// Вие четете...

Чувства и власт

Защо вътрешният контрол води също до власт?

„Не виното опива човека – той се опива сам. Не красотата замъглява съзнанието, а човека сам губи ума си.“

Защо вътрешният контрол води също до власт?

Повечето от нас неохотно споделят, дори с най-близките си хора, своите представи за стойностните си модели, които носят в своята база данни. Защо това е така, ами ние просто се страхуваме, че те няма да ги подкрепят, а може и да подложат на критика или подигравки важните за нас неща. Всички знаем и със сигурност доста често ни се е случвало да се почувстваме наранени или ядосани, а може би и двете. Премълчавайки нашите мисли ние ще си спестим страха или срама от това което за нас може би наистина е ценно, но за другите това може да изглежда укоримо и недостойно, затова ние ще изберем мълчанието и страданието пред разговора и споделянето. И в единият и в другият случай не ни очаква нищо друго освен да се почувстваме нещастни, тъй като ще изгубим част от своята свобода, поради това, че може би ще ни бъде оказан външен контрол, а може би ще изгубим и част от властта, която сме имали върху тях. Страхът е този, който ще властва над нас.
На практика ние наистина не знаем, как те биха реагирали, ако ние споделим нашите желания, може би ще бъдат одобрени, а може би не. Това зависи от, какви стойностни модели има в тяхната база данни, но във всички случаи става въпрос за нашите желания, а не за техните, затова е изключително погрешно да прекаляваме с упражняването на собствения си вътрешен контрол върху избора на модела за поведение и вземане на решение. В края на краищата това е нашият живот и ние имаме единствено правото да го живеем така, както го разбираме, стига да не нарушаваме или ограничаваме близките си да задоволяват жизнените си нужди от власт и свобода, тоест единствено равновесието е това, което може да ни направи щастливи.
Какво би се случило, ако някой си мечтае да направи нещо, което до сега не е правил, но в същото време се страхува да го каже дори на собствената си съпруга. Страхува се защото най-вероятно очаква да чуе, укорителна фраза или да му се присмеят и подиграват. Единствената възможна реакция е да не споделите тези свои намерения с нея именно защото очаква отрицателна реакция. По този начин той няма да се почувства наранен, но невъзможността да сподели мечтата си може би ще го изпълни с неприязън към нея. В същото време тя по никакъв начин не може да разбере на какво се дължи неговото поведение, а той от своя страна няма да узнае наистина ли тя ще го укори или поощри, тъй като тя не е казала нищо, а всичко е в неговите мисли.
Поради страха душевното равновесие на този някой да бъде нарушено, не са малко семействата в които властват страхът, обидата и гневът. Такива чувства могат да се породят по причина на това, че единият от тях е избързал да критикува онова, което е открил в стойностните модели на другия и това нещо не е в съответствие със стойностните му модели.
Най-правилния подход в такава ситуация е да прекратите с вътрешния си контрол и да се постараете да опишете ясно и подробно на партньора си какво ви кара да се страхувате, от какво се притеснявате и какво би ви обидило. Само по този начин би могло да се избегнат подозренията и притесненията и да се постигне доверие в семейството, при това точно тогава, когато доверие най-много ни липсва. Ако това не бъде направено, обидата или страхът ще ни поведат към отправяне на критики и обвинения, а това допълнително ще намали доверието помежду ни. За да постигнем благоприятно развитие на нещата ние трябва да се откажем от вътрешния си контрол, при което независимо от резултата най-малкото ще се отървем от съмненията дали или, а това вече ще е нова ситуация и тя ще ни даде нови възможности, тоест ще бъде възстановен балансът между контролът и свободите. Проявата на силен вътрешен контрол ни прави в голяма степен зависими от властта на другия, тъй като той се чувства в значителна степен по-свободен от нас, но в същото време нашите страхове по един или друг начин ще го направят нещастен.
Разбира се, че вътрешният контрол не се проявява само във взаимоотношенията с най-близките ни хора, вътрешният контрол играе важна роля и при служебните ни взаимоотношения, при тях зависимостите са доста различни. Но така или иначе основната роля се пада на стойностните модели, както на власт имащите, така и на подчинените. Ако при взаимоотношенията в семейството толерантността и желанието за съвместно съществуване са взаимни, то в служебните взаимоотношения те основно са принудителни.
Ясно е, че за власт имащите е особено трудно да бъдат толерантни към стойностните модели на хората с по-малко власт, както и обратното е вярно. Решението на проблема е възможно, само ако повече хора успеят да разберат, че това което е добро за мен, не е непременно добро и за другите, тоест те трябва да приемат равновесието във властта и свободите за свой модел на поведение.
Доверие между власт имащите и техните подчинени може да се постигне само, ако едните и другите заживеят с разбирането, че моите стойностни модели са основа на моя живот, но не и на живота на другите хора. Това е изключително трудено за разбиране, особено за онези, които са свикнали със системата на външния контрол.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар