// Вие четете...

Истината е в избора

Защо избираме депресията?

„Страхливецът не обича живота, той само се страхува да не го загуби.“

Често използваме депресията като извинение, за да избегнем нещо, което не желаем да направим или от което се страхуваме. Когато някой настоява да направим това, което искаме да избегнем, обикновено се съгласяваме, но с думите: „Да, прав си, но в момента просто съм много разстроен, за да го направя.“ Например във вашата фирма текат съкращения и вие губите добрата си служба, без да имате никаква вина. Идвате при мен, съобщавате ми тази лоша новина и се оплаквате, че тя ви е довела до депресия. Аз обаче не приемам вашата депресираност като достатъчно извинение за бездействие и казвам: „Да, знам, че е трудно, но не стойте със скръстени ръце, ами вървете да си напишете и да разпратите насам-натам заявлението си за постъпване на работа.“

И в този случай обаче изборът на депресията си има причина – направили сте го, за да избегнете мъчителното чувство, че сте неоценени и отхвърлени. Освободили са ви от работа не по ваша вина, а заради съкращения. Няма начин да не се чувствате неоценени и отхвърлени. На всичкото отгоре се появява и страхът, че и занапред пак ще бъдете отхвърлени, защото може би няма да успеете да си намерите работа на вашата възраст и с вашия опит. Да, наистина, депресията е мъчително изживяване, но още по-болезнен е страхът от ново отхвърляне.

Макар вече да сте прочели написаното дотук, и особено ако сте под влиянието на скоро появила се силна депресираност, пак е възможно да си кажете: „Може би сте прав, но въпреки всичко нямам чувството, че сам съм избрал да се чувствам толкова нещастен.“ За да проверите, че депресията е въпрос на личен избор, опитайте се да изберете нещо друго макар и за кратко. Направете нещо, което е свързано с физически усилия и при нормални обстоятелства ви носи удоволствие – да речем кратка разходка или пробягване на някакво разстояние. Най-добре ще е, ако си осигурите компанията на близък приятел, който не проявява прекалени симпатии към вашата депресираност. Докато ходите или бягате с този ваш приятел, ще забележите, че вече не се депресирате чак толкова силно и постоянно. За кратко време преставате да мислите за своите беди и нещастия и вече се чувствате много по-добре. Но в момента, в който приключите с въпросното упражнение, ще откриете, че веднага се завръщате към предишното си душевно състояние и отново мислите за злочестините си.

За да можете да се депресирате, ви е нужно да задържате и да си „предъвквате“ мрачните мисли в съзнанието си. Защото именно те поддържат някоя от трите причини за избор на депресията, или пък и трите заедно. А за да прогоните тези мисли от главата си, трябва да промените всичко, каквото можете да промените, но най-вече поведението си. Няма друг начин.

От всички идеи, най-трудна за възприемане е тази, според която наши избрани мисли и действия могат да бъдат тясно свързани със здравословното ни състояние, или пък че тези мисли и действия могат да навредят на нашата физиология. Например съществува ли мисловен избор, който може да ни докара психосоматични заболявания?

Нека сега хвърлим поглед на най-често срещаната болест сред мъжете, а напоследък и сред жените: коронарната болест на сърцето, наричана още атеросклероза.

Вие сте четиридесет и седем годишен филмов продуцент. Отчаяно търсите финансиране за сценарий, от който, по ваше дълбоко убеждение, ще излезе страхотен филм. Правите всичко възможно, за да намерите парите, но финансирането се бави, а опцията ви върху авторското право изтича. Чувствате се зле. За да свалите напрежението, започвате да се тъпчете с тлъсти храни и да пушите като комин – това е външната част от реакцията ви на тревогите. Искате да изпитате някакво удоволствие и да обърнете гръб на мъката и притеснението, причинени ви от хората, към които се обръщате за финансиране на филма. Отначало усещате само тежест в гърдите, която обаче постепенно се превръща в болка и недостиг на кислород.

Отивате на лекар и научавате, че коронарните ви артерии са силно стеснени от натрупването на плаки. Питате лекаря какво може да се направи, а той отговаря, че всичко зависи от начина на живот, който изберете. После започва да говори за диети, физически упражнения, пушене, стрес – изобщо за всички онези фактори, които водят до сърдечносъдови заболявания. Вашият лекар вероятно не познава теорията на избора, но когато говори за стрес, той има предвид онези моменти, в които нямате ефективен контрол над живота си и които са вредни за здравето ви. Тоест вредни са за вашата физиология.

Но тъй като вашето поведение е цялостно, когато изгубите ефективния контрол над живота си, вие не сте в състояние да разграничите чувствата или физиологичните си реакции от вашите мисли и действия. От гледна точка на лекаря заболелите коронарни артерии са най-очебийният резултат, настъпил вследствие на физиологични изменения, дължащи се от своя страна на неефективното поведение и начин на живот, чрез които сте се опитвали да преодолеете напрежението във връзка със създаването на вашия филм. Като следствие на това, което току-що казахме, вашето сърдечносъдово заболяване всъщност е израз на собствения ви избор да се храните с богата на мазнини храна, да пушите и да избягвате физическите упражнения.

Лекарят разполага със средства, които могат да ви помогнат – лекарства или дори операция. Но от вас зависи изборът дали да прекратите нездравословното хранене, пушенето и застоялия живот или не. Обърнете се към психотерапевт, чиито съвети ще ви помогнат да установите по-ефективен контрол върху живота си. Защото при вас, както и други случаи подобни на вашия, съществува голяма вероятност фрустрацията(тоест усещането за пълен крах, придружено от чувства на разочарование и отчаяние – една много по-точна дума от „стрес“ за обозначаване на описаното душевно състояние) да участва много по-активно в пораждането на сърдечносъдовото заболяване, отколкото нездравословното хранене и нередовният начин на живот.

Когато животът ни е извън ефективен контрол, ние се стремим да си възвърнем контрола обратно, използвайки и четирите компонента на цялостното поведение. Можем да се преструваме, че сме щастливи и че всичко ни е наред, но не можем да се преструваме, че сме здрави – просто не разполагаме с подобен вид контрол над своята физиология. Когато изберем да се поддадем на депресия, душевното ни състояние не е породено от някакви по-особени химически процеси в мозъка. Цялостното поведение, обозначено като „депресиране“, се дължи на комбинацията от обичайните или очаквани процеси на мозъчната физиология, свързани с действията, мислите и чувствата ни. „Депресията“ се причинява от нарушен баланс в химията на нашия мозък.

Хората, които избират да се депресират, не са душевно болни; тяхната мозъчна химия не показва отклонения от нормата. Тя е различна, разбира се, в сравнение с преди, когато са били спокойни и доволни, но тази промяна е напълно нормална за цялостното поведение, което са избрали, а именно депресирането. Както вече споменахме, всички ние се учим да се депресираме още на най-ранна възраст, а после прибягваме до депресията винаги, когато се появи необходимост да потискаме гнева си. И само когато болката от този наш избор стане прекалено остра и продължителна, започваме да подозираме, че има нещо, което действително не е наред.

Ние така сме свикнали с външния контрол и присъщите му психическа и мисловна нагласа, че когато две неща вървят заедно – като бягането и потенето, напълно автоматично казваме, че едното е причина за другото. Но по тази логика съвсем резонно можем да кажем и обратното – че потенето е причина за бягането. Но всъщност макар двете действия да вървят заедно, никое от тях не причинява другото.Това, което причинява едновременно и бягането (действения компонент), и потенето (нормалната физиологическа реакция, свързана с бягането), е изборът, направен от съответния човек – в случая решението му да бяга. Ако не избере да бяга, няма и да се изпоти.

Когато избираме да се депресира ние всъщност избираме едно цялостно поведение, при което депресирането се явява нормален компонент на чувствата. Следователно каквато и мозъчна химия да е свързана с този компонент на чувствата, тя също е нормална. Мозъчната химия причинява депресирането толкова, колкото потенето причинява бягането. И двете са резултат от личния ни избор – както бягането и придружаващото го потене, така и депресирането и придружаващата го мозъчна химия.

Когато неврофизиолозите открият, че мозъчната дейност на депресирания човек е различна от тази на щастливия човек, или от мозъчната дейност на същия депресиран, когато е щастлив, тези резултати не би трябвало да ги изненадат. Като в този случай – изборът на даден човек да се депресира – различна е не само физиологията, различни са и неговите мисли, действия и чувства. В примера с човека, решил да бяга – едно далеч по-нормално поведение от депресирането, – този негов избор със сигурност ще предизвика промяна само в два от четирите компонента на цялостното му поведение, в действията и физиологията му. Другите два компонента, на мислите и чувствата, може и да не се повлияят пряко от избора му да бяга. Същевременно обаче мнозина бегачи твърдят, че след крос мислят по-ясно и се чувстват по-щастливи.

Не би трябвало да изненадват и резултатите от редица изследвания, които показват, че лекарства от рода на Прозакредуцират депресиращата дейност на мозъка. Казано на езика на химията, депресията понижава нивата на серотонин в мозъка (т. нар. хормон на удоволствието), а Прозак ги повишава. Когато изберем да се депресираме, нормалната за това състояние физиология на мозъка е с ниски нива на серотонин. Ако тези нива бъдат отново повишени, това помага на голяма част от депресираните хора да се почувстват по-добре. Именно така въздействат алкохолът, никотинът и другите наркотични вещества – всяко от тях „инжектира“ удоволствие директно в мозъка, тоест някой негов химичен елемент активизира отделянето на серотонин и предизвиква повишаване на нивата му. Но тъй като ефектът е само временен, често краткотраен, а желанието ни да изпитваме удоволствие е вечно, ние бързо привикваме към всички тези вещества, тоест развиваме зависимост от тях. Но ако изборът ни да се депресираме се дължи на липсата на между личностни връзки или на хроничната неудовлетвореност от тези, които имаме – независимо в коя сфера от живота ни, – това изкуствено предизвикано усещане за задоволство изобщо не решава проблема, а само „замазва нещата“.

Дрогата и лекарствата предлагат известно облекчение, но не и щастие. За да постигнете щастието, са ви необходими близки взаимоотношения и между личностни връзки с хора. И тук е мястото да се запитаме, каква е целта на ограничителните мерки и носенето на маски. Какво се постига чрез наложения ни външен контрол, не е ли това, именно основната причина много хора да се почувстват депресирани по причина на това, че ежедневно или дори ежечасно от СМИ ни се съобщава за увеличаващия се брой заболели или за нов вид зараза, с която лесно можем да се заразим, че има страховити случай по света. Една от основните цели на всички мерки са прекъсване на между личностните ни отношение и изпадане в депресивно състояние на огромно количество хора. По улиците срещаме познати хора, спазващи ограничителната дистанция, забулени в маска, не смеещи да се спрат и да отговорят на най-приятелския въпрос – „Как си, какво правиш и т.н.“ Ако искате да сте щастливи направете своя избор. Променете начина си на мислене, мислете позитивно и не избирайте депресията, която ви се предлага чрез външен контрол.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар