// Вие четете...

Поведенчески модели

Защо мъжете мразят да не са прави?

16„Живей, както живеят хората, и хората ще живеят като теб.“

Защо мъжете мразят да не са прави?

За да можем да разберем, защо мъжете мразят да не са прави, първо и изключително важно е да си обясним къде са корените на този техен модел на поведение. Представете си следната сцена. Пещерното семейство се е свило край огъня. Мъжът е седнал до входа на пещерата, втренчил поглед навън, наблюдава околността, зорко се вглежда към хоризонта за евентуално подозрително раздвижване. Жената и децата гладуват вече дни наред, а той знае, че при първото затихване на бурята трябва да излезе на лов и да не се връща, докато не намери храна. Това е неговата роля и семейството му изцяло зависи от него. Те са гладни, но уверени, че той ще успее да донесе храна, както винаги е успявал. Неговият стомах също къркори, а душата му е в плен на страха. Дали и този път ще успее да осигури храна? Дали семейството му няма да умре от глад? Дали други мъжкари няма да го убият, защото гладът го е направил физически по-слаб? Но той просто седи до входа с безизразно лице, седи и гледа навън. Не бива да показва и следа от страх пред семейството си, защото това ще ги обезкуражи. Той е длъжен да бъде силен, но в същото време се нуждае от подкрепа и поощрение, а не от обвинения. Именно обвиненията са тези, които могат да го накарат да вземе прибързани и погрешни решения, да му попречат трезво да прецени обстановката, за да постигне успех, а не провал.
Докато за мъжа признанието, че не е прав означава, че се е провалил, защото не е успял да се справи със задълженията си както подобава, за жената такава опасност не съществува, защото мъжете не обвиняват, те просто си гледат задълженията и не желаят да ревизират задълженията на жената. Жената има и друга възможност, ако мъжът й се окаже неудачник, тя чисто и просто ще го замени с друг по-способен, при това без да се чувства задължена с нещо към него. Мъжът напротив, трябва да се докаже, че притежава по-големи възможности за осигуряване на по-добър живот за жената и нейните деца, защото както се казва, само тя знае кой е бащата на децата. Между другото децата в устата на жената са един изключителен аргумент да накара мъжа да прави това, което тя желае.
Истината е, че съвременният мъж никак не желае да бъде смятан за неудачник, защото признанието за неуспех ще го накара да се почувства наистина като такъв, а това вече е твърде опасно за съществуването на двойката, тоест никоя жена няма да продължи да живее с мъж, който не може да и осигури сигурност. Дори и да са сгрешили в преценката си, на мъжете им е изключително трудно да се „извинят“, защото това е равносилно да си признаят за допуснатата грешка, а това е равносилно на провал. Признатият провал е равносилен на раздяла, защото обвинението от рода на „теб за нищо не те бива, ще си намеря друг да ме оправи“ си е доста страшничко. Е при това положение кой мъж е толкова луд, че да си признае провала. Казват, че признат грях, не е грях, ама дали жените го знаят, че да простят, което е доста съмнително, а да се проверява това, съвсем не е безопасно.
За да преодолее този проблем, жената трябва да се научи да спестява на мъжа усещането, че не е прав, когато обсъжда с него различни въпроси. И да знае, че когато за рождения му ден му подарява книга за самоусъвършенстване, той може да изтълкува това като упрек, че не е достатъчно добър.
Критиката, не е за мъже.
Мъжете мразят да бъдат критикувани, затова пък им харесва да се женят за девственици, иначе казано знаят какво да искат.
От друга страна, когато жената подарява на мъжа, книга за самоусъвършенстване, за рождения му ден, той може да изтълкува това като упрек, че не е достатъчно добър. Мъжът обаче трябва да разбере, че целта на жената не е да го накара да се чувства провинил се, а да му помогне и затова не бива да приема подобни жестове твърде лично. Жената просто иска нейният любим да стане още по-съвършен, а той го възприема като намек, че не е достатъчно добър. Мъжът не си признава грешките, защото смята, че ако го направи, тя ще престане да го обича. От гледна точка на жената, истината е, че тя започва да обича мъжа още повече, когато той си признава, че не е бил прав. Това са две противоположни виждания за „голямата любов“, защото мъжът преди всичко е победител, а жената е майка. Друго си е да те обичат като свое дете, а съвсем друго е, да си оня дето трябва да се грижи за сигурността на семейството, само че живота си иска своето – мъжът да си е мъж, както той си го разбира, а не постоянно да го критикуват за свободния избор. Жената със своята постоянна критика не го прави по-голям мъж, а го принизява до нивото на детето.
Защо мъжете крият чувствата си, ами защото съвременният мъж все още носи, дълбоко закодирания в него генетичен код да бъде смел и да не показва слабост. Жените не могат да разберат чувствата на мъжа и затова те често се питат „Защо винаги трябва да бъде толкова суров, защо просто не ми каже как се чувства?“ Когато мъжът е ядосан или угрижен, той потиска чувствата в себе си, става затворен и далечен, но това не пречи на жената да усети, че нещата не стоят добре. Умната жена ще прояви търпение и ще изчака бурята да отмине, а няма да препира и да досажда с неуместни въпроси, какво му е на душата. Ако разпитва, това ще е просто от любопитство, а не че ще реши проблема, защото проблемите е дадено мъжете да ги решават. А мъжете мълчат, защото знаят че проблемите са си техни и споделянето на чувствата е само губене на време.
Мъжът по природа е подозрителен, настроен за съперничество, овладян, винаги е нащрек, самотник, който крие чувствата си, за да е в състояние да владее положението. Защото мъжете смятат, че изявата на чувства е равнозначна на загуба най-вече на контрол. Обществените условности подсилват този тип поведение при мъжете с поуки от рода на „дръж се като мъж“, „я гледай по-смело“, „мъжете никога не плачат“ и още …, но всъщност дали това не са приказките на жената.
Жената в ролята си на закрилница на семейното гнездо добре е усвоила модела на женско поведение, заради който тя е открита, доверчива, готова да сътрудничи, да показва уязвимост, да разкрива чувствата си и да знае, че не е необходимо непрекъснато да владее положението. Ето защо, когато мъжът и жената имат някакви общи проблеми, всеки е смутен и объркан от реакцията на другия. Тази ситуация е объркваща, но всъщност жената знае, че проблемите са общи, а решението им е негово. Ситуацията става още по-объркваща, ако той не успее, следват критики, наставления, указания, обвинения и ако това не помогне може да се стигне и до заплахи. Понякога заплахите могат да се превърнат и в агресия, която всъщност не е присъща и по-силите на жените, но те добре знаят, как да намерят някой друг да свърши „мръсната работа“. Жените не трябва да критикуват мъжете, те трябват да бъдат търпеливи, когато имат „общ“ проблем или най-общо казано „обща идея“, на него му е нужно време да узрее за нейната идея и да намери начин за нейното осъществяване. Критиката само ще влоши нещата, защото когато има нападение, ще има и отбрана, което означава, че ще има победител, но ще има и победени, а това няма да е от полза и за двамата.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар