// Вие четете...

Чувства и власт

Защо винаги другите са ни виновни?

„Няма щастие без сълзи.“

Склони ли сме да търсим вината за нашето нещастие в другите хора?

Да речем, че сме в състояние да се изправим пред всички хора на света, които не са болни, бедни и гладни и общо взето има за какво да живеят. Ако ги попитаме обаче как се чувстват и те ни отговорят честно, с изненада ще чуем, по-голямата част от тях да казват: „Зле, нещастен (нещастна) съм!“ Ако ги попитаме, защо са нещастни, почти всички ще обвинят за състоянието си някой друг – любовници, брачни или интимни партньори (бивши или настоящи), деца, родители, учители, ученици, шефове, колеги, управляващи и даже цялата държава. Едва ли има човек на този свят, който да не е чувал обвинителни фрази, с които да му се вмени вина за нещастието на най-близките си, например от рода на: „Подлудяваш ме с това което правиш!“, „Защо не попиташ, как се чувствам“, „Изобщо не те интересува какво искам?“, „Повече не издържам, не знам какво ще направя“… И на никой от тези хора не му хрумва, че всъщност сам е избрал да се чувства нещастен, но целта е да се постигне лична свобода и независимост.
Разбира се, че ние, при всички житейски ситуации, неизменно избираме сами всичко, което вършим, включително и нещастието, което изпитваме, и че другите хора не могат да ни направят нито щастливи, нито нещастни. Информацията е единственото, което можем да дадем или да получим в общуването си с другите хора. Но сама по себе си тя не може да въздейства нито върху намеренията, нито върху чувствата ни. Получената информация, без значение е, дали тя е вярна или не вярна, прониква в нашето съзнание, където нашият мисловен модел я обработва и ние избираме, какво да направим. Както вече се убедихме в това, че ние можем да избираме всички свои модели на мислене и действия сами, почти всичките си чувствата, както и до голяма степен своите нагласа и реакции, а също така собствената си практика спрямо нас самите, света и околните. Когато се чувстваме зле, когато тялото ни изпитва болка, това също се явява косвен резултат от нашите собствени мисли и действия, които сме избрали на даден етап от живота си и продължаваме да избираме във всеки миг от него.
Също така трябва да разберем, как и защо стигаме до тези мъчителни, а понякога и откровено налудничави избори. Как можем да направим един по-добър и по-ефективен за живота ни избор. Трябва да разберем, че всички ние контролираме живота си далеч повече, отколкото предполагаме. За съжаление голяма част от този контрол е напълно неефективен. Например, ако решите да се ядосате на детето си, след което избирате да му крещите и да го наказвате, но не е ли този ваш избор в резултат на властта, която си мислите, че имате над него, а не мислите ли, че по този начин нещата вместо да стават по-добри се влошават, както за вас, така и за него, тоест вие влошавате вашите взаимоотношения. Заблудата е в това, че проявата на по-засилен контрол не означава да правим по-добър избор за нашите отношения, тоест да проявяваме по-ефективен контрол, като не налагаме нашето превъзходство с власт и не унижаваме неговото достойнство, като ограничаваме неговата свободата.
Ако искаме да разберем, защо изборът е важен трябва да се съсредоточим върху въпроса, защо винаги избираме присъщи на всички хора нещастни изживявания и реакции, но с убеждението, че те ни се случват единствено и само на нас, и най-вече заради другите, при това най-близките ни хора. Когато сме нещастни често си мислим, че нямаме контрол над страданието си, защото сме станали жертва на поведението на другите, но това не е вярно, та нали знаем вече, че сами избираме да сме щастливи или нещастни.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар