// Вие четете...

Морал и Православие

Защо е толкова важно говоренето?

„Глупците ненавиждат умните, бедните – богатите, порочните – добродетелните, развратниците – верните жени.“

Каква е силата на говоренето при постигане на вашите желания?

До сега ставаше въпрос за това, какъв трябва да бъде модела на мислене и поведение за да успеем да превърнем нашите желания в действителност. Разбира се, че само с мислене успех не може да се постигне, необходимо е нашият модел на мислене да бъде представен на хората с които се срещаме, общуваме или накратко казано, имаме взаимоотношения.
Най-напред трябва да изберем модела на мислене, вече беше обяснено на какви критерии трябва този модел да отговаря за да бедете привлекателна личност, но не по-малко важен е и изборът на начина на изразяване на вашите мисли, при това не е задължително той да е в пълно съответствие с мислите които са в главата ви. За да бъдат изразени вашите мисли и най-важното за да бъдат те разбрани от вашите събеседници вие трябва да разговаряте, да говорите с тези хора, които желаете да научат за вашите проекти или най-малкото да разберат за вашето мнение по отношение на предмета на разговор.
Говоренето за сега е единствения и най-бързия начин да установите каквито и да са отношения с който и да било. Има разбира се и други начини, но значително по-голяма е вероятността да не бъдете разбрани правилно.
Едно е да се изразяваш правилно, за да бъдеш разбран правилно, съвсем друго е да се изразиш така, че умишлено да заблудиш събеседника си. Заблудата на събеседника съвсем не е в начина на мислене, заблудата е в представянето на собственото ни мислене. Има разбира се начини, подобно измамно говорене да се разкрие, но понякога се оказва твърде късно. Да кажем накратко, не е важно какво говориш, а какво вършиш, както е казано ”по делата им ще ги познаете”. На практика обаче човек така е устроен, че първо вярва на ушите си, а после на очите си.
Така или иначе истината е, че ако желаете другите да научат за вас и вашите проекти, да ги привлечете на своя страна, да ги направите съпричастни и накрая да ви повярват и ви се доверят, ще се наложи да говорите, да завържете разговор, да проявите цялото си красноречие за да заинтересувате своите събеседници. Освен това, ако искате да разберете, как казаното от вас е повлияло на събеседника ви трябва да бъдете изключително внимателни за реакциите на събеседника ви и ако се наложи, ако не сте попаднали право в целта, уточнявайте, доизяснявайте при това дотогава докато постигнете целите си.
Тук изложението не е да кажем как да се провежда разговор, тъй като начините за това са толкова, колкото са и събеседниците, а да се разбере, че говоренето е онова нещо с което природата ни е надарила, при това само нас хората за да можем бързо и ясно да се изразяваме, да представим нашият модел на мислене пред хората с които общуваме.
Освен това вече стана ясно, че говоренето, не е точно копие на мисленето, което пък дава възможност на недобронамерените, да използват лековерните. Както знаем измамата, тоест лъжата е един от най-тежките човешки грехове, само да си припомним, че лъжата е една от десетте божи заповеди, които се считат за нарушаване на нормите за морала. Не може да бъдеш възприеман за добър човек, ако лъжеш и вършиш измами, но от друга страна пък е доста рисковано в съвременното ни общество, ако се окажеш твърде наивен да споделиш, своите мечти и желания, идеите си за осъществяването им. От друга страна твърде голямата словоохотливост на събеседника ни ще ни даде възможност да разберем с голям процент достоверност съответствието между казаното и замисленото. Слушайки внимателно и наблюдавайки поведението на нашия събеседник ще успеем да разберем дали ни се готви капан или намеренията му са добронамерени.
Вече видяхме, че зад добрите намерения се крият лъжите и измамите, а те не водят до справедливо разпределение, тоест те наистина са неморални, но за намерения никой не е осъден и ние не трябва да бързаме с присъдите. Да така е, присъди не можем да раздаваме, но в никакъв случай не трябва да забравяме, че не моралното поведение на хората, докоснали се по един или друг начин до нас могат да ни навредят. Защо ли, ами защото те моралните и нравствените норми са за това, за да ни предпазят от лоши помисли, както и ние да успеем да се предпазим от лошите помисли на другите, като ги определим за неморални, а неморалния няма шанс за успех.
Когато почувствате признаци на външно влияние, помислете си „това ли съм Аз”, това ли е моята същност и тогава ще почувствате психическа сила да го отразите. Няма по-силна защита от вашата духовна защита. Духовният образ на собственото ви „Аз“ ще отстрани външните въздействия и ще създаде около вас умерена среда, чийто условия ще ви предпазят от волевите искания на другите, докато те не преустановят действието си.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар