// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Защо да жертваш „егото“ си?

„Ако волята ти е твърда като стомана, винаги ще си постигаш целта.“

Ако човек е пасивно същество, лишено от свободна воля, то той би бил абсолютна противоположност на Твореца. Ако ни обрекат на вечно съществуване без необходимостта да генерираме тази вечност, ние бихме останали почти безжизнени марионетки, които по нищо не биха приличали на своя Творец. Ние бихме били негов антипод: Той – Творецът и ние творението. Той е контрольора, а ние – контролираните, Той – даващия, ние – получаващите. Подобна схема би ни отделила безкрайно от Всевишния. В това се състои и тайната на единството на Творението: Бог и съществата, които Той е създал по свой образ, са длъжни взаимно да се отразяват един друг. Ние отразяваме Него, ние много сме подобни на Него. В това е скритият потенциал на нашето сближение с Него. “Хляба на срама” е унизителен именно с това, че той създава усещането за отделеност от Бог.

От тук следва, че стремежът на човек към независимост е заложен в неговия Божествен образ. Нашата задача е да изграждаме света. Ние отразяваме Божествения свят най-пълно именно в тези минути, когато строим и устройваме обкръжаващия ни свят. Именно поради това на Адам се е паднало най-трудното изпитание: да се подчини е означавало да жертва своята независимост, да се откаже от нея, да отстъпи своята свобода. Но неговата същност се разбунтувала, тя изисквала да се отстоява свободата, да се укрепи свободната воля. Та нали в края на краищата тази активност съответства на замисъла на Твореца, изразява Неговия образ. Адам е стоял пред тежката дилема не защото неговото низше начало, неговата груба физическа същност е жадувала за самоизява. В действителност, такава физическа същност просто не е имало. Не самоизразът му е търсел висшето начало, неговия Божествен образ, който се стреми към независимо проявление на заложената в него свобода на избора – дълбоката, съкровена основа на неговата личност.

Адам е бил изпъден. Той е бил уверен, че е създаден за това да реализира своята свобода, а не да я потиска. Подчинението на една проста заповед далече не е изчерпвало неговия запас от свободата на избора. На практика за какво му е неговата свобода, ако той само се подчинява и наблюдава, как светът се усъвършенства без неговото лично активно и героично участие? Не, Всевишният вероятно е имал предвид нещо друго в Своите заповеди. Възможно е той само да е искал да каже, че е опасна самата храна, толкова опасна, че трябва да се въздържа от нея. Възможно е тази заповед да е само предупреждение. “Тогава – мислил Адам, – аз ще Му покажа, че аз съм готов за такава опасност, че аз не се колебая, да поставя на карта своя живот и смърт, и Той ще разбере, какъв съм в действителност аз”. Душата на Адам се е терзала от маса противоречиви чувства. Нека да ги разберем.

Позитивната страна: готовност за служене, готовност за самопожертване, готовност да се срещне опасността, даже да умре – известно е че Бог го е заплашил със смърт, ако той яде от забранения плод. И накрая оправданието: какво струва моята свободна воля, ако тя не се използва и не се потвърждава?

Негативната страна: аз съм длъжен да бъда независим, длъжен съм да действам, длъжен съм да строя своя живот, аз не съм длъжен да жертвам своята лична свобода и да допусна, тя да се разтвори в нещо по-голямо от мен самия. Аз ще направя всичко възможно, за да остана сам със себе си, аз няма да престъпя своята свободна воля.

Възниква парадоксална ситуация. Когато човек се бори за своята независимост той е нищо, само буца протоплазма, която отстоява мащабите на своето нищожество. Но когато той отхвърля своята независимост, отрича се от своето “аз”, неговата личност започва да се разтваря в реалността на висшето Същество, и накрая той достига най-реалното си съществуване. При това той съществува не като непозната частичка от нещо по-голямо и цяло, не той самия става известна личност. Моше вероятно е бил най-велик сред хората и Тора еднозначно показва причината за неговото величие: той е бил най-смирения, най-скромния човек през цялата история. Моше е можел напълно да отхвърли своята независимост и изцяло да се прилепи към Твореца. В резултат на това той не само, че не е изчезнал, не се е разтворил, а точно обратното прославя се за векове, става най-знаменитата личност в историята.

Но в какво се състои истинското значение на свободата на волята, с която ни е надарил Господ? Отговорът звучи парадоксално: висшата цел се състои в това да се откажем от нея и да я подчиним на Бог. Тук е скрита главната идея: отказ от свободата на избора е великата проява на тази свобода. Подобен отказ изобщо не означава, че ние жертваме своята воля, а точно обратното, с това ние самите я утвърждаваме на най-високо ниво. Именно такава дилема е била предложена на Адам: използвай своята воля да желаеш само това, което Аз желая, не убивай своя свободен избор, а ликвидирай само тази негова част, която се стреми да отдели теб от Мен. Използвай своята воля, но само за това, за да ми я отдадеш на Мен. Само тогава ще станем Единни.

Не търси подвизи, не се стреми да покажеш, на какво си способен. Просто се подчинявай. Всичко останало – не е нищо повече, от самоутвърждаване на твоето “его”. Такова утвърждаване на личността е приятно само в първия момент, то доставя дълбоко удовлетворение, защото в него се реализира човешката същност, но на практика всичко това е илюзия. Не се стреми към свобода стреми се към подчинение. Връзката с Мен е в състояние на подчинение – това е и истинската свобода.

Жертвайки своето “его”, много е лесно да попаднеш в заблуждението: да се унищожат негативните аспекти на “егото”, на своите лични интереси няма да доведе до унищожаване на волята. Този който усмирява “егото” си, изобщо не е длъжен да се превърне в пасивен бездушен робот. Точно обратното, той е длъжен да гори от желания. Когато ние посвещаваме на Всевишния своята способност на свобода на избора, това въобще не означава, че ние я принасяме в жертва. При това най-голяма грешка ще направим ако потискаме всяка мотивация и превръщаме личността си в безчувствен вакум. Не, от нас не се изисква това. Истинския духовен път се състои в това да заострим волята да я наточим, като бръснарско ножче, да превърнем пламъка на мотивацията в бушуващ пожар и след това, когато оживим и активизираме своята воля трябва да я посветим на Твореца.

Истински слуга не е този, който е изтръгнал от себе си всичко лично, същностно и е оставил само човешката си обвивка, той не е отстъпчиво механично същество лишено от всякаква воля и всякакъв интерес. Обратното, волята на верния и полезен слуга, който здраво и непоколебимо винаги се стреми да изпълни желанията на своя господар и не преследва никакви лични егоистични интереси. Волята на такъв слуга става воля на господаря, той действа в интерес на своя господар с такава страст, с каквато би защитавал своите интереси, защото няма разлика между неговите собствени желания и желанията на господаря.

Когато евреите приели Тора те казали: “Ще направим и чуем”. Те се съгласяват да се подчиняват още преди да разберат, в какво се състоят техните задължения. Тук е скрит много дълбок смисъл, но за нашата дискусия най-актуално е, че Тора, както вече се каза, е комплект от задължения. Евреите са знаели това. Те са знаели също така, че трябва да получат Тора и задължително да изпълняват нейните закони. Те се заклеват в Бог без всякакви уговорки. В това се състои истинската същност на тази клетва: главното е, че това е мое задължение пред Теб, а не моето разсъждение дали ще мога да изпълня всичко, което съм обещал. Те приели Тора, като чисто задължение. Но те сами избират това задължение, завинаги да свържат себе си с Бог.

Затова в хода на Синайското Откровение Тора е била наложена със сила. Бог насила ни връчва своята Тора, без да ни остави избор. Но нали еврейския народ вече е бил приел Тора към този момент. Защо е била наложена насила? Цялата работа се състои в това, че ние сме приели Тора, като задължение, а не в качеството на доброволна готовност да се изпълнят заповедите й. Еврейският народ е решил завинаги да се раздели със своята свободна воля в тази сфера, той предпочел да вземе върху себе си задължението и да се възползва от свободата, за да свърже себе си с възли. Това е било крачка по пътя към поправяне на изначалната грешка на човека. При планината Синай еврейския народ достига нивото на Адам до неговото грехопадение.

Такъв е единственият пътя на поправяне на коренните проблеми на битието. Този проблем остава нашето вечно изпитание и нашия път към неговото решаване – това е пътят на Тора. Тора като задължение, Тора като средство за използване на свободната воля за прехода на тази воля на по-високо ниво. Така се свързват световете.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар