// Вие четете...

Нестандартни размишления

Защо да съм господар на себе си?

„Същността на величието е да можете да изберете самоосъществяването в обстоятелства, при които другите избират лудостта.”

Защо да съм господар на себе си?

Ако погледнете през рамо, ще забележите един неизменен спътник. По липса на по-подходящо название да го наречем „собствената ни смърт“. Можете да изпитвате страх пред този посетител или да го използувате за лична облага. Изборът зависи от вас.
Тъй като смъртта е безкрайна перспектива, а животът – изключително кратък, задайте си въпросите: „Трябва ли да избягвам да правя това, което ми се иска да правя?“ „Трябва ли да изживея живота си така, както другите искат от мен?“ „Толкова ли е важно да се трупат вещи?“ „Правилно ли е да се живее, като се отлагат нещата?“ Отговорите ви сигурно могат да се обобщят в няколко думи: Живей… Бъди верен на себе си… Радвай се… Обичай.
От смъртта си можете да изпитвате безсилен страх, но можете също да я използувате, за да се научите да живеете ефективно и когато ви се наложи да вземете решение дали да поемете контрол над себе си, или не, дали да направите собствен избор да управлявате живота си, или не, задайте си един важен въпрос: „Колко дълго ще бъда мъртъв?“ Като имате предвид тази вечна перспектива, направете своя избор, а безпокойствата, неудобствата, страховете, съмненията дали можете да си го позволите, а вината оставете за онези, които ще живеят вечно.
Ако не предприемете нещо в тази насока, ще трябва да изживеете целия си живот така, както ви съветват другите. Ако престоят ви на земята е толкова кратък, трябва поне да ви е приятен и да изпитвате удоволствие от него. С една дума, това е вашият собствен живот. Направете с него това, което вие желаете.
За да стане човек господар на самия себе си е необходимо да скъса с някои широко разпространени митове. Първо, със схващането, че интелигентността на един човек се измерва със способността му да решава сложни проблеми, да чете, пише и смята на определени равнища и бързо да решава абстрактни уравнения. От това разбиране за интелигентността следва, че истинската мярка за самоосъществяване е формалното образование и овладяването на книжни знания. То подхранва известен интелектуален снобизъм, който понякога има вредни последствия. Свикнали сме да смятаме за „интелигентен“ онзи, който по време на учението си е получавал повече отличия и е „факир“ по някой учебен предмет или в някоя област например математика, естествени науки или някоя друга дейност, който има богат речник, памет за подробностите или умее да чете бързо. По-точен барометър на интелигентността обаче е ефективният, щастлив живот, живян всеки ден и всеки миг.
Ако сте щастлив, ако изживявате пълно всеки свой момент, то вие сте интелигентен човек. Решаването на проблемите е полезна добавка към щастието ви, но ако знаете, че не сте в състояние да решите даден проблем и въпреки това можете да изберете щастието или в най-лошия случай да откажете да изберете нещастието, вие сте интелигентен. Интелигентен сте, защото притежавате най-сигурното оръжие срещу съвременния бич, наречен нервно разстройство.
Вероятно ще се изненадате, когато научите, че нервно разстройство всъщност няма. Нервите не се разстройват, нито се късат. Отворете тялото на някой човек и потърсете скъсаните нерви. Няма да ги откриете. „Интелигентните“ хора не получават разстройства, защото умеят да се владеят. Умеят да избират щастието пред депресията, тъй като знаят как да се справят с проблемите в живота си. Забележете, че не казваме „да решават“ проблемите. Тяхната интелигентност се измерва не със способността им да решат проблема, а с умението им да бъдат щастливи и достойни, независимо дали проблемът намира решение или не.
Можете да определите дали сте истински интелигентен по това, как решавате да приемете неблагоприятните обстоятелства. Жизнените битки са, общо взето, еднакви за всекиго. Сходни трудности изпитва всеки, който общува с други човешки същества в каквато и да е социална среда. Несъгласията, конфликтите, компромисите са присъщи на човека. Също така парите, старостта, болестите, смъртта, природните бедствия и злополуките са неща, които поставят затруднения пред всички хора. Някои обаче издържат, избягват демобилизиращата ги депресия и мъка въпреки нещастията, докато други рухват, стават инертни или получават разстройства. Тези, които разглеждат проблемите, като естествен спътник на човешкия род и не измерват щастието с отсъствието на проблеми, са най-интелигентните хора, но и затова те се срещат най-рядко.
За да се научите напълно да владеете себе си е необходимо съвсем ново мислене. То може да се окаже труден процес, тъй като твърде много сили в обществото действат срещу личната отговорност. Човек трябва да се довери на способността си емоционално да преживява това, което реши да преживее във всеки момент от живота си. Това е радикално схващане. Вие може би сте израсли с мисълта, че не сте в състояние да контролирате емоциите си, че гневът, страхът и омразата, както и любовта, екстазът и радостта са неща, които ви се случват. Индивидът не контролира тези неща, само ги приема. Когато настъпят тъжни събития, той естествено изпитва тъга и се надява, че скоро ще настъпят радостни събития, за да се почувствува по-добре.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар