// Вие четете...

Морал и Православие

Защо е тежка „царската корона“?

„Гладът, смъртта и страхът витаят там, където почитат недостойните и презират достойните.“

Как да използваме волевото желания?

Проявата на волевото искане, всъщност е следствие на волевото желание, като то съществено се различава при отделните хора. Като цяло се налага следният извод, човек оказва влияние върху другите в зависимост от силата на волевото си искане. В световната историята има примери на велики личности, които са развивали тази сила у себе си в сравнително висока степен, макар и често несъзнателно. Понякога дори са нямали понятие за нейната същност, но са я използвали за постигане на своите цели. Много от тях открито са признавали, че не могат да разберат и обяснят причините за обаянието си по отношение на другите. Разбира се, че те са съзнавали за тези си способности и притежанието на силата на привличане, но същността и управляващите я закони не са им били съвсем известни. Да вземем за пример Наполеон, той е човек, който е развил в най-висока степен у себе си силата на волевото искане. Неговата воля е властвала над милиони хора, които са изпълнявали заповедите му, а постиженията му са граничели едва ли не с чудеса. Можем само да предполагаме, че най-вероятно е имал представа за силата, от която се е възползвал за определено време, но впоследствие той започва да злоупотребява с нея, поради което я загубва, а после, поради пренебрежителното си отношение към нейните закони, губи и властта си.
Със сигурност можем да твърдим, че хората, които винаги са съпътствани от успеха, чувстват инстинктивно своето „Аз“. Те вярват в самите себе си и често признават, че самото провидение се грижи за тях. Всички те вярват в „своята щастлива звезда“. В това се заключава и инстинктивното им осъзнаване на собственото „Аз“. Те притежават само частица от истината, която едва са усвоили, но непреодолимото им желание за могъщество, слава и богатство ги тласка да се възползват от нея. Много от тях са разбрали силата на „Аз съм“, разбрали са нейните закони и въпреки това не се стремят към материални изгоди, тоест към удоволствия. Те обладават силата, но се задоволяват с по-малки материални блага и нямат никакво желание да плащат за това, което е прието да се нарича успех или обаяние по отношение на другите.
Въпреки че притежават тази скрита сила, те не се стремят към високо положение и слава, презират ги и съзнават, че подобни стремежи са недостойни за тях. Те предпочитат да използват присъщите им сили за постигане на високи цели.
Очевидно законът за равновесието изравнява всичко – богатството, могъществото и положението в обществото не винаги носят щастие, тоест удоволствията в края на краищата носят нещастие. Но какво е щастието, защо в определени случаи сме щастливи, а в други нещастни. Ние можем да сме щастливи само, когато сме осъществили нашите желания, но за тази цел трябва да е налице нашето волево искане. И в зависимост от това, колко са силни нашите желания, толкова по-голяма ще е силата на нашето волево искане. Хората са нещастни, не поради това, че не са постигнали своите цели, а от това, че тяхното волево искане не притежава нужната за това сила. Най-лесно е да си щастлив, като се оставиш на течението, тоест липсата на желания и най-вече на волево искане. Често хората казват „всичко е въпрос на късмет”, но дали това твърдение е вярно. Да вярно е за едни, но в същото време за други не е. Най-общо казано късметът е онова нещо което ние желаем, но не ни достига воля да го достигнем, тоест ние носейки се по течението по стечение на обстоятелствата живота ни поднася онова което ние някак си желаем, но не на толкова, че да полагаме необходимите за осъществяването му усилия. Може би това е причината, че хората от подобен тип са щастливи, но не чак до там, тъй като късметът рядко ги спохожда. По-скоро тези хора са нещастни, защото късметът не винаги е на тяхна страна. Отново трябва да направим извода, че щастието е въпрос на избор, тоест избор на модела на живот като цяло, а щастието идва с промяната на начина ни на живот. Как да оценим обаче начина ни на живот или поне да оценим, какъв живот желаем? Тук е мястото да кажем, че изходната точка за щастие, валидна за всички е здравето, но както знаем то е резултат от начина ни на живот, тоест нашето настояще е заложено в нашето минало. Нека да помислим, кое е онова нещо което е най-необходимо за да сме живи, кое е онова нещо без което най-дълго време ние не можем да съществуваме. Всеки ще се сети, че това са въздуха, водата и храната. Тогава на преден план излиза въпросът, ако без въздух можем една или две минути, колко време можем да издържим без вода, а без храна? Може ли въздуха, който дишаме да ни направи нещастни, ами да, ако е замърсен или пък е недостатъчен. Може ли да сме щастливи, ако сме жадни или водата е замърсена, ами ако сме гладни, естествено е, че при всеки от тези случаи ние ще се чувстваме нещастни, но въпросът е в това какво можем ние да променим. Само за пример, представете си, че се намирате в пустиня и със себе си носите торба с злато, но вода няма и вие се чувствате нещастен. Колко щастлив ще сте, ако ви предложат чаша чиста вода и бихте ли заменили торбата със златото за само една чаша вода. Сигурно е, че ще го направите, освен ако сте ненормален и не можете да прецените вашите приоритети, тоест, че вашето щастие е във вашето здраве и е на стойността само на една чашата вода. Същото можем да кажем и за храната, но тук въпросът не е в дали или, а е за промяната на начина ни на живот, за промяната на модела, било то в необходимостта от полагане на усилия за промяната към здравословен начин на живот или за промяна към постигане на повече удоволствия.
Да, не е лесно, но истински човек е щастлив, когато е положил усилия, проявил е волево искане за постигане на своите желания.
Нека си припомним някои житейски мъдрости, като „Тежка е царската корона“ и „Няма рози без бодли“, но както вече казахме истинското щастие не е късмет, а усилия.
И така изборът е ваш, сами трябва да направите правилата за поведение в обществото и да изберете какъв да бъдете, морална и привлекателна личност или богат и нещастен отхвърлен от общността. Всеки си избира своя начин на живот и никой не може да решава вместо него, но не трябва да се забравя, че има хора които ще се опитат да ви помогнат да тръгнете надолу по наклона за да стигнете до пропастта, тоест до своето нещастие.
Едно е да предложиш, друго е да приемеш, но вие трябва непременно да постъпите така, както вие желаете. Но в действителност има само един начин за успех и той се състои в това, да изпълните решението след като сте направили вашия избор. Трябва просто да следвате своя избор, без да обръщате внимание на другите. Набележете като цел вашето най-приоритетно желание и се стремете към него, отстранявайки всички препятствия по пътя си. За да осъществите стремежите си, следва точно, без да допускате излишни колебания, да определите желанието си и да опознаете собственото си „Аз“ – тогава ще овладеете и това, което обикновено се нарича „сила на волята“.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар