// Вие четете...

Морал и Православие

Защо гордостта убива духовното?

„От нужда се поумнява, от богатство с оглупява.“

Защо гордостта убива духовното?

Гордостта е често срещан грях, защото тя е първо причината на всичко злини, които ни заобикалят. Чрез гордостта Ангелът Денница поставил началото на дяволското войнство. Този Ангел се възгордял и Бог допуснал той да се превърне в дявол, като след това чрез изкушение и съблазни е намерил много свои последователи.
„Пред бога е по-добре да си грешник с покаяние, отколкото праведник с гордост.“
Гордостта и високомерието убиват духовно човека. В днешни дни се наблюдава как гордостта променя хората с пари и влияние. Тези хора забравят, че са създадени от земна пръст и в пръст ще се превърнат, защото в стремежа си да трупат богатства и власт на всяка цена те дори не усещат, когато са пред прага на неизбежната смърт.
Много богати хора се самозабравят, като с нетърпение очакват откриването на възможност за продължаване на живота, но за тяхно съжаление такова откритие не само, че няма, но и няма да има. Защото единствен Господ Бог господства над живота и смъртта.
Горделивият човек превъзнася себе си, но когато падне бързо разбира, че вече няма приятели, ласкатели, а в повечето случаи, дори и семейство.
„Понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат.“
В много случаи се наблюдава мнима праведност и лицемерие. Те изглеждат така, както е записано в Словото Божие, тоест те са се превърнали във варосани гробници – отвън боядисани в бяло, а от вътре смрад.
„Горко вам книжници и фарисеи, лицемери, задето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота.“
Лицемерието и угодничеството са често срещано явление във всички нива на нашето общество, особено това се вижда в по-горните във властта слоеве. Пошлата показност е навсякъде, но трябва да се знае, че показността е пагубна за духовното израстване на човека.
„Гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците, за да не ви видят, иначе няма да имате награда при Небесния Ваш Отец.“
Много хора не знаят, че „всяка власт е от Бога“ и когато Бог допусне на някого власт над другите, той не бива да се самозабравя.
Ниско моралния власт имащ човек смята, че е нещо повече от подчинените си и често издевателства над тях. Докато водачът винаги трябва да е готов на саможертва, то горделивият властолюбец пък много често забравя от къде е тръгнал.
„Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга: и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб.“
Горделивия човек е като житен клас, стърчащ нагоре, но празен, а скромният напомня за сведен надолу, ала пълен от тежестта си житен клас. Смирението е злато, с което се купува царството небесно. Св Йоан Златоуст казва: „Бог най-много се отвращава от злопаметен човек, надменно сърце и гневлива душа.“
Гордостта пречи на всеопрощението и допринася за враждата между хората. Всички войни и кръвопролития са продиктувани от този порок. Горделивия човек мрази вечно и винаги търси удобен момент, за да отмъсти.
Праведникът обаче трябва всекидневно да отхвърля собственото си Аз и собствената си воля, и да се надява на Бога с усърдна молитва. Ярък пример за това са светиите, които всякога са търсели повод за смирение и послушание, а също така са се молили за здрав разум, защото всички грехове идват от главата.
Не са малко случаите, посочени в Евангелието, когато поради гордост и умопомрачение човек върши неща, които не би извършил, ако потисне егото и гордостта си. Например, такъв е случаят с цар Ирид, който заповядал да отсекат главата на св. Йоан Кръстител, въпреки, че не е бил убеден, че трябва да извърши този грях. Но поради опиянение и гордост издава тази зловеща заповед.
„Царят се натъжи, но заради клетвата и сътрапезниците си не иска да й откаже.“ „Всеки горделив по сърце е гнусота пред Господа: можеш се обзаложи, че той не ще остане не наказан.“
Такъв е случаят, когато в един град пристигнал прозорлив старец. Там той видял погребение на почитан монах. Всички плачели при раздялата си със него, но само старецът, имайки видение за покойника знаел, че дяволи са дошли за душата му, на които Сам Бог им наредил: „Не му давайте покой, защото и той не ми даде покой нито за час.“
Тази случка се обяснява от преподобни Петър Дамаскин, свети отец от VIII век, по следния начин: причината за станалото била възгордяването на монаха, тъй като, ако би имал други грехове, той не би могъл да ги укрие от хората, а още по-малко да ги върши ежечасно. Единствено гордостта и тщеславието могат да се укрият почти от всички и дори от самия човек. Затова и самия Свети Дух нямал нито час покой в тази жалка душа.
„Когато ядеш и бъдеш сит, и съградиш хубави къщи и живееш в тях, гледай да не се възгордее сърцето ти; и да не забравиш Господа, твоя Бог.“

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар