// Вие четете...

Океан и Атмосфера

Защо водите в океана циркулират?

С циркулацията на атмосферата е тясно свързана и циркулацията на водите на океана и дрейфа на ледовете. Съпоставяйки картите на повърхностните течения с картите на разпределението на налягането и ветровете може да се проследи връзката между тях. Но трябва да се отбележи, че в образуването на морските течения не малко значение има разпределението на плътността на водата, тясно свързана с температурата и солеността на морската вода. Разпределението на плътността в океана създава благоприятни условия за генерален пренос на водни маси от ниските широти към високите. Под влияние на отклоняващите сили на въртенето на Земята теченията се отклоняват на дясно в северното полукълбо и в ляво в южното полукълбо. На възникналите течения, независимо от причините, оказва влияние релефа на дъното и очертанията на бреговете на океана, които могат съществено да видоизменят теченията. С отчитане на казаното следва да се има в предвид и съгласуваността между полето на теченията и полето на вятъра. Там където отбелязаните фактори действат в едно направление с вятъра, връзката на течението и полето на вятъра се проявяват особено ясно, а там където няма такава съгласуваност, течението и вятъра са по-малко свързани.
Обща особеност на теченията в океана се явява достатъчно тясната връзка на полето на теченията с областите на високо налягане над океана, над тропическите зони в двете полукълба. Субтропичните антициклони създават достатъчно устойчиви пасатни зони в двете полукълба. Под действието на пасатите, които имат най-голямо значение по протежение на меридиана в близост на западното крайбрежие на континента се създава течение с приблизително същото направление, като на пасатите, но с някакво отклонение, под влиянието на силата от въртенето на Земята. Това течение, носещо води към ниските широти се явява относително хладно. Такива са в северното полукълбо Калифорнийското течение по протежение на бреговете на Америка и Канарското течение до бреговете на Африка.
Далече от западните брегове на континента теченията следват примерно на запад във вид на пасатни течения за съответното полукълбо. На източните брегове на противоположния континент голяма част от водата в съответствие с направлението на вятъра в субтропичните антициклони и под влияние на бреговете се насочва от екватора на север в северното полукълбо и на юг в южното, давайки начало на топлите течения в умерените ширини. Част от водата се движи в направления, обратни на пасатните течения, разделяйки ги по екватора. Такова екваториално противотечение е особено силно в Тихия океан. В Индийския океан описаната схема се запазва само в неговата южна част. В северната му част течението има мусонен характер в съответствие с добре развитата мусонна циркулация.
Топлите течения в умерените ширини, идващи покрай западните брегове на океана примерно 40º се отличава с голяма устойчивост и значителна скорост. Това са Гълфстрийм до бреговете на Северна Америка, Бразилското течение до бреговете на южна Америка, Куросио до бреговете на Азия, Южното Тихоокеанско течение до бреговете на Австралия. Зад 40º-те широти топлите течения се отдалечават от бреговете и се насочват към бреговете на противоположния континент, образувайки в северното полукълбо Северното Атлантическо и Северното Тихоокеанско течения. В южното полукълбо, където на тези широти сушата заема неголяма площ и океана е съвършено открит от юг, топлите течения не достигат източните части на океана и тези крайбрежия се обмиват от относително хладни течения. В западните части на океана във високите ширини и на двете полукълба се наблюдават студени течения, явяващи се като следствие на дрейфа на океанските води под влияние на преобладаващите ветрове.
Особено мощни течения, обхващащи всичките три океана се наблюдават в ширини 40 – 60º в южното полукълбо. Тези течения възникват под въздействието на западните ветрове и са получили название дрейф на западните ветрове. Във високите ширини на северното полукълбо теченията се оказват по-малко устойчиви вследствие на силно развита циклонична деятелност, предизвикваща достатъчно честа смяна на ветровете.
Преноса на топли водни маси към източните брегове на континента в тропическите зони и към западните брегове в умерените ширини създава условия за значително затопляне на тези части на континента. Така например, през януари на ширини 60º на източните части на европейско азиатския континент средната месечна температура на въздуха е по-ниска от средната за дадените ширини с 20 – 24ºС, в същото това време, както в Западна Европа тя e по-висока с 16 – 20ºС. През юли разликата рязко се намаля и средната температура на въздуха в указаните райони е близка до средната за дадените ширини. В районите на студените течения обратно, отбелязват се понижение на температурите в сравнение със средните значения за дадените ширини. Така например, Перуанското течение в южната част на Тихия океан понижава температурата на въздуха около екватора почти с 4ºС.
Приведените примери свидетелстват за голямото влияние на океаните и континентите на разпределението на температурата на въздуха по земното кълбо.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар