// Вие четете...

Управлението

Защо трябва да даваш, ако можеш само да вземаш?

„Пази се от човек, на когото всичко му харесва, всичко му изглежда лошо, или всичко му е безразлично.“

Защо трябва да даваш, ако можеш само да вземаш?

Ако трябва да оценяваме управленския модел на „шефа“, то трябва да кажем, че на пръв поглед той изглежда твърде успешен по отношение на прилагане на външния контрол, но всъщност той е разрушителен, както за едната, така и за другата страна. Такъв управленски модел е пагубен по простата причина, че е насочен срещу подчинените и действа в съответствие с принципа „разделяй и владей“. По този начин моделът на управление позволява на „шефа“ само да взема, но не го задължава да дава, а и той самия не се чувства задължен да го прави, точно това е причината неговите подчинени да се чувстват ощетени по отношение на техните нужди.
В пълна противоположност е управленския модел на ръководителя „лидер“. Лидерският модел на управление е толкова успешен, защото ръководителят залага на изграждането на система на сътрудничество и взаимопомощ, тоест вземаш според възможното, но даваш според нужното. Само така един ръководител може да вземе повече от това, което той самият знае, че подчинените му могат да му дадат, тоест един началник никога не знае възможностите на своите подчинени, ако те сами не пожелаят той да ги узнае.
Такъв ръководител действа въз основа на убеждението, че ако се отнасяш добре с хората си и им обясниш какво се иска да направят, можеш да им имаш доверие, че ще свършат работата както трябва. Ръководителят лидер изгражда своите взаимоотношения на принципа, „първо си човек и после си голям началник, тоест отнасяй се и към най-малкия в йерархията с нужното уважение и зачитай неговото човешко достойнство, никога не забравяй, че каруцата се обръща от най-малкото камъче“.
Същността на лидерския модел на управление е грижовното отношение към хората, те трябва да са сигурни, че при нужда могат да разчитат на пълна подкрепа от негова страна, а и сами ще се ограничават в своите искания проявявайки своя вътрешен контрол.
Ръководителите, които използват този модел на управление имат силен вътрешен контрол, който е причина за тяхната загриженост към подчинените, те не допускат компромиси със справедливостта. И ако преценят, че със своите решения ще я нарушат те просто не пристъпват към неговото изпълнение, а започват да търсят друго решение на проблема.
Такива ръководителите, които познават и използват такъв стойностен модел на управление, всъщност се явяват лидери на хората които управляват. Ръководител, който не само използва и прилага лидерския модел, а и успее да запознае своите подчинени с принципите и нагласите на своето управление, то ръководената от него организация ще е още по-ефективна и успешна. Този модел на управление може да се прилага не само в служебните взаимоотношения, но и в семейните между личностни такива.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар