитвали да обясним извършването на толкова добро и толкова зло, може да се окаже изключително полезен и благороден стремеж, ако бъде правилно овладян. Но ако този стремеж не може да бъде контролиран, той се превръща в ненаситна, неконтролируема сила, която посяга на правата на другите. И много велики хора са прибягвали до беззаконие и произвол с единствената цел да задоволят тази своя страст…“

Накратко казано, оказва се, че всяко едно правило се е провалило, защото хората, които са участвали в създаването му не са били перфектни. Но за разлика от Артър Гарднър, Адамс вярваше, че тази тежка задача е била решена с разделение на властите, залегнало в конституцията на страната още от създаването й. Или по-скоро хората трябва да решават тази задача всеки божи ден, на всеки следващи избори и внимателно да следят действията на продажните слуги на народа.

На съседната страница имаше цитат от друг Адамс, братовчед на Джон. Този цитат бе изписан с по-голям и по-тъмен шрифт от останалите текстове. Тези предизвикателни думи са били написани от Самюел Адамс в зората на революцията, когато връщането назад вече е било невъзможно. Това е проверка за куража на онези, които впоследствие щяха да се нарекат американци.

„Ако обичате богатството повече от свободата, спокойствието на робството повече от ожесточената битка за независимост, тръгнете си с мир и си отидете вкъщи. Нямаме нужда нито от съвета ви, нито от оръжието ви. Коленичете и целунете ръката, която ви храни. Дано оковите ви не са особено тежки и дано идното поколение забрави, че е имало и такива съотечественици.“

Действай или млъквай, с други думи, сражавай се или си върви вкъщи. Да си свободен е щастливо изключение, казваше по-нататък той, а не правило, и ако искаш да се радваш на свободата, трябва да направиш всичко възможно да я съхраниш.

Да изградим един нов свят. Бащата придърпа една висока табуретка и седна на нея, вместо в голямото офис кресло, което бяха приготвили специално за него. Както обикновено, обичаше да има предимство над събеседника си, гледаше сина си от високо, докато той лежеше, завързан за металното легло.

За момент и двамата се взираха мълчаливо един в друг. При бизнес разговори бащата използваше тактиката на директна конфронтация, при трудни преговори много често се оказваше, че губеше този, който заговореше пръв. След известно време обаче мълчанието му омръзна и той загуби търпение.

Имаш ли представа какво ни струва тази жена, с която се забърка? Нямам. Милиарди?

Струва, влиянието ни! Всичко трябваше да мине гладко и ефектно, трябваше да е събитие, което да ни оттласне, така че да направим големия скок към новото начало. Вместо това се получи пълен провал. Една експлозия сред пущинака на пустинята, на която почти никой не обърна внимание, дори и жителите на най-близкия град. Дори нямаме и снимки от нея, трябваше да прибегнем до услугите на художници и до специални ефекти. Цяла нощ стояхме будни, за да измислим някаква правдоподобна история, с която все пак да постигнем ефект върху обществото. След всички тези години на подготовка, въпреки съвета ми, избързаха, заради безсмислените действия на съпротивата. В която участва и синът ми.

По всичко личеше, че в този момент бащата очакваше някакво извинение от страна на сина си.

Бащата измърмори нещо злобно под носа си и след това направи усилие отново да възвърне достойнството си. Оправи и без това идеалния възел на вратовръзката си от персийска коприна и когато заговори отново, в гласа му се усещаше обичайното му самообладание.

Не че всичко се провали напълно. Твоите приятели загубиха битката, още преди да беше започнала. От години изграждаме пред обществото образа им на маргинална група, на опасни наследници на Тимоти Маквей и, разбира се, те ще бъдат обвинени за несполучливия терористичен атентат. Твърде лошо е, че тези твои приятелчета съвсем ясно изразяват желанието си за насилие. Размахват плакати с призиви за „презареждане“ и твърдят, че дървото на свободата трябва да бъде напоено с кръвта на тираните. Носят фланелки, на които политиците са представени като мишени и, нека не забравяме за злощастния инцидент в бара, в който и ти се забърка онази нощ. Тези хора никога не са искали да дадат шанс на мира и сега показаха докъде са готови да стигнат, за да чуе светът за тях.

За щастие вече започна да се говори за отменянето на президентските избори. Въпреки че всеки един от двамата кандидати щеше да бъде полезен в последвалите събития, отмяната на изборите придава символичен смисъл на нещата. В следващите дни ще бъдат приети множество закони, почти без да се разисква по тях, и те ще ни помогнат да унищожим докрай остатъците от нещастното движение на твоята приятелка. А в момента се извършва мащабна акция за издирването на всички, които имат връзка с ретроградните революционери. И това става с пълната подкрепа на обществото и медиите.

Сол Алински се оказа прав, целта наистина оправдава средствата. Не мога да си представя как някое мислещо същество може да не вярва в това. Какво, според теб, биха избрали хората, ако знаеха това, което знам аз, а именно, че пред тях има само два възможни избора – бърза, но до известна степен болезнена трансформация или още сто години на мъчително придвижване към неизбежния край. Само че този път цялото богатство и сила на страната ще им бъдат отнети още преди истинският упадък да започне. И въпреки това тези самовлюбени и невежи тарикати, които имат наглостта да наричат себе си патриоти, са готови да застанат на пътя на съдбата. Какво си въобразяват, че са постигнали? Животът на колко души бе спасен тази вечер? На трийсет хиляди?

Всеки ден по света умират пет пъти повече хора. Умират, без никой да се е заинтересувал от напълно безсмисленото им съществуване, и се превръщат в прах, все едно никога не са живели. А тези трийсет хиляди щяха да загинат в името на велика кауза, имената им щяха да бъдат изписани на паметниците на новия свят, на гранитните стълбове, обозначаващи новото начало за човечеството. Единен свят, управляван от най-мъдрите, най-способните и най-силните, без наивни илюзии за равенство и измамни обещания за свобода за всички. Колко пъти трябва да повтаряме един и същи урок?

Остави безполезните консуматори да търсят щастието според собствените си разбирания и резултатът винаги е кръвопролития и хаос, бедност и отчаяние. Това, което новите ти приятели така и не разбраха, е, че тази страна е само една кратковременно просъществувала аномалия, прашинка в непрестанния ход на времето.

Хората често питат как така е могло да съществува робство, но този въпрос само показва невежеството им. Робството и тиранията са процъфтявали от хиляди години, а свободата е едно краткотрайно изключение. Съединените американски щати не трябваше да просъществуват толкова дълго, но всички хубави неща стигат до своя логичен край. Системата се е разпаднала окончателно и не подлежи на реконструкция.

Днес, за да се кандидатираш за президент, ти трябват един милиард долара. Днес Ейбрахам Линкълн никога нямаше да успее да спечели първичните избори. И ако случайно постът бъде зает от личности с идеи за бъдещето, те веднага започват да се поддават на корупцията. Затиснати са от проблемите, които получават в наследство.

По-голямата част от политиците не са нищо друго, освен проститутки и кукли на конци, и така ще бъде винаги. Тяхната първична страст към богатство, секс и власт ги прави лесно контролируеми. Всички те ме отвращават. След като са изпълнили ролята си, и те, както и всички останали, ще разберат какво означава истинската власт. За да имаме шанс да контролираме света, трябва да намерим начин да контролираме онзи, който дърпа конците. Президенти, сенатори, губернатори – всички те идват и си отиват, но аз и другите, равни ми по ранг, сме неизменно тук, ние ги издигаме и после пак ние ги сваляме. Истинските сили, които управляват света, са много по-стари от съвременните правителства и вече е дошло времето да сложим край на напразните надежди за свобода. Сега ние открито ще поемем юздите в наши ръце. Сега ще дадем на хората такова правителство, каквото те показаха, че заслужават. Никой не познава хората по-добре от мен, а аз знам от какво имат нужда. Ще им създадем цел – прост, организиран, спокоен живот, с всички необходими удобства, в служба на нещо много по-велико от една влюбена в себе си нация.

Майка ти означаваше много за мен – започна отново баща му. В нея открих последните си надежди за човечност. Тя имаше своите слабости, но сега като си помисля, може би точно това в нея ме привлече. На първо място тя вярваше в хората и смяташе, че доброто в тях е по-силно от злото.

За краткото време, което бяхме заедно, усетих, че някои от слабостите й са ме завладели и мен. Имахме дете, макар че се бях заклел никога да не създавам друго човешко същество. И тя вложи най-светлите си надежди в сина си. И докато лежеше на смъртното си легло, майка ти ми каза, че от теб, мога да очаквам само най-прекрасни неща. Тази надежда ме крепеше. Но докато стоях отвън и наблюдавах какво се случваше в тази стая през последния час, се питах дали това не е краят на амбициите ми за теб.

Ако щеш вярвай, момчето ми, но аз няма да живея вечно. Имам още много работа да свърша, преди да умра. Все още никак не е сигурно какъв ще е крайният резултат от делото на живота ми и аз се нуждая от помощта ти,за да доведа нещата докрай. Нуждая се от твоята помощ.

Мечтата ми беше един ден да застанеш до мен и двамата заедно да видим раждането на новия свят. Ти имаш големи заложби, но тези заложби, поради някаква странна игра на гените, не са се проявили до този момент. Знам, че осъзнаваш конфликта в себе си и вероятно понякога ти е било много трудно. Ти имаш ума на баща си и сърцето на майка си. Нито едно от двете не може да надделее над другото. Но ми се струва, че през последните няколко дни начинът ти на мислене е бил подложен на зловредно влияние.

Познавам това влияние, то е като болест, и се страхувам, че когато човек бъде обхванат от нея, тя е нелечима. С други думи, тя ще остане в теб до смъртта ти. И затова, преди да ми помогнеш, преди да съм сигурен, че мога да ти се доверя, трябва да се убедя, че тази жена и приятелите й не са те заразили с болестта си.

„Има хора силни и хора слаби / има хора грешни и хора прави / но от всички, сгушени в своя дом роден / ще оцелее само този, който е годен.“ Слабите хора няма да наследят света. Слабите по сърце са също толкова безполезни като слабите по ум.

Трудно ми е да ти го кажа, но струва ми се, че тук пътищата ни се разделят.

„И тъй ще бъде вовеки, както е още от време оно. Закономерности четири има във всяко едно общество. Псето се връща към своето повръщано (към своята гадост), а свинята пък – към калта. А глупакът, с пръст изгорен и превързан, посяга пак към свещта.“

Възрастният мъж се наведе и стисна ръката на сина си. Ноа се усмихна, доколкото това му беше възможно, и остави баща си да повярва на това, което си мислеше, че вижда.

Знаех, че това е някъде дълбоко в теб – каза Артър Гарднър. Трябваше да премахнем всички останали глупости, но това е останало дълбоко в твоята същност, най-важното нещо, на което съм те учил. Знаех си, че не е възможно да си го забравил, въпреки че трябва да си призная, че за момент се разколебах.

Онези хора, с които беше, те вярват, че може да ни очаква по-щастливо бъдеще, ако успеем да възродим провалилите се идеи на миналото. Те грешат, идеите им няма да доведат до нищо друго, освен до огромна мизерия за милиони хора. Отговорът е в новите идеи, моите идеи, и ние заедно можем да ги превърнем в реалност.

Когато изкарваш прехраната си с лъжи, не можеш да разпознаеш истината, дори когато тя е застанала пред очите ти.

За Артър Гарднър беше въпрос на гордост синът му да участва в предстоящите промени. Ето защо синът му щеше да направи всичко възможно, за да докаже поговорката, че гордостта винаги предшества падението.

Възрастният човек се усмихна. Изпитанието беше приключило и въпреки че днес той беше победител, Артър Гарднър не можеше да знае, че току-що бе очертана новата фронтова линия.

По силите ни е да изградим един нов свят.

„Вярвай на тези, които търсят истината. Съмнявай се в онези, които я намират.“Андре Жид.

Спомнете си, че според концепцията за Прозореца на Овертон само няколко сценария, намиращи се в този прозорец, могат сериозно да бъдат възприети от общественото мнение. За да се придвижи Прозорецът към крайната цел, трябва да се въведат радикални идеи, които в момента са извън зоната на общоприетото.

Обикновено тези крайни идеи биват отхвърлени, но едновременно с това Прозорецът бавно се придвижва по посока към тях. По този начин се въвеждат идеи, които по-рано са се смятали за немислими, и в крайна сметка те започват сериозно да се обсъждат като решения на проблемите.

Когато разумът ви отхвърли неверието, той става готов в много по-голяма степен да възприеме по-широк кръг от решения на проблемите и събитията, които ни заобикалят.

Например, военните пилоти много често използват симулатори, за да се подготвят за истински военни действия. Тези симулатори карат пилота да действа при такова стечение на обстоятелствата, каквото в действителност никога не би могло да се случи като: отказ на двата двигателя, като едновременно с това самолетът е улучен от противника и в същото време трябва да се приземи върху самолетоносач при ураганна буря.

Това, разбира се, е екстремна ситуация, но тя помага. Много пилоти, които са участвали в действителни ужасяващи мисии на фронта, казват, че ситуацията в никакъв случай не е била толкова сложна, колкото тази, на която симулаторът ги е подложил.

Малко вероятно е да се изправите пред предизвикателства като тези, с които се запознахте в публикациите по-рано. Но след като сте разбрали за какво става въпрос ще ви бъде много по-лесно да проумеете кои са в действителност силите, които движат света.

Преценете сами за себе си кое е факт, кое е базирано върху факти, кое е възприето за истина, вероятно въз основата на изопачени факти, и кое е пълна измислица. Не се ограничавайте само до това да си мислите, че това се случва само в САЩ, а намерете свои факти и ситуации случвали се преди, случващи се и сега за вашата страна. Така ще определите къде се намира вашият личен Прозорец на Овертон, докато дебатът ни в каква страна искаме да живеем продължава.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар