// Вие четете...

Морал и Православие

Защо Църквата се нарича съборна или вселенска?

„Всичко направено от тебе, при тебе ще се върне.“

Защо Църквата се нарича съборна или вселенска?

Църквата се нарича съборна, защото тя не се ограничава с определено място, нито във времето, нито с даден народ, а приема в себе си истински вярващите от всички места, времена и народи. Апостол Павел казва, че „благовестието пребъдва в цял свят и принася плод и расте” и че в християнската Църква „няма ни елин, ни юдеин, ни обрязване ни не обрязване, ни варварин ни скит, ни роб ни свободник, а всички и във всичко е Христос”; „които се облягат на вярата, биват благословени заедно с верния Авраам”.
Съборната Църква има предимство и то е в това, че на нея принадлежат великите Божии обещания, че „портите адови няма да й надделеят; че Господ „ще бъде с нея до свършека на света”; че в нея ще пребъде Божията „слава в Исуса Христа” във всички родове довека; следователно тя никога не може да отпадне от вярата, нито да погреши в някоя истина на вярата или да изпадне в заблуда. „Несъмнено изповядваме като здрава истина, че Вселенската Църква не може да погрешава или да се заблуждава и да изрича лъжа вместо истина, защото Дух Свети, Който винаги действа чрез вярно служещите отци и учители на Църквата, я предпазва от заблуда.
Съборната Църква обединява в себе си всички истински вярващи в света. Тъй като според думите на апостол Павел, Господ Исус Христос е „Глава на Църквата, и Той е Спасител на тялото”, то за да участва човек в извършваното от Него спасение, трябва да бъде член на Неговото тяло, тоест на Съборната Църква. Апостол Петър пише, че Кръщението ни спасява подобно на Ноевия ковчег. Като от всемирния потоп се спасили само тези, които се намирали в Ноевия ковчег, така и всички, които търсят вечното спасение, могат да го намерят единствено в Едната Съборна Църква.
Освен, че Църквата е съборна тя се именува още и източно православна, защото в рая, който се намирал на изток, била създадена първата Църква на безгрешните прародители; след грехопадението там било поставено и новото начало на спасяваните чрез обещанието за Спасителя. На изток, в юдейската земя, Господ Исус Христос, след като извършил делото на нашето спасение, поставил началото на Своята християнска Църква. От тук тя се разпространила по цялата вселена. И до сега православната съборна вселенска вяра, утвърдена от седемте Вселенски събора, в първоначалната си чистота неизменно се пази в източните църкви и в църквите, които са в единомислие с тях, каквато е по Божия благодат и Българската православна църква.
Църквата се нарича апостолска, защото тя непрестанно и неизменно пази апостолското учение и приемството на даровете на Светия Дух, предавани чрез свещено ръкоположение. В този смисъл Църквата се нарича още и Православна, или Правовярваща. „Вие не сте вече чужди и пришелци, а съграждани на светиите и свои на Бога, като се утвърдихте върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Исуса Христа за крайъгълен камък”.
Символът на вярата, наричайки Църквата апостолска ни учи и наставлява твърдо да се придържаме към учението и преданията на апостолите и да страним от учения и учители, които не се основават на апостолското учение. Апостол Павел казва „И тъй, братя, стойте и дръжте преданията, които получихте било чрез наше слово, било наше послание”. „Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж”. Има мнозина и непокорни, празнословци и измамници, особено между обрязаните, на които трябва да се затулят устата; те развалят цели домове, учейки на онова, що не трябва, заради гнусна печалба. „Ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар”.
Приемството на апостолското служение в Църквата се съхранява чрез църковната йерархия или т.н. свещеноначалие. Тази църковна йерархия води своето начало от Самия Исус Христос и от слизането на Светия Дух върху апостолите; оттогава непрестанно тя се продължава чрез приемственото ръкоположение в тайнството Свещенство. „Той постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастори и учители, за усъвършенстване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово”.
Единствено Вселенския събор има свещената власт да действа от името на цялата съборна Църква. Главните части на Вселенската Църква са подчинени на православните патриарси и на свещените синоди, а по-малките православни области и градове са подчинени на митрополити, архиепископи и епископи. За да изпълни дълга си на послушание към Църквата, човек трябва да знае какво тя изисква от чедата си, а това може да се научи от Свещеното Писание, от правилата на светите апостоли, на вселенските и поместни събори, на светите отци и от църковните устави.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар