// Вие четете...

Поведенчески модели

Защо условността е преграда?

„Гладът е най-добрия сос, умората – най-добрата възглавница. На ситата свиня и брашното горчи.“

Защо условността е преграда?

Няма всеобщи правила, закони или традиции… и това се отнася и за настоящото правило.
Светът е пълен с „би трябвало“, които хората отнасят към своите модели на поведение, без да се замислят, че от сбора на тези „би трябвало“ се получава един много слаб модел на поведение. Възможно е да се ръководите от система от правила и принципи с които дори не сте съгласен, но от които не можете да се освободите, за да решавате сам, кое е добро за вас и кое не е.
Нищо не е абсолютно. Няма правила или закони, които винаги са валидни или са най-подходящи за всички случаи. Гъвкавостта е много по-голям добродетел и въпреки това ви е трудно, почти невъзможно да нарушите някой безполезен „закон” или да пренебрегнете някоя глупава традиция. Вместването на личността в обществото или в дадена културна среда понякога е полезно, но доведено до крайност, то може да се превърне в невроза, особено когато от спазването на всички „би трябвало“ произтичат мъка, депресия и тревожност.
Отникъде не следва и никой не твърди, че законът не трябва да се съблюдава или, че правилата трябва да се нарушават, само защото някой смята, че това е уместно. Законите са необходими, а редът е важна част от цивилизованото общество. Сляпото придържане към условността обаче е нещо напълно различно, което може да е много по-пагубно за индивида от нарушаването на правилата. Често правилата са глупави, а традициите са станали безсмислени. Ако случаят е такъв и, ако не сте в състояние да функционирате ефективно, тъй като трябва да се съобразявате с безсмислени правила, сега е моментът да преразгледате и тях, и поведението си.
Едно „би трябвало“ става нездраво само, когато започне да пречи на един разумен и ефективен модел на поведение. Ако усетите, че в резултат на някое „би трябвало“ вършите неприятни или в друго отношение неефективни постъпки, това означава, че сте изгубили свободата си на избор и се оставяте да ви ръководи външна сила, тоест да ви манипулират.
Какво означава локализация на контрола?
Известно е, че по-голямата част от хората в нашето общество имат по-скоро външна, отколкото вътрешна локализация на контрола. Това означава, че вероятността да сте в тази категория е доста голяма. Какво означава „външна“ локализация на контрола? В общи линии вие сте „външен“, ако отговорността за емоционалното си състояние в настоящите моменти приписвате на нещо или някого извън вас. Например ако ви запитат: „Защо ти е мъчно?“, и вие отговорите нещо от рода на: „Родителите ми се отнасят зле с мен“, „Тя ме наскърби“, „Приятелите ми не ме харесват“, „Късметът ми изневерява“ или „Нещата не вървят добре“, то вие попадате в тази външна категория. Ако ви запитат защо сте така щастлив и вие отговорите: „Приятелите ми са добри с мен“, „Късметът ми проработи“, „Никой не ме притеснява“ или „Тя ми помогна много“, все още сте във външната категория, тъй като приписвате отговорността за чувствата си на някого или нещо извън вас.
Човек, който е с вътрешна локализация на контрола, стоварва отговорността за това, как се чувства, само върху собствените си плещи. Такива хора се срещат наистина твърде рядко в нашето общество. Когато им се зададат същите въпроси, те дават вътрешно ориентирани отговори: „Аз се заблуждавам“, „Придавам прекалено голямо значение на думите на другите хора“, „Безпокоя се за мнението на другите“, „Не съм достатъчно силен, за да си забраня да бъда нещастен“ и „Не умея да се предпазвам от мъката“. Когато индивидът с вътрешна ориентация на контрола е радостен, обяснява радостта си с подобни отговори: „Старах се да бъда щастлив“, „Обърнах нещата в своя полза“, „Не се заблуждавам“, „Аз съм господар на себе си и това е моят избор“. И така, една четвърт от хората поемат върху себе си отговорността за чувствата си, а три – четвърти я приписват върху външни за тях източници. Вие към коя група спадате? Фактически всички „би трябвало“ и всички традиции се налагат от външни източници. С други думи, произтичат от някого или от нещо, което е извън вас. Ако сте притиснат под тежестта на различни „би трябвало“ и не можете да се изплъзнете от препоръчваните от другите хора условности, то вие сте във външната група.
Чудесна илюстрация на този тип мислене, насочен навън е на една от многото жени, която се оплаква от наднорменото си тегло, но да допуснем, че тя има и множество второстепенни оплаквания. За наднорменото й тегло, тя казва, че винаги е била пълна, защото има смущения в обмяната на веществата и защото майка й я хранела насила, когато била малка. Навикът да се прехранва продължавал, тъй като съпругът й я пренебрегвал, а децата й били невнимателни с нея. Тя е опитала всички възможни средства – диети, таблетки, консултации с диетолози, дори астрология – въпреки всички тях е изгубила и последната си надежда на отслабне.
Начинът, по който тази жена представя проблема си и светлината в която разглежда дилемата си, сами обясняват, защо не е могла да свали излишните килограми. Всичко и всички според нея са в заговор срещу нея – майка й, съпругът й, децата й, дори собственото й тяло и дори звездите.
Този пример е класически за мислене, насочено навън. За пълнотата й бяха виновни майка й, съпругът й, децата й и някаква неподдаваща се на контрол част от собственото й тяло. Но не и собственият й избор да яде и да прекалява с определени храни в определени моменти. Нещо повече, опитите й да облекчи положението си са насочени навън в такава степен, в каквато и възприемането на собственото й страдание. Вместо да осъзнае, че в миналото е избрала да преяжда и, че ако иска да отслабне, трябва да направи нов избор, а не да търси вината у околните хора и явления. Когато всичките й приятелки се подлагат на диета за отслабване и тя се подлага. Всеки път, когато някоя приятелка открие нова диета тя веднага я прилага.
Би следвало тази жена да прекарва по-малко време с майка си, която вижда като виновница, която управлява и проваля живота й със свръх високи дози храна. Тя трябва да осъзнае, че майка й не я ръководи, че може да я вижда само когато пожелае, а не когато майка й го иска и, че може да не яде парчето шоколадова торта само защото майка й казва да го изяде, защото това „ще я обиди”. И тогава срещите с майка й ще започнат да й доставят удоволствие, а не да й тежат.
Накрая тя трябва да разбере, че ако сама не се промени, то никой не може да направи това вместо нея. Нужно е време, но тя постепенно и с много усилия ще замени своите външни „би трябвало“ с вътрешни стандарти, които са нейни собствени. И така тя ще е не само по-слаба, но и по-щастлива. Така тя ще разбере, че не мъжът и децата й, не майка й или звездите я правят щастлива, че тя е господар на самата себе си и, че щастието е в самата нея.
Не е лесно човек да осъзнае, че нещастието и страданията му са плод на собствения му избор, а не на действията на другите. Отначало трябва да се признае, че ядем твърде много, често пъти повече, отколкото ни се яде и се занимаваме недостатъчно с физическа дейност. Първото ни решение трябва да е свързано със самодисциплината, за да успеем да променим навиците си на хранене. Всеки може и ще стане господар на себе си. Например, като реши, че когато огладнее ще се нагости с разсъждения за вътрешната си сила, вместо с бисквити. Да престане да обвинява близките си, че се отнасят зле с него и го подтикват да преяжда, да разбере, че досега се е възприемал като мъченик, но на практика ги е карал да го използуват.
Когато човек започне да изисква от тях да се отнасят добре с него, той ще открие, че близките му с готовност ще започнат да се отнасят добре с него и вместо да търси утеха в храната, ще намери удовлетворение в отношения, основаващи се на взаимно уважение и обич.
Ако смятате, че животът ви е предначертан и трябва само да следвате определените пътища, много е вероятно да сте натоварен с всички „би трябвало“, които ще ви карат да следвате картата на своя път.
Никога няма да се осъществите, ако позволявате да ви ръководят и контролират външни сили. Ефективността не предполага премахването на всички проблеми от живота ви, а преместването на локализацията на контрола отвън навътре. По този начин ще поемете отговорността за всички свои емоционални преживявания. Вие не сте робот и не прекарвайте живота си в лабиринт, изпълнен с чужди правила и разпоредби, които за вас са направо безсмислени. Можете да разгледате „правилата“ по-строго и да се опитате да поемете известен контрол над собствените си мисли, чувства и поведение.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар