// Вие четете...

Чувства и власт

Защо не се разбираме?

„Който сам не се е подчинявал, не може да заповядва.“

Как да се разбираме по-добре?

Нека да приемем, че правилата на изграждане на взаимоотношенията представляват една цялостна система от норми на между личностно взаимодействие. В свят, където господства външният контрол, тази системата съвсем естествено се задвижва от принудата. Когато тази система спре да работи, както напоследък това се случва все по-масово в брака, семейството, училището и на работното място, в цялостния ни обществен живот, дейността й се коригира с усилване на принудата, като вниманието обикновено се съсредоточава върху „ремонт“ на отделните й части, тоест на индивидите, участващи в системата.
Засиленият външен контрол е двойно по-вреден поради факта, че самата ни вяра в него прави проблемите далеч по-трудни за решаване. Не е чудно, защо човешкият напредък е толкова бавен, труден и незабележим.
Борбата с нещастието на хората е във основата на подобряване на взаимоотношенията между тях. В какъв смисъл да се подобрят, просто хората да разберат, че техният избор на модела за поведение едни с други трябва да води до по-добро разбиране в между личностните им отношения, още преди да са затънали във враждебната, силно манипулирана среда. Ако искаме да има и човешки прогрес, а не само технически, най-лесно е да го постигнем като помогнем на хората да избягват душевните конфликти и сриването на между личностните им връзки в резултат на неразбирателството помежду им, тоест да премахнем системата на външен контрол и да я сменим с модела на правото на свободен избор. Когато проблемът между хората вече е толкова остър, че връзката им се разпада главоломно, те рядко се събират отново. Нещата следват своя ход, независимо от опитите на единия или други да бъдат върнати в нормалния си ход. Семейството се разпада, ученикът спира да учи поради слаб успех, служителят само „отбива номера“. Единственият начин да бъдат избегнати всички тези конфликти и нещастия е да се предприеме нещо предварително, преди появата им. Безсмислено е да търсим начини да преодолеем пълния крах на някоя наша връзка, при това ако знаем, че живота дава нови възможности.
Достатъчно е да се вгледаме в личния си живот или в живота на хората около нас, за да получим потвърждение на твърдението, че огромният процент от на пръв поглед неразрешими човешки конфликти са проблеми на между личностните взаимоотношения. Най- вероятно мнозина от нас не могат да се разбират със своите брачни партньори, родители и деца, независимо от силното желание да го сторят. Вероятно е вярно и това, че колкото по-дълго време живеете с хора, с които не се разбирате, толкова по-трудно става поддържането на добри взаимоотношения с тях.
Нека да помислим за самите нас, когато сме се женили, ние с положителност сме били щастливи. А сега какви сме? Нещастни или разведени? Има ли някой член на семейството ни, с когото сме престанали да разговаряме? Дали децата ни са толкова щастливи в училище, колкото са били в началното? Все още ли намираме радост в работата, с която се занимаваме?
В случай, че отговорите са отрицателни или поне на един от тях отговорът е такъв, ние с положителност се намираме в състояние на „опит за контрол над другите“.
А сега ето и най-честите форми на тази ситуация:
1. Искате да накарате някой да извърши нещо, което той отказва да направи. Обикновено притискате въпросния човек, директно или по заобиколен начин, за да го принудите да се подчини на волята ви.
2. Някой друг се опитва да ви принуди да направите нещо, което вие не желаете.
3. Вие и някой друг едновременно се опитвате да се принудите да извършите заедно нещо, което и двамата не желаете.
4. Вие сам се опитвате да си наложите нещо, което не желаете да направите и което ви се струва болезнено, дори невъзможно.
При първите три варианта очевидно става въпрос за три аспекта на един и същ тип ситуация. Четвъртият е малко по-различен, но и при него ситуацията е същата. Например, вие се опитвате да откажете цигарите, или да се задържите на дадено работно място, което ненавиждате, или да отслабнете, макар че мразите диетите, или да обичате някого, когото вече дори не харесвате.
В първите три варианта вие може би сте съпругата, която се оплаква на половинката си и настоява за повече помощ при възпитанието на децата. Можете да бъдете и съпруг, който обвинява половинката си, че не му обръща достатъчно внимание. Третата възможност е да се оплаквате един от друг, изпитвайки взаимна неприязън. Вие може би сте родител или учител, който непрекъснато изисква от детето по-добър успех в училище или пък сте началник, който принуждава своя подчинен да свърши някаква работа, която според неговия служител е напълно излишна. Докато вярваме, че можем и дори трябва да упражняваме и налагаме контрол над околните, или обратното, че те могат и дори трябва да упражняват и налагат контрол над нас, душевното нещастие като последица от тези ситуации е абсолютно неизбежно. Споменатите по-горе варианти са стари колкото света, а съпротивата срещу принудата е причина човешките между личностни взаимоотношения да тъпчат на едно място в продължение на столетия.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар