// Вие четете...

Живот в равновесие

Защо трябва да се гледа на храната, като на лекарство?

„Искаш ли здраве – по-малко яж. Който яде когато е сит, си копае гроба със зъби.“

Защо на храната трябва да се гледа, като на лекарство?

Схемата е проста: – храна → макроелементи → хормонална реакция.
Ако разгледаме в този аспект голяма част от традиционните диети, ще видим, че поради различни причини те са обречени на неуспех или, казано с други думи, всички традиционни диети за отслабване са погрешни от хормонална гледна точка. Колкото и добре да са замислени, те не могат да ни помогнат да отслабнем и да запазим постигнатите резултати. Те не могат да ни помогнат да се предпазим или да се излекуваме от болестите, нито пък да ни осигурят оптимално здраве.
Работата е в модела, всички традиционни диети не вземат предвид един жизненоважен факт, че храната е най-мощното лекарство на Земята.
Как може да се използва храната, за да се контролира действието на хормоните?
Трябва да започнем да мислим за храната не като за източник на калории, а като за система за контролиране на хормоните. Ние трябва да мислим за състава на всяко ядене като за хормонална карта за достъп, която определя какъв енергиен източник ще използваме през следващите четири до шест часа. Ако изберем правилния код, ще се свържем с един буквално неизчерпаем енергиен източник, тоест със складираните в собственото ни тяло мазнини. В противен случай ще бъдем принудени да черпим гориво с ниско октаново число и ограничено количество – складираните въглехидрати.
Правилният хормонален код, вашата тайна парола за достъп в Равновесие е скрита под хормоналната двойка, а именно инсулин – глюкагон. Инсулинът е хормонът на складирането. Неговата задача е да отделя излишната глюкоза от постъпилите, чрез храната въглехидрати и излишните аминокиселини от постъпилите протеини, и да ги струпа във вид на мазнини в мастните тъкани. За инсулина може да мислим като за хормон, който не само складира мазнините, но и не позволява тяхното използване.
Ако инсулинът е хормонът, който съхранява и държи под ключ мазнините, то тогава глюкагонът, биологичната противоположност на инсулина е хормонът на мобилизацията. Неговата основна задача е да освобождава във вид на глюкоза складираните въглехидрати от черния дроб. Веднъж отделена, тя навлиза в кръвта и помага за поддържането на кръвната захар в равновесие, нещо изключително необходимо за адекватното функциониране на главния мозък.
Тъй като инсулинът понижава нивото на кръвната захар, а глюкагонът го възстановява, комуникацията и балансът между тези два хормона са от изключителна важност за оцеляването ни. Отделянето на инсулин се предизвиква от въглехидратите, особено от високо гликемичните въглехидрати, като хляб и тестени изделия.
От друга страна глюкагонът, който подобно на инсулина се отделя също от панкреаса, се стимулира от приетите чрез храната протеини. Следователно, това изключително важно равновесие между инсулин и глюкагон, зависи от две неща. Едното е количеството поета храна, излишните калории предизвикват отделянето на инсулин, а другото е съотношението протеини – въглехидрати при всяко хранене.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар