// Вие четете...

Чувства и власт

Защо хората са склони да си помагат?

„Ако си направил добро – мълчи, ако са ти направили добро – разкажи.“

Защо хората са склони да си помагат?

Няма човек на този свят, който в един или друг момент от живота си да не е изпадал в затруднено положение и да не е срещал мило и грижовно отношение от страна на напълно непознати хора. Примери за потвърждение на такова поведение на хората можем да видим на всякъде по света и във всички области на обществения живот. Всеки път, когато една общност пострада от някакво природно бедствие било то наводнение, земетресение, ураган, торнадо, пожар или голяма експлозия, хората от цялата страна, а в по-тежки случаи и от други страни по света се притичват на помощ. Дори само един-единствен човек да е изпаднал в беда, това предизвиква вълна от тревога навсякъде почти във всички, които са узнали за това.
Интересното е, че когато помагаме на непознати, не искаме и не очакваме от тях нищо друго, освен да приемат нашата помощ, но в същото време се намират и такива, които да използват тази наша нагласа в своя полза. Лошото е в това, че ние съвсем не сме в състояние да разберем дали наистина този човек се нуждае от помощ или съвсем съзнателно упражнява външен контрол над нас, използвайки нашата готовност да помогнем.
Когато хората проявяват готовност да помогнат, те знаят, че ситуацията е кратковременна и единствената представа, чрез която пострадалите се вписват в стойностния им модел, е тази как да им помогнат. Тъй като ние хората нямаме никакви очаквания спрямо непознатите, външният контрол обикновено не се проявява в тези наши взаимоотношения, но въпросът е в това, че не всички хора притежават едни и същи стойностни модели на поведение, както се казва „за едни сватба, за други брадва“. В съвременния свят има хора, които са се научили да използват човешкото съчувствие и готовност за оказване на помощ, като използват болката на хората, да извличат облаги за себе си, чрез измама, тоест измамените не очакват такъв външен контрол и за това стават лесна плячка на измамници и лъжци от всякакъв род.
Когато обаче става въпрос за членове на нашите семейства, за нашите шефове, подчинени и колеги, очакванията ни спрямо тях играят значителна роля във всичките ни действия, а външният контрол е начинът, по който се опитваме да ги осъществим.
Тук трябва да се каже, че целта на нашите разсъждения са насочени към отделната личност, за да се покаже колко необходимо е да се знае, че изборът на стойностния модел на поведение е в основата на добрите взаимоотношения между хората. От това ще спечелят всички, но преди това трябва да се научим да го прилагаме в живота си, вследствие на това ние ще се разбираме много по-добре едни други и ще бъдем по-удовлетворени и щастливи в между личностните си връзки.
Живота показва, че повечето хора са склони да изберат такъв модел на поведение, но в същото време трябва да си даваме сметка, че мнозина други няма да го направят и ще продължат и занапред да си служат с външния контрол във взаимоотношенията си с околните. Изглежда, че ще е по-добре за всички нас, ако обществото като цяло отхвърли своите нагласи за външен контрол и вместо тях започне да използва стойностен модел на поведение, модела на добронамереност и човещина, тоест в своите взаимоотношения всеки да постъпва преди всичко като човек, каквото и да означава това. Но все пак най-общо казано, всеки трябва да постъпва според правилото „отнасяй се с другите така, както би искал те да се отнасят с теб“.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар