// Вие четете...

Календарът на българите

Защо имаме много „родини“?

„Далечният роднина е близък приятел.“

Защо имаме много „родини“?

Преди 7600 години – над пет и половина хилядолетия преди Христа, се е появил Босфорът като проток. Дотогава сушата е свързвала Европа и Азия. Черно море е било сладководно езеро, около което е процъфтявала високоразвита цивилизация. Разликата в нивото между Черно море и днешното Егейско море била 90-120 метра. При поредното разтопяване на ледници преди 7600 г. водите на световния океан проправили път през сушата и нахлули в Черно море. Резултатът бил потоп, описан в не едно историческо и религиозно съчинение. Доказателствата за това са изложени в изследването на Уилям Райън и Уолтър Питман в „Ноевият потоп“.
През 1985 г. подводно археологическо проучване със специална подводница открива в района на древните брегове отпреди потопа един предмет във форма на чиния. Той е наречен „чинията на Ной“ и по него има писменост, която беше определена от нашия учен Боно Шкодров, занимаващ се повече от 10 години с разчитане на древни писмености като протошумерската. Шкодров смята, че същите писмени знаци има и в находките край Караново, Сливенско, в Магурата и Градешница.
Като протошумерски определи знаците по чинията и световно известният белгийски учен лингвист Харалд Хаарман. Според него знаците трябва да се датират около 6000 години пр. Хр. и могат да се сравняват с протошумерските знаци.
Но какво означава това тогава? Излиза, че по нашите земи се е родила цивилизацията, която се е развила по-късно като шумерска, като „древната цивилизация на земята“. Явно има и по-древна от най-древната и тя е Варненската цивилизация, развила се по нашите земи преди 7500-8000 години. И тъй като генетичните изследвания пък сочат, че около 30% от днешните мъже на България са със същите генетични белези като мъжете отпреди 8000 години, живели тук, то тогава изводът е, че българите са по-древен народ от шумери, акади, египтяни и юдеи и са създали висока цивилизация преди тях. Това трябва да се учи в българските учебници, а не измишльотините на изпилените мозъци, наричащи се учени, които ни обясняват, че сме номади, появили се в Европа през 7 век.
Но за да се изучава истинската теория за произхода на българите, е нужно националисти да управляват България.
Високата, пред шумерска, цивилизация от нашите земи, чиито останки се намират днес по нашето крайбрежие и под водата, се разпръснала на юг, на изток и на запад. Основателите на шумерската цивилизация, считана погрешно за най-стара, са пришълците от Черно море. Основателите на ведическата древно индийска цивилизация са също пришълците от Черно море.
Основателите на египетската цивилизация също са пришълци от Черно море. Това не е ексцентрична теория, това е потвърдена от все повече съвременни открития фактология.
Дори в класическата ни литература има доказателства, но се пренебрегват. Николай Райнов в своята „История на пластичните изкуства“ цитира египетския така наречения „Царски папирус“, съставен около 1500 г. пр. Хр. В тоя папирус се казва, че във времето, което съответства на V хилядолетие пр. Хр., от север са дошли полубогове, наследници на бог Хор.
Според редица учени – историци и лингвисти като Гелб, шумерската писменост е пренесена от друг културен кръг, който той нарича „елемент Х“.
Такова е положението на юг от Черноморието след потопа от 5600 г. пр. Хр.
На изток също се разселва част от нашите предци. През 20 век станаха открития, които доказват това. В пустинята Такламакан, в Таримската котловина бяха открити погребения – само на едно място 113 гроба, на възраст 4000 години. Откривателите били шокирани от това, че погребаните (много добре запазени поради пустинния климат) мумифицирани тела били на европеиди, на бели хора с европейски черти и антропологични белези, съответстващи на индоевропейците от „понтийски тип“. Намерени били остатъци от колела, такива, каквито са открити и в днешна Украйна, на възраст 3000 г. пр. Хр. и в днешна България в с. Биково, Сливенско, на същата възраст. Намерени били следи от развито коневъдство и култура, каквато е при Варненския некропол отпреди 7600 години. По мумиите са открити следи от операции в коремната област.
Също на изток има направени открития и в областта на Алтай – през 1990 г. в алтайските степи около Укок руската археоложка Наталия Полосмак откри гробове на индоевропейци и на така наречената „принцеса от Укок“ – около 25-годишна жена, погребана с шест коня. Възрастта на находките е между 1500 и 2000 години пр. Хр. Тази находка показва, защо някои учени говорят и за „алтайска“ следа в произхода на българите. Това е, защото и до този район са достигнали пръснатите от потопа наши предци, за да се завърнат след хилядолетия в първичната родина – днешна България.
Нека погледнем и на запад. Вече стана дума за ирландския епос, описващ идването на народа Фир Болг в дълбоката древност. Тази древност се определя от специалистите пак там – около 1400 години пр.Хр.
Какво излиза от всички тези най-нови находки и стари легенди и разкази, че една народност, наречена „понтийска“, от индоевропейски произход, заселена в земите на днешна България по Черноморското крайбрежие, с високоразвита цивилизация, включваща най-старата обработка на злато, развита медицина и най-ранната писменост, претърпява огромен катаклизъм и се разселва във всички посоки – юг, югоизток, изток, североизток, запад.
Тази висша цивилизация е прототип на шумерската цивилизация и писменост, на египетската и ведическата брахминска писменост. Това е протонародът, който бива записан в хрониките като шумери, балкхари, бактрийци, хорити, хунори, фригийци, пеласги, мизи, беси, одриси, мирмидонци, македони – траки изобщо. След това, наричани от различни автори готи, гети, кимерийци, скити, анти, склавини, хуни, оногури или оногондури – в крайна сметка най-общо казано – българи.
Преди около 5000 години, близо две и половина хилядолетия след потопа в Черно море, е започнало движение обратно към пъпа на цивилизацията на Балканите. Това движение минава по различни пътища и става в различни срокове. Разклоненията на протобългарската цивилизация, която можем да я наречем „Варненски некропол“ – заемат разни точки на Евразия.
Една част от потомците на този първонарод се спасяват в Таримската котловина под връх Тенгри, на територията на днешен Китай, където през 20 век намират мумиите им.
Впрочем на китайски българската народност се означава с йероглифа „бао“, което значи „общение с висша сила, духовност, сила на духа“. Интересно е, че с този йероглиф се означава българската народност и днес – така, както и преди 2000 години.
Друга част от нашите прародители заемат територията на Месопотамия и създават основата на шумерската цивилизация.
Арамейската писменост, на която е писана най-старата част от Библията, е дело на разклонение от древните протобългари. В източната част на Сирия се намират най-старите християнски манастири. Езикът, на който е говорил Христос, е езикът на монасите там – арамейски. Който и днешен българин да отиде в района на Малюля, където живеят арамеите, и посети манастира там, остава изумен от песнопенията. Те са невероятно близки с нашите народни песни. Нашата етнографка Сава Костова пише след такова посещение в един от най-старите християнски арамейски манастири до Малюля, Сирия: „Пуснаха ни грамофонна плоча с първото църковно песнопение от време на Христос. С голямо учудване аз възкликнах: „Нима това не е българска народна песен?“ Отговори ми се, че много българи, които идват тук, казват същото. Нима още тогава, че и до днес българската народна песен от страната на Орфей е имала такава висока цена като съвършено музикално изкуство и от песнопение за Христос, днес тя звучи в Космоса… Минавайки по музеите в Сирия, можах да констатирам, че материалната култура на Тракия е толкова близка с тази от някои техни райони като орнаменти, тъкани, костюми, оръдия на народната техника, накити и др., че някои можеш да ги объркаш…“
Доказателство за божествения характер на българската песен – еманация на българския дух, е фактът, че в Космоса лети диск с уникалната родопска песен „Излел е Дельо хайдутин“, изпълнена от Валя Балканска и гайдаря Димитър Петковски.
Трето разклонение на древните българи е семейството на тракийските племена, което заема след катаклизма в Черно море родната територия на предците си – Балканите. Пеласгите са едни от най-ранните тракийски народности, създали основата на цивилизацията, наричана днес „древногръцка“.
Още 3000 г. пр. Хр. пеласгите живеят на територията на днешна Гърция. Те не са гърци. Поначало в творчеството на Омир никъде не се спомената думата „гърци“. Тогава защо днес всички енциклопедии и учебници казват, че културата, която е намерена по земите, обхващащи днешна Гърция, Турция и част от България, е „гръцка“? Българските историци също така сляпо повтарят теорията, че намираните всяка година невероятни находки по нашите земи – тракийски паметници на културата – са направени под влияние на гръцката култура. Как е възможно да си под влияние на някого, който го няма?
Защото така наречените гръцки племена, които са от семитски произход, потомци на финикийците, идват на територията на днешна Гърция не по-рано от 7 век пр. Хр. Дотогава културата, която се създава тук, е тракийска. Тракийска е и религията, и митовете и легендите, които днес се разпространяват по света като „старогръцки“.
Не всички наши учени робуват и на другата разпространена лъжа – че траките нямали писменост. Ето какво пише през 1987 г. един от най-големите изследователи на античността, археологът Велизар Велков, днес покойник: „Ние имаме няколко надписа на език, който не е дешифриран и разчетен – например върху пръстена от село Езерово, с който са свързани 34 тълкувания, друг при село Кьолмен край Преслав – също един език, който не е разчетен, и надписите на тракийски език. Те са по-кратки…“
В Родопите, родината на Орфей, са намерени и плочи с надписи, които свидетелстват за писменост от времето на Троянската война. Край с. Мугла са намерени две плочи с писмо подобно на глаголическото, които се съхраняват днес у краеведа Ангел Сарандалиев от Смолян. Те са с размери 60 на 70 см. Не са разчетени и плочите от с. Солища, от с. Върбово, от Широка лъка, от с. Бистрица и с. Гела. Каменната плоча от село Гела, което е на повече от 3000 години, е с 978 буквени знака в 25 линеарни реда и не е нито на гръцки, нито на латински. Датировката на надписа е ХV-ХІV в. пр. Хр.
Самият Орфей е рисуван със свитъци, което значи, че по негово време траките са имали писменост. Орфей потвърждава това в стиховете си: „Или когато в Египет създавах свещеното слово…“ А Еврипид, авторът на „Медея“, който се изучава в училищата, пише: „На тракийски таблички е записано Орфеевото слово.“ Писменост по нашите земи е имало още в периода две хиляди години пр. Хр. и тази писменост е била именно тракийска, тоест на предците на днешните българи. Самият Орфей е създател на монотеистична религия, по-стара от Мойсеевия завет и проповядваща това, което ще проповядват и апостолите на Христовата вяра 13 века след Орфей. През вековете тази религиозна и писмена култура се е заличила до голяма степен, но днес вече започват да излизат открития, които потвърждават автентичността и първенството във времето на тракийската култура.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар