// Вие четете...

Поведенчески модели

Защо жената сякаш е безполова?

Stres43„За мъжа се съди по жената, за майката – по детето.“

Защо жената сякаш е безполова?

Нека да започнем разглеждането на изложението с една анкета, проведена от екип на Джон Бейнс, сред 130 жени на различно социално-икономическо ниво – ниско, средно и високо. Макар това проучване да не изглежда твърде представително, може да се твърди, че където и да бъде направено, ще даде резултати, подобни на получените, тъй като неосъзнатите модели на поведение на хората са сходни в дълбочинната си структура.
Главната цел на тази анкета е била да установи дали жената има ясна и определена представа какво всъщност означава женствеността, разграничавайки я от мъжествеността. Дали в действителност жените познават основните характеристики на своя пол. Както и кои са техните цели и стремежи в живота и каква е тяхната ценностна система.
Резултатите не изненадват. По-голямата част от различията, посочени от анкетираните жени, се отнасят предимно до биологически особености като физическа сила, външен вид и поведение, като оставят на заден план различията, свързани с психиката и вътрешния свят. С други думи, средно статистическата жена не познава собствената си женска същност и свежда положението си на жена до способността да бъде майка. По този начин ролята й се определя изключително на основата на майчинството, обстоятелство, което я прави още по-зависима от мъжа. Наистина първото, което прави впечатление, когато се разглеждат проблемите на жената, е нейната изключителна психическа зависимост по отношение на мъжа.
Изглежда така, сякаш жената е лишена не само от идентичност, но и от собствена цел, която да е различна от дейността или съществуването на мъжа.
Наистина основната цел на по-голямата част от жените е да „хванат“ някой мъж – цел, на чието постигане се придава прекомерна значимост, тъй като в случай на неуспех жените смятат, че животът им е безвъзвратно провален. Доказателство за това е различното съдържание, което се влага в думите „стара мома“ и „стар ерген“. На старата мома обществото гледа като на жена, която се е провалила или не е успяла да се осъществи като жена, жигосвайки я с клеймото на неспособна за любовни ласки. На стария ерген обаче се гледа със снизхождение, като на хитрец, който „не се е хванал на въдицата“. Тоест съществуването на жената не се възприема отделно от това на мъжа, докато той проправя свои пътища в живота, които не зависят от жената, макар и да не я изключват. Обикновено тя трябва да се ограничи да следва пътя на мъжете, подражавайки на техните действия. Така възниква състезанието с мъжа, като неосъзната необходимост да се постигне по някакъв начин превъзходство над него. Напразно усилие, тъй като не може да се превъзхожда оня, на когото се подражава. По този начин двата пола действат на основата на един и същи модел на поведение, който е мъжкият. Жената кръжи около мъжа, но не и около собственото си „аз“. Мъжът обаче не следва жената, а върви подир собствените си цели. Психическият център на гравитация на жената не е собственото й същество, а това на мъжа. Кои са причините за тази невероятна зависимост? Защо жената не може да има собствена идентичност и съдба, отделни от пътя на мъжа?
За да дадем отговор на тези въпроси, трябва да направим сравнителен анализ на половите органи на жената и на мъжа, като се опитаме да определим по какъв начин желанието за любов влияе на единия и на другия пол.
На първо място ще посочим, че още от много малък мъжът има потвърждение за своя пол; мъжкият атрибут е видим и осезаем. Жената обаче сякаш е безполова, не само че не притежава мъжки атрибут, но нейният пол е невидим, тъй като матката и вагината представляват една кухина или празнина. В сравнение с мъжкия атрибут нейната гениталност се явява като „липса на такава“. Този контраст поражда безполов комплекс и завист към мъжкия атрибут – обстоятелство, което без съмнение обуславя в най-голяма степен поведението на жената.
Според Карен Хорни възможно е първоначалната форма на завистта към мъжкия атрибут да се прояви като желание да се уринира по мъжки. Известно е, че децата имат нарцистично отношение към отделителните процеси. Малкото момче изпитва чувство за всемогъщество и определена наслада, когато уринира. Това поражда у момичетата чувство на завист към това преживяване, като към удоволствие, което им е отнето.
Липсата на мъжки атрибут кара момичето да обвинява майка си за тази „анормалност“, убедено, че тя я е създала „недовършена“. Поради тази причина се отдръпва от нея и насочва цялото си внимание към бащата, с надеждата да получи липсващия атрибут – обстоятелство, което поражда у момичето чувство на враждебност и съперничество към майката.
Нека посочим основните моменти, които ни интересуват при изложението на темата.
1) Мъжът има видим и осезаем мъжки орган, поради което е сигурен в своята мъжественост, тоест тя е очевидна. Той може да излага на показ своята мъжественост, демонстрирайки тяхната изпъкналост, символ за мъж.
2) Жената не притежава мъжки атрибут; сравнявайки се с мъжа, тя се чувства като безполова; при нея желанието за любов се проявява единствено като загадъчна възможност.
Ако се замислим над гореизложеното, можем да заключим, че мъжът разполага с постоянно и видимо доказателство за своя пол, поради което неговата роля е ясно определена още от детството. Желанието за любов на жената обаче е невидимо и неосезаемо, поради което, поне в своето детство, тя сякаш е мъж – евнух. Това усещане се засилва и от факта, че за разлика от мъжа, тя не може да докосне своите полови органи. И така, докато мъжкият атрибут е предизвикателно и очевидно доказателство за мъжественост, нейните женски органи остават скрити и омаловажавани, сякаш са само една празна кухина. Мъжът с малки изключения се чувства пълноценен самец, докато жената е лишена от доказателство и потвърждение за своето положение на жена.
Известно е, че една голяма част от жените са недоволни от положението си на такива и биха желали да са мъже – факт, който се потвърждава от гореизложеното.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар