// Вие четете...

Чувства и власт

Защо някои да се нуждаят повече от други?

„Който има пари, няма ум, който има ум, няма пари.“

Защо някои да се нуждаят повече от други?

Защитавайки своята алчност, независимо за какво, този тип хора използват тезата, че са „заслужили“ своите привилегии, оправдавайки собствената си съвест с твърдението, че единствено те са в основата на успеха на ръководената от тях фирма, организация или група. Освен това те вярват, че без тях всичко щяло да върви към провал, към по-лоши резултати и именно заради това на тях се пада толкова, колкото смятат, че заслужават, но това все не им е достатъчно, при това е без значение, колко се полага на другите.
Ясно е, че основната причина за алчността няма нищо общо с това, което всеки човек заслужава. Този порок е продукт на изключително силната нужда от власт в гените на някои хора. Те, както и всички ние, се водим от чувствата си, а колкото по-силна е личната нужда, толкова по-добре се чувства човек, когато я удовлетворява, независимо от страданията на останалите хора.
Имали изход от този омагьосан кръговрат? Дали винаги ще има толкова много алчни хора, че никога да не можем да осигурим по-продължителни периоди на просперитет?
На този въпрос може да се отговори с „Да“, само ако всички богати и преуспяващи хора със силна нужда от власт имат същевременно слаба нужда от любов и привързаност. Хората с такъв профил на личните нужди не са способни да удържат ламтежа си за трупане на още и още от това, за което са алчни, независимо колко имат. Тези хора нямат приятели, освен това те без всякакво притеснение обявяват, изкачвайки се на върха, че „аз нямам приятели“, за тях всички са подчинени служители и всеки от тях при най-малко неподчинение или оспорване на „правото или заслугите“ си отива, тоест този не послушник бива изхвърлен като некадърен и опозорен пред обществото. Тези хора не се уморяват да заявяват пред обществото или подчинената си общност „аз съм този, които разпределя баницата, аз съм този , който дава пенсии и заплати, аз съм, аз съм ..“, тоест „Аз съм Шефа“ и който не се съобразява с мен ще бъде наказан по един или друг начин. Това правило е валидно за всички без изключение.
Когато става въпрос за правила нека да кажем и това, че какъвто и успех да имат повечето от преуспелите хора, той се дължи на факта, че наред със силната си нужда от власт, те имат и силна нужда от любов и привързаност. Трябва да им признаем, че именно една голяма част от своя успех те са изградили благодарение на добрите си взаимоотношения с бизнес партньорите и със служителите си.
Твърде възможно е, някои от алчните богати и преуспели хора да имат нужда от любов и привързаност, която би била достатъчно силна за да удържа алчното им поведение, но в нашия свят на външен контрол, това е невъзможно, поне за модела на взаимоотношенията ни в сегашното ни общество. Тези хора се доверяват на съвсем тесен кръг от близки и приятели, ако въобще имат такива и като в същото това време са особено недоверчиви към хора, които са нямали техния „късмет“ и възможности да успеят. Ако преуспелите хора на отговорни постове, които в повечето случаи имат нормална, а често и силна нужда от любов и привързаност, проявят готовност и положат усилие да променят модела си на поведение в личните си отношения, те вероятно биха променили модела и във взаимоотношенията си със своите подчинени. За съжаления, твърде наивно ще бъде от наша страна да очакваме, че те биха се отказали доброволно да задоволяват своите нужди от алчност и безогледното властолюбие в условията на всеобща нагласа в обществото за външен контрол в джунглата в която живеем.
За съжаление има хора, които здравата ще работят и за някой свой началник, който използва модела на управление на „шефа“, при това те ще го правят, защото в своята база данни разполагат само със стойностни модели на съвестни и отговорни работници. Не вероятно е, но е вярно, че за тях е без значение, как се отнася шефът, той за тях е всичко и за това те му отдават труда си и дори и ума си, но не и обичта си, тоест те не са готови да му предоставят душата и сърцето си. Сърце и душа се дават само на ръководител, който е лидер, защото само такъв ръководител е способен на сътрудничество и взаимопомощ. За такъв ръководител, повечето хора са готови и в „огъня да влязат“, тъй като със сигурност знаят, че и той, техния лидер би направил същото за тях.

Коментари

Един коментар към “Защо някои да се нуждаят повече от други?”

  1. Милиони българи не осъзнават силата на парите си .
    Ако 1 000 000 българи не купуват 3 месеца колбас с рога и копита производителите ще разберат Гласа на Народа.
    Ако в София ТРИ месеца не се купува гадно бяло нещо с палмово масло, което престъпници наричат бяло саламурено сирене – ще спрат да предлагат такива неща в магазините.
    3 месеца – 4 месеца лишения или ЦЯЛ живот проблеми с негодници …
    Изберете сами !

    Posted by Владимир Йосифов | 26.11.2012, 19:08

Публикувай коментар