// Вие четете...

Чиста вода

Защо имаме болки в коремната област?

„Искаш ли здраве – по-малко яж. Стомахът довежда до ада.“

Защо имаме болки в коремната област?

Болките, причинени от възпаление на дебелото черво, които се усещат в лявата половина на корема, също могат да се възприемат като сигнал за жажда. Често те са придружени от запек, който възниква поради трайно обезводняване.
Една от главните функции на дебелото черво се състои в изтеглянето на водата от отпадъците, за да не се губи прекалено много вода при храносмилането. В случай на обезводняване, на отпадъците естествено липсва нормалното количество вода, необходимо за преминаването им през червата. Чрез забавяне на преминаването и по-нататъшно пресоване на съдържанието се изстискват и последните капки вода от отпадъците в дебелото черво. Затова запекът е усложнение вследствие обезводняването. Постъпи ли повече храна, в дебелото черво се натрупват повече твърди отпадъци и по този начин се затруднява придвижването по-нататък на втвърденото съдържание в червото. Този процес предизвиква болки. Болките в червата също трябва да се тълкуват като сигнал на тялото за жажда. Ако се поеме достатъчно количество вода, болките в лявата половина на корема, свързани със запека, изчезват. Ако вечер изяждаме по една ябълка, праскова или портокал, това възпрепятства появата на запек на следващия ден.
Фалшиви болки в апендикса
Понякога се появяват силни болки в дясната долна половина на корема. Те са причина лекарят да мисли за възпален апендикс, защото болките много приличат на началните болки от апандисит. Но липсват другите типични признаци за възпален апендикс: висока температура, втвърдяване или чувствителност на коремната преса, прилошаване. Една или две чаши вода облекчават болките в дясната половина на корема. В този специален случай една чаша вода може да послужи и като диагностично помощно средство.
Пробив на диафрагмата (Хиатусова херния)
Често има случаи пациентите да се оплакват от класически болки в коремната област, които лекарят диагностицира като пробив на диафрагмата. Хиатусовата херния е преместването на част от стомаха през отвора на диафрагмата в гръдната кухина. Това е едно съвсем неестествено място за стомаха. Когато част от стомаха се намира в гръдната кухина, храносмилането става много болезнено.
Нормално храната е затворена в горната част на стомаха и по време на храносмилателния процес не може да се върне обратно нагоре в хранопровода. Нормалната посока на контракциите в храносмилателния тракт са надолу от устата в посока на дебелото черво. Освен това съществуват две клапи, които пречат на изкачването на храната нагоре. Първата клапа се намира на стената между хранопровода и стомаха. Тази клапа се отваря само, когато храната преминава в стомаха. Другата клапа е разположена извън храносмилателния тракт, на мястото, където хранопроводът се свързва със стомаха чрез диафрагмата. Тази клапа се отпуска винаги, когато храната трябва да премине от хранопровода в стомаха. През останалото време клапата е уплътнена и не пропуска нищо от стомаха нагоре. Това е нормалното положение на двете клапи, които пречат храната да променя посоката си на движение и да се изкачва нагоре.
Храносмилателният тракт от устата до дебелото черво представлява една дълга тръба. Различните му части са развили специални физически и функционални качества, за да може процесът на храносмилане и отделяне на отпадъците да протича цялостно и гладко. Много локално срещащи се хормони правят възможно протичането на този процес. Тези хормони са предназначени да се грижат за навременното протичане на следващата фаза на процеса, да бъдат произведени необходимите ензими, за да се подпомогне по-нататъшното разграждане и накрая абсорбцията на активните съставки на храната.
В ранния стадий на процеса на храносмилане в стомаха се отделя киселина, за да бъдат активирани ензимите и да се улесни разграждането на протеините (белтъчините). Обикновено течното, но твърде кисело съдържание на стомаха се всмуква в началната част на червата. Между стомаха и червата има една клапа – пилор. Нейната функция се направлява от две страни: от една страна стомахът иска да отдаде съдържанието си на червата, от друга страна червата трябва да бъдат готови да приемат това твърде разяждащо и богато на киселина стомашно съдържимо.
Задстомашната жлеза (панкреасът) отдава на червата инсулин, чрез който се регулира нивото на кръвната захар, а също и на няколко важни за храносмилането ензими. Едновременно с това панкреасът има физиологична задача да направи алкално съдържанието на червата, преди в тях да попадне киселина от стомаха. Друга важна функция на панкреаса се състои в непрекъснатото произвеждане на течен би карбонатен разтвор, чрез който се неутрализира киселината в червата. За да произведе този би карбонатен разтвор, задстомашната жлеза се нуждае от много вода от общия кръговрат в организма. При настъпило обезводняване това трудно й се отдава. Затова пилорът не получава ясни сигнали за отваряне, за да пропусне съдържанието на стомаха в червата. Това е първата крачка по пътя към стомашните оплаквания, най-първите признаци за жаждата на тялото.
Когато пием вода, в зависимост от количеството й, което стига до стомаха, се произвежда хормон (невротрансмитер), наречен мотилин. Колкото повече вода пием, толкова по-голямо количество мотилин се произвежда в червата и наличието му може да се докаже в кръвта. Мотилинът, както показва самото му наименование, предизвиква в червата ритмични контракции отгоре надолу, т. нар. перисталтика. Към другите му дейности спада периодичното отваряне и затваряне на клапите, които трябва да пропускат съдържанието на стомаха и червата.
Следователно, когато в стомаха има достатъчно вода за всички зависещи от водата храносмилателни процеси, задстомашната жлеза произвежда воднист би карбонатен разтвор, за да подготви горната част на червата за приемане на киселинното съдържание на стомаха. В този случай мотилинът изпълнява важната функция да направлява и да координира тези процеси. Мотилинът е хормон на насищането. Той се отделя, когато течното стомашно съдържимо изопва стомашната стена.
Проблемите започват, ако в организма няма достатъчно вода, за правилно протичане на храносмилателните процеси. Системата в никакъв случай не допуска разяждащото киселинно стомашно съдържимо да достигне червата, преди да бъде неутрализирано. Щетите биха били непоправими. Стените на червата не притежават защита срещу киселината, какъвто е случаят при стомаха. Като първа защитна мярка срещу това клапите от двата края на стомаха се затварят по различен начин, отколкото при нормално състояние и пилорът се затваря все по-плътно.
Входът в стомаха, в края на хранопровода и в началото на стомаха, и външната клапа на диафрагмата се отпускат все повече. В легнало положение може малко киселина да попадне в хранопровода и да предизвика болки, т. нар. стомашни киселини.
При някои хора клапата в диафрагмата може да е толкова отпусната, че част от стомаха да премине през нея в гръдната кухина т.н. диафрагмена херния. Когато двете клапи функционират точно обратно на обичайното, това неизбежно води до изпразване на стомашното съдържание през входа. Когато стомашното съдържание не може да попадне в червата, а то не може да остане безкрайно дълго в стомаха, съществува само един път навън, а именно през стомашния вход. При този процес храносмилателният тракт обръща посоката на контракциите си.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар