// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Защо сме създадени такива?

„Свободен е само онзи, който владее себе си.“

Много е важно да се изясни, каква е нашата роля при установяване на контакта между висшия и нисшия светове. Затова трябва да се върнем към източниците, да разгледаме внимателно събитията от първия ден на историята на света, когато Адам се сблъсква с проблема за подчинение на Висшата воля на Твореца. В какво конкретно се е състояло изпитанието, на което е бил подложен Адам? Осъзнавайки важността на този епизод, ние ще разберем всички страни на човешката природа, та нали всеки от нас в известен смисъл е бил Адам.

Но къде става сблъсъка в този съдбоносен епизод? И какъв урок следва да се направи за цялата история и за тези нейни периоди, които лично всеки от нас трябва да изживее? Както вече беше отбелязано на изпитание е бил подложен стремежа на човек към свобода и независимост, неговото “его”.

Адам се разкъсва между необходимостта от това да се подчини и стремежа му към струващата му се свобода. Послушанието би означавало да изпълни волята на Твореца и в следствие на това да установи с него близък контакт, но от друга страна това би означавало да се лиши от своята лична независимост. Тук е скрит коренът на проблема: ако става дума за първичното изпитание, то трябва да стане източник на всички духовни изпитания и да даде универсален ключ за разбиране на човешкото съвършенство. Тук се разпалва битката, тук тя се води всеки ден. Да опитаме да се ориентираме.

На Адам му е било заповядано да не яде от плодовете на Дървото на познанието на добро и зло. От него се е искало само едно: да изпълни заповедта. Ако той бе издържал и беше се подчинил, то всичко би било добре – светът щеше да постигне върховете на съвършенството само за няколко часа и би останал такъв завинаги. Но на Адам му се сторило, че в това съвършенство в тази ситуация на него не му стига нещо важно: какъв ще бъде неговия личен принос в това съвършенство? Само пасивно бездействие и въздържане от едно единствено прегрешение? Но нали той е способен на много повече. Той има сили за грандиозни дела, той може да създаде цял свят! Такава задача за него ще бъде много трудно изпитание, но той убедително ще докаже любовта си към Твореца.

Адам разсъждавал, че ако той откъсне плода и с това ще се спусне заедно с целия свят от върха на изтънчената и почти абсолютна духовност на земното ниво на обикновения материализъм с всички присъщи му съблазни и опасността да се падне на самото дъно, но въпреки всичко ако издържи това изпитание, независимо, че се е откъснал от Бог ще съхрани верността си към Него, това ще бъде по-убедително проявление на лоялност, много по-трудно служене, в сравнение с въздържанието от една проста постъпка изразена в неподчинение. На практика той е искал да разшири диапазона на своята свободна воля, да поеме по-голяма отговорност и с това да създаде повече възможности за приближаване към Бог за сметка на личните усилия.

Адам е чувствал, че неговата свободна воля притежава много по-мощен потенциал за изразяване отколкото е позволявала дадената ситуация. Той е бил прав и същевременно неправ. Прав в този смисъл, че неговия потенциал действително е бил огромен. Благодарение на своето величие и практически безгранична сила той плътно се доближил до Бог. Но неговата заблуда се е състояла в това, че действайки въпреки Божествената заповед се е отделил от реалността.

Важно е да се разбере този момент. Във всяка проява на свободния избор е заключена могъщата илюзия за независимостта: “Никой да не смее да ми казва, какво трябва да правя!” Стремежът към самоусъвършенстване ти завъртва главата и се създава илюзия за твоето могъщество. Но във всяко действие насочено в разрез с Божествената воля е заложена смъртта. Та нали ние определяме Бог като източник на живота, от тук следва неизбежния извод: всяко действие насочено срещу Твореца, с каквото и мощно чувство за реалност да ни напълва, неизбежно извежда човек извън рамките на съществуването.

На човек му е присъщо да се съпротивлява на всякакъв диктат, указание получено отвън. В подчинението е заложено отричането на своето “аз”, отричане на своите желания на такова дълбочинно ниво на личността, където се намира качеството свободен избор. В такова послушание има също усещането за смърт: на нас ни се струва, че от нас взимат и унищожават някаква заветна част от нашето естество.

В какво е скрит източникът на такова парадоксално изпитание? Защо душата на човек се стреми към независимост, към утвърждаване на своята свобода? Защо в нас е заложен стремеж към Твореца, но и се страхуваме, че такова сближаване ще ни лиши от нашата индивидуалност? Накратко, защо ние сме устроени толкова противоречиво?

Работата е там, че личната независимост, която ние отстояваме, също се явява Божествено качество и от него човешката дума взима своето начало. Тук възниква проблем. Изпитанието за което стана дума не е лек съблазън, то е много по-дълбоко.

В книгата “Дерех аШем” на Рамхал е описана целта на Творението. В общи черти и с отчитане на обясненията в други източници, става дума за следното. Бог е добър. Всяка доброта предполага даване, не можем да бъдем добри, ако се намираме в изолация. Необходим елемент за реализиране на добротата е готовността да се отдава безкористно в полза на ближния. Такава е същността на тази концепция. Но за да се дава е необходим получател. Ето защо Бог е създал човек. Човек е такова същество, самата основа на съществуването, на което е да получава от Твореца. Затова, стремейки се да достави максимално удоволствие на човек, дарявайки му висшето благо, Бог е създал Света на Бъдещето. В началото този свят е бил една особена сфера, където човек е можел да получи най-прекрасния подарък, с нищо не сравнимото благо, каквото е Самият Творец. В Света на Бъдещето човек изпитва близостта на Бог, която става все по-осезаема докато не се превърне в пълно сливане, абсолютно единство с Него. Човек е способен да получи великия дар из между всички мислими блага – Самия Всевишен. Светът на Бъдещето е това място където се реализира това даряване.

Но ако се даде това висше и неизразимо благо незаслужено, то няма да достави на получателя удоволствие. В йеудаизма съществува концепция известна като “ хляб на срама“. Когато човек получава нещо безплатно той изпитва срам и безпомощност. Този, който живее на подаяния има чувството, че е едва жив, зависимостта му от другите му причинява дълбоко страдание. Да се предостави на човек блажената близост на Твореца незаслужено без всякакви усилия от негова страна означава да го обречеш на вечен срам и унижение. За това Бог е създал този физически свят, целта, на който е да ни помогне да заработим своя дял в Света на Бъдещето. Тук в този свят, човек се труди свободно по своя воля и желание, на него му е дадена възможност да се стреми към лично усъвършенстване, да се заложи база за своето бъдеще съществуване в Света на Бъдещето. Нашият свят е мрачен и пълен с проблеми. Такъв е бил и замислен и неговата цел е да се предостави на човек сцена за разкриване на своя потенциал. Като средства за разкритие служат проблемите на този свят и нашата свободна воля, която помага да се определят и преодоляват тези проблеми.

Такава е целта на Творението. В този свят ние се трудим и заработваме, а в следващия свят получаваме наградата и се наслаждаваме на резултатите от жизнените си действия. Нашият земен труд е необходим, за да не се срамуваме от незаслужени подаръци.

Но тук е уместно да се попита: защо Творецът не ни е създал такива, че да можем просто и без комплекси да се радваме на неговите безвъзмездни и щедри дарове? Защо Той ни подлага на изпитания в този свят с всевъзможни нещастия и съблазни? За какво съществува този риск? Защо светът не е създаден прост без противоборстващи страсти, за да се намираме в постоянна близост до Бог, без да изпитваме необходимостта да я заработваме, без терзания за свободния избор, за да живеем само с едно усещане – най-дълбоко наслаждение от тази близост?

Отговаряйки на този въпрос, ние ще получим ключ за решаване на много проблеми. Отговорът е следния. Ако ние получавахме живота и удоволствието пасивно, без да прилагаме някакви усилия, за да ги заслужим то ние не бихме изпитвали никаква близост към Твореца. Загадката на нашето съществуване се заключава в това, че ние сме създадени по образа на Всевишния. Иначе казано Бог – Творец и човек – творец, Бог е свободен и човек е свободен. Подобно на Твореца, който свободно, по Свое желание създава и разрушава световете, човек също е свободен да създава и разрушава светове. Реално е свободен. Бидейки създаден по образа на Бог означава да приличаш на Него в най-конкретния смисъл на тази дума. Освен това ние свободно творим самите себе си. Ние имаме способността да развиваме своите лични качества и да се стремим към съвършенство.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар