// Вие четете...

Нестандартни размишления

Защо само оценката ви е важна?

„Безсрамните нямат съвест, безсъвестните – срам.“

Защо само оценката ви е важна?

„Вашата самооценка не може да бъде потвърдена от другите. Ценен сте, защото вие казвате, че е така. Ако чакате другите да определят вашата стойност, това ще е цената ви в очите на другите.”
Ако вие си давате ниска оценка за себе си, вие имате „социално заболяване”, за да се излекувате ще ви е нужна голяма доза самолюбие. Както много други хора в нашето общество така и вие може би сте закърмен с мисълта, че да обичате себе си е погрешно. „Мисли за другите”, ни съветва обществото. „Обичай ближния си”, повелява църквата. И никой не се сеща да каже „Обичай себе си“, а вие ще трябва да се научите точно на това, ако искате да постигнете щастие в сегашния си момент.
Като дете са ви учили, че да обичаш себе си, нещо естествено за вас тогава, означава да си егоист и високомерен. Привикнали сте да поставяте другите над себе си, да мислите първо за другите, тъй като това показва, че сте „добър човек”. Привикнали сте да се самообезличавате и сте били възпитаван със съвети като „давай играчките си на братовчедите си”. Това, че те са вашите съкровища, имуществото, което цените или, че мама и тате може да не дават своите големи играчки на другите е било без значение. Възможно е дори да са ви казвали, че искат да „ви виждат, но да не ви чуват” и че „би трябвало да си знаете мястото”.
Децата естествено се мислят за красиви и ужасно важни, но в периода на юношеството посланията на обществото вече пускат корените си. Неувереността в себе си властвува с пълна сила и с течение на годините непрекъснато се подкрепя. В края на краищата не е редно да обичате самия себе си. Какво ще си помислят другите за вас? Намеците са деликатни и не са зложелателни, но въпреки това слагат юзда на индивида. Като се започне от родителите и близките в семейството и се стигне до училището и приятелите, детето научава всички обществени условности, които са критерии в света на възрастните. Помежду си децата никога не спазват тези условности, освен когато искат да доставят удоволствие на възрастните. „Винаги казвай „моля” и „благодаря”, покланяй се, ставай от мястото си, когато в стаята влезе възрастен човек, искай разрешение да станеш от масата, понасяй безкрайното щипане по бузите и гладене по главата. Посланието е ясно, важни са възрастните, децата не се броят. Значими са другите, ти си незначителен. Не вярвай на собствената си преценка и това е бил първият извод, последван от пълен комплект подкрепления, минаващи под рубриката „учтивост”. Тези правила, маскирани под думите „добро възпитание”, са ви помогнали да дадете предимство на преценките на другите хора за сметка на своите собствени ценности. Не е изненадващо, че същите съмнения и дефиниции се запазват не само в юношеството ви, но и ако не промените модела си на поведение те ще продължават да подпомагат собствената ви неувереност през целия ви живот. Тази ваша неувереност ще създава затруднения в една важна сфера, каквато е обичта към другите. Способността ви да давате обич на другите е пряко свързана със силата на обичта ви към вас самия.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар