// Вие четете...

Календарът на българите

Защо да се чувстваме горди?

„Този, който позори родината си, предизвиква отвращение.“

Защо да се чувстваме горди?

През хилядолетната история на нашите земи преките източници за произход на българите са затривани планомерно и последователно. Само при турското нашествие на Балканите са унищожени над 6000 ръкописни книги, според някои – 12 000. Днес за произхода на българите съдим по възстановени чужди източници или по късни преписи на гръцки и други автори, които винаги са били настроени против българите. Да вземем днешните истории на наши съседи – те са пълни с мегаломански идеи, например, как Троя е древен турски град (според турски „учени“) или как така наречените „елини“ живеели по изконните български земи от векове. Макар че още са живи свидетелите на гоненията и геноцида срещу беломорските и тракийските българи през периода 1913-1923 г.
Освен това старите чужди източници са пълни с неточни и изкривени понятия за едни и същи неща. Така например за старите българи, живеещи по същите земи, както и днес съществуват десетки понятия от времената на Страбон и Херодот – кимерийци, скити, мизи, беси, вандали, готи, гети, склавини, венети.
Според Паисий Хилендарски, от когото цитираме обикновено едно-единствено изречение, гърците наричали българите „готи и хуни“.
Според полския учен Лелевел (1786-1861) и руския учен А. Чертков (1789-1858 г.), както и според българите Петър Берон, Георги Раковски и Любен Каравелов траки и славяни са един и същи етнос.
А това, че те пък са едно и също с българите, е изразено в достатъчно източници – и наши, и чужди. Казионните историци обаче отказват да ги четат и тълкуват, прескачат ги и продължават да повтарят теорията за пришълците прабългари и завареното славянско море.
Според днешните учебници мизите са едно от тракийските племена. Но за древните и средновековни автори мизите са българи.
Ето доказателствата: Още в Анонимния латински хронограф, датиран от Момзен към година 334 г. сл. Хр., се казва: „мизи, които са известни като българи“.
Ето какво пише Йона Зонара: „Същият Анастасий (491-518 г.) съгради стена, както се нарича, простираща се от голямото море чак до Селимврия, поради нахлуването на мизийците, сиреч българите и скитите…“.
Византийският писател Михаил Аталиат пише за въстанието на Петър Делян през 1041 г.: „А мизите, на които е дадено името българи като собствено име, вдигнали бунт…“.
Дион Касий Кокцейан, римски сенатор, пълководец и писател (около 155 – 230-235 г.), автор на „Римска история“ пише, че мизите и гетите са тези две племена, населявали открай време цялата земя между Стара планина и Дунава. Сред тези народи се пазели и старите им имена – трибали и дардани, казва Дион Касий.
Халкондил, така наречения последен атинянин, пише история на войните между турци и българи по времето на цар Иван Шишман и там нарича българите „мизи“ и „трибали“. Шишман е наречен от Халкондил „цар на мизите“.
За гръцките и други автори народностите, съставляващи частите на бъдещата българска нация, са били в различни периоди ту скити, ту гети, ту готи, ту траки, ту даки, ту вандали, ту мизи.
Славянските народи пък са идентифицирани като гети от Симоката – египетски историк от седми век, писал на гръцки. Теофан нарича и готите, и бесите – тракийски народи.“ И тези два народа – готите, наричани още склави (славяни), и българите се заобичаха извънредно много, тъй като и двата народа бяха езичници и имаха общ език“, пише презвитер Диоклеас (Diocleas) през дванайсети век.
„Скитите, наричани готи, преминали в голям брой реката…“ пише пък Херений Дескип от Атина в своята „Световна хроника“ – трети век сл. Хр.
Значи скитите са готи, готите са всъщност старите гети, описвани от Херодот като вярващи в безсмъртието, бесите и готите са нещо близко, славяните и готите (т.е. скитите) и българите имат общ език, траките също са беси и гети, преди това – пеласги, населявали преди гърците цялата днешна територия на Гърция. Траките също са и мизи (за които много автори упорито уточняват, че по-късно се наричат българи).
Всъщност какво излиза, че едно и също население се е въртяло в територията на Балканите от дълбока древност – хиляди години преди Христа до средните векове, когато започват да го наричат българи. По време на Римската империя това население – генетичните предци на днешните българи, са изтласкани от днешните ни и стари земи на север от Дунава. Именно тази част от историята ни се разглежда като преселение от изток на запад. Само че преселението е в обратна посока. И през пети, шести и седми век става едно завръщане в родните земи на български маси, което завършва с концентриране в първата национална държава в Европа – с име, съществуващо и до днес – България. Няма друга такава европейска държава и народ, които от средновековието до днес да са запазили името си непроменено в продължение на близо две хиляди години. Във върхови моменти като девети и десети век България е единствената национална държава на фона на имперската унитарна Източна Римска империя и така наречената Римска империя в лицето на Франкската държава. В апогея на Симеонова България – девети век, на картата на Европа няма нито Франция, нито Германия, нито Англия, нито Италия. Само тази мисъл трябва да ни кара да се чувстваме горди, въпреки несгодите и катаклизмите на днешното време.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар