// Вие четете...

Чувства и власт

Защо търпим властта на другите?

„Пред хората обмисляй думите си, пред себе си – мислите си.“

Защо търпим външен контрол и властта на другите?

Защо наистина, независимо от обстоятелствата повечето хора вършат по принуда редица неща, които всъщност изобщо не желаят да вършат. Например, много жени търпят грубостите на съпрузите си поради убеждението, че ако ги напуснат, ще стане по-лошо. Те се страхуват, че няма да могат да се издържат сами, или че ще изгубят децата си, или че вероятно пак ще им се наложи да търпят грубости. Същото се отнася и до страховете на мъжете, но в края на краищата и в единия, и в другия случай става въпрос за власт, става въпрос за външен контрол върху живота на единия от другия. При това положение могат ли да бъдат щастливи и двамата в между личностните си отношения, ако не съществуваше компромисът, без нагласата все пак, че налагането на външен контрол не трябва да е във всички области на живота, на всеки е нужна поне частична свобода.
Въпросите са много и са далеч повече от този, защо хората приемат и търпят външния контрол. Например за факта, че вярата в мощта на външния контрол и неговото използване вредят на всички, както на контролираните, така и на самите контролиращи. При между личностни отношения изградени на основата на външен контрол, страдат и двамата, страда съпругата, но страда и съпругът, макар и не толкова силно, колкото съпругата и останалите членове, затова и двамата са нещастни. Оказва се, че в редица случаи не само тя, но и той също е жертва на модела за външен контрол, използвайки чувствата на другия. Избирайки подобен модел на упражняване на власт и двамата губят възможността за щастие, единият от липса на свобода, другият че не може да упражнява нагласата си за външен контрол. Този модел на нагласа унищожава всички шансове за щастие, разрушава всичко в живота ни – лично щастие, здраве, интимни връзки, семейство, способност за образование, готовност да работим качествено и т. н. Тази нагласа е причина за голяма част от извращенията, престъпленията, злоупотребата с наркотици и сексуалното насилие в нашето общество.
Разкриването на механизмите на тази човешка нагласа за власт, както и да бъде посочен пътя по който причинените от нея поражения и нещастия могат да бъдат намалени и дори напълно премахнати, е изключително бавен и труден процес. За тази цел трябва да разберем защо външният контрол е толкова пагубен и в същото време толкова желан, а също и как можем да го заменим с един нов модел по-благоприятен за прилагане в между личностните ни връзки и за душевното ни щастие. Всъщност изборът на модела на нагласа и практика за постигане и упражняване на вътрешен контрол ни дава представата, как да определяме нашия начин на живот и ни дава визия за това, как да избираме по-добри за нас възможности. Изборът е този, който ще ни даде тоталната промяна да преминем бариерата на общоприетите и наложени ни отвън постулати на „здравия разум“ към това, което ние самите искаме и се надяваме да бъдем, тоест да направим преход към едно ново разбиране за здрав разум. Но осъществяването на тази промяна не е никак лесно. Промяната може да стане само ако проумеем грешките и пораженията в резултат от досегашния си модел на нагласа и практика за външен контрол за власт, както и все по-належащата необходимост те да бъдат заменени с прилагането на правото ни да избираме при между личностното си общуване. Каквото и да правим, непрекъснато трябва да си задаваме следния изключително важен въпрос, дали това, което се готвя да сторя, ще ме приближи до хората до или срещу мен, или пък ще ме отчужди още повече от тях? Дълбоката същност на модела за избора е именно в това да открием, как да използваме този основен въпрос и какво бихме постигнали чрез него, власт или щастие.
Обикновено хората не си дават сметка, колко широко разпространено е нещастието и по една друга причина – водени от „здравия разум“, тоест грешния модел, като мнозина са убедени, че то се причинява главно от бедността, мързела или от начина, по който власт имащите третират власт нямащите. Но дали това твърдение е напълно вярно, в процъфтяващи страни има излишък от нещастни хора, които са заможни, работят здраво и притежават богатства и власт. Според статистиката, първенството в разводите се държи от хората с успешна научна кариера, следвани по петите от преуспелите професионалисти и бизнес мениджъри. Неразбирателството между родители и деца действително се наблюдава по-често при бедните и лишените от власт, но то съвсем не е изключение и в семействата на гореспоменатите групи. Тогава следва да си зададем въпроса, защо всички се стремим към властта след като в края на краищата тя също ни носи не малко нещастия или просто хората са щастливи до тогава докато се стремят към нея, но когато достигнат определени върхове в управлението на определена общност, те се превръщат в нещастни, въпреки огромната си власт и пари. Причината е може би в това, че просто не знаят, какво още могат да постигнат или просто им липсват идеи над кого още могат да упражняват изключителната си власт. Свикването с властта и навика всички да ти се подчиняват, просто ги кара да забравят, че непосредствено до тях има и други които също желаят да заемат така желаните властови позиции и след като с огромна изненада разберат това, те се чувстват предадени и затова са безкрайно нещастни. Освен това, тези хора имат просто какво да губят, упражнявайки своята власт и принуждавайки своите подчинени да вършат онова което те не желаят, те се сдобиват само и единствено с омраза, тъй като другите считат, че е несправедливо спрямо тях да се упражнява външен контрол и в крайна сметка да им се задава тон в живота, да им се отнема правото и свободата на избора на модела.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар