// Вие четете...

Нестандартни размишления

Защо интелекта има първенство в живота?

„Където има желание, има и път.“

Изтока не се опълчва срещу ръчния труд, против черната работа, той е доволен от своето “неразвито” състояние на цивилизацията. На него не му харесва това, че всичко се замества от машини, той не иска да работи за машините. Любовта към работата, най-вероятно е характерна за Изтока. Историята за селянина, разказана от Чжуан-цзъ, в много отношения е показателна, макар че се е случила преди повече от две хиляди години в Китай.

Чжуан-цзъ е бил един от великите философи на Древен Китай. Той заслужава по-задълбочено изучаване. Китайците не са толкова умозрителни, както индийците, те са склонни да забравят своите собствени мислители. Чжуан-цзъ е известен, като един от най-великите стилисти в китайската литература, но като мислител не е получил нужната оценка. Той събирал и записвал истории, които явно, често са се случвали в онези дни. Голяма част от тези истории били най-вероятно измислени от него за обрисуване на погледа му върху нещата. Даденият разказ много добре показва, каква е била философията за труда на Чжуан-цзъ, тази история е за един селянин, който се отказал от използването на гранилото, което служело за вадене на вода от кладенеца.

Един селянин си изкопал кладенец за да полива нивите си. За да извади вода от кладенеца той използвал черпак, подобно на диваците от миналото. Един минувач го видял и попитал селянина, защо не използва гранило, благодарение на него той запазва силите си и може да ги изразходва за нещо смислено, вместо за този примитивен метод. А селянина отвърнал: ”Аз зная, че с гранилото ще изразходвам по-малко енергия, именно затова не го използвам. Страхувам се, че този който използва подобни изобретения сам се превръща в подобна машина, а това води до глупави навици, бездействие и леност”.

На Запад често се учудват, че китайците не са развили много науката и механичните приспособения. Това изглежда странно, понеже китайците са известни със своите изобретения и открития – такива, като магнита, хартията, барута, колелото и много други. Главната причина е в това, че китайците и другите народи населяващи Азия, обичат живота такъв, какъвто е и не искат да го превръщат в средство за постигането на нещо друго, иначе техният живот щеше да се развие по съвсем друг начин. Те обичат труда като такъв, макар че обективно погледнато труд означава постигане на нещо различно. В работата си те се наслаждават на самия трудов процес и не бързат да го приключат. Механичните изобретения са много по-ефективни, като с тяхна помощ можеш да постигнеш много за по-кратко време. Но машината е безразлична, тя е лишена от творчество и от тази гледна точка е напълно безсмислена.

Механизацията предполага и интелектуализация, а така както интелекта на първо място е утилитарен, то в машината я няма духовната естетика или етика. В това се крие причината, тласкаща селянина на Чжуан-цзъ да избяга от собственото си уподобяване на машина. Машината ни кара да бързаме да завършим работата, да достигнем целта, заради която е била направена. Работата или трудът сами по себе си нямат ценност, това е просто средство. С други думи, живота губи творческия си характер, превръща се в инструмент, а човека се превръща в механизъм за производство на блага. Както ние виждаме в нашия механизиран и индустриален век машината се справила с всичко, а човека живее в робство. Именно от това се е страхувал Чжуан-цзъ. Разбира се, ние не можем да обърнем колелото на индустриализацията, не можем да се върнем към времето на примитивното занаятчийство. Но трябва да помним за значимостта на нашите ръце, а също така и за злото, което съпътства механизацията на съвременния живот в който се наблюдава първенството на интелекта за сметка на живота, като цяло.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар