// Вие четете...

Календарът на българите

Защо българския национализмът стана нещо „лошо“?

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

„Ако сред добри хора попадне само един лош, всички ще прекарат времето си глупаво.“

Защо българския национализмът стана нещо „лошо“?

Противно на природата беше това, на което ни учеше антихристиянската измислица – марксизмът. В неговото символ – верую „Комунистически манифест“ е казано ясно, че марксисткият комунизъм се бори срещу религията, семейството и частната собственост.
„Пролетариите“ – основни борци против тези библейски ценности, според марксизма нямат отечество. В речника на чуждите думи в българския език от 1982 г., издание на БАН, пише: „Национализъм – реакционна буржоазна идеология и политика, която се проявява в проповядване приоритет на интересите на собствената нация, породена от самото развитие на капитализма.“
Според комунистическото (по Маркс – Ленин) разбиране нацията се е породила от развитието на капитализма. Капитализмът е лошо нещо, значи и нацията е лошо нещо. А национализмът – съвсем лошо нещо. Интересното е, че двайсетина и повече години след падането на комунистическия режим в България тази марксистка формула продължава да се набива в съзнанието на масовата публика. Десетки интервюта на политици повтарят едно и също – аз съм патриот, но не съм националист. Как разделят тези термини интервюираните, не е ясно. Ясно е обаче, че се страхуват от термина „националист“, защото са закърмени с марксистката пропаганда. Но това е само едната страна на въпроса. Ако българските политици няма откъде да се вземат и са полагали задължително изпити по марксизъм – ленинизъм при всеки етап на обучението си, то защо западните ни съветници също повтарят като мантра, че национализмът е лошо нещо. Нека да споменем глупостите на философа Ралф Дарендорф, който казва, че национализмът е последното убежище на комунизма. Тази нелепост беше повтаряна от бившия президент на България Желю Желев, който налагаше и тона на идеологията на СДС – новата политическа сила след 1989 г., която трябваше да опонира на комунистическата партия и да изгради философията за изграждане на нова България. Вместо да застане на обратната позиция на марксизма – национализма, СДС елитът прие спекулативната формула национализъм = комунизъм и не позволи да се развие една истинска пробългарска доктрина за защита на нацията.
В същото време, докато западноевропейски и американски умници ни плашеха с национализма, САЩ развиваха и обучаваха своите ученици в крещящ национализъм. В американски учебници може да се прочете дори твърдението, че Америка е „призвана“ да управлява света. Двоен стандарт, какъвто те винаги са прилагали спрямо останалия свят.
Ето какво пише в англоезичните речници срещу думата „национализъм“: 1. Желание за политическа независимост. 2. Обич към родната страна, често свързвана с вярата, че твоят народ е по-добър от останалите.
Националисти, националистически: „Националистически идеи, движения и групи и т.н. са тези, които се опитват да получат или да запазят политическата независимост на дадена страна“.
Защо на нас западняците ни казват, че национализъм и комунизъм са едно и също, а в своите речници пишат друго – това било желание за политическа независимост и обич към родината.
Ето и още една дефиниция от американски речник: „Национализъм: 1. Преданост към интересите и културата на дадена нация. 2. Схващането, че за нацията е по-изгодно да действа независимо, като преследва по-скоро национални, отколкото международни цели. 3. Стремеж към национална независимост на страна, която е под чуждо владичество“.
Отново същият парадокс – да се стремиш да си независим и да си предан към интересите и културата на собствената си нация е лошо за съвременните ни съветници от Запад и техните български последователи.
Ето какво казва например, един виден български политолог, следвал и завършил история на комунистическите движения и след това специализирал в Оксфорд, известен под името Евгений Дайнов: „Добра страна е, че всеобхватни химери като социализъм, фашизъм, национализъм не успяват да придобият завършен, нечовешки вид у нас.“. За политолога, преподавал история на комунизма и преминал на либерални позиции, национализмът е всеобхватна химера. Дайнов ползва английски, но явно избягва англоезичните речници, където ясно е указано, че национализмът не е химера, а чувство на родолюбие. Да обявиш национализма за химера, значи да кажеш, че обичта към всичко родно е химера. Ето на какво учат днес в България ученици и студенти, защото именно Дайнов е професор и преподавател в Нов български университет.
Интересни са възгледите и на един друг съвременен интелектуалец, писателя Георги Данаилов, който до 1989 г. богатееше от филмови сценарии и пиеси в областта на соцреализма, а след 1989-а премина на либерални позиции и се изхранва от фондациите на международни престъпници като Д. Сорос и национални предатели като Дими Паница. Данаилов споделя в интервю за „Демокрация“ следното: „Това, че национализмът се пръкна от пепелищата на комунизма, е лесно обяснимо… Винаги във време на духовен и стопански упадък национализмът си е показвал рогата…“.
Данаилов получава за тези свои нихилистични възгледи награди и субсидии от Министерството на културата, за да издава трудно продаваемите си книги. Тоест у нас продължава да се поощрява обратното на обич и преданост към нацията и родината.
А какво да кажем за политиката на цял един вестник, издържан от държавния бюджет и помещаващ се в държавни офиси, който се гаври с поети като Вазов и с българската национална идея – вестник „Култура“. Ето какъв „манифест“ публикува на първа страница това антибългарско издание през 1995 г.: „Нека посочим опасността: зараждащия се национализъм в нашия обществен живот, който противопоставя (за кой ли път) националните на общочовешките ценности… Нека възразим: ние не „припознаваме“ възродителите на национализма за свои родители. Нещо повече: ние се гнусим от фигурата „баща на нацията“, защото тя е вмирисан светогледен колективизъм и неизбежно води до идеологическо смазване на индивидуалността… В редиците на бащите напето крачат и откровени културни призраци като дядото, бащата и внукът на българския соцреализъм. Въобще, както е казал бащата на родните поети: „И турците тръпнат, друг път не видели, в едно да се бият живи и умрели…“
Това излияние е подписано от главната редакторка на в. „Култура“ Копринка Червенкова, която е на заплата на държавния бюджет. Поради библиофилския тираж на вестника тази помия не е широко известна на обществото, но нека е ясно, че тези, които се гаврят с най-потресаващите, титанични стихове на Вазов, посветени на саможертвата на героите от Шипка, не заслужават друго, освен презрението на народа си.
Показателно за липсата на национално поведение у поредица управници в България е фактът, че източник на нихилизъм като в. „Култура“ се издържаше години наред от бюджета, за да плюе родолюбието като нещо черно и ненужно.
В хора на тези националнихилисти се включва и вестник „Дневник“, издаван от Прокопиев и Харманджиев, уличени като приватизатори по времето на Костов.
В „Новинар“ можете да прочетете следното потресаващо откровение на споменатия вече българофоб и доскорошен пропагандатор на комунизма Е. Дайнов: „Не е задължително една нация да съществува. Тя, ако не знае за какво съществува, може да се разпадне…“ .
Във вестник „Демокрация“ пък по същото време литераторката Амелия Личева дава за пример предишния президент Петър Стоянов, за когото се знае, че пледираше да се чества 700-годишнината на Османската империя, упражнила геноцид над българите в продължение на пет века. Стоянов беше автор на доста антибългарски ходове – извини се в турския парламент за така наричания възродителен процес, с което призна васалната роля на България пред Турция. Той заяви във Вашингтон, че България трябва да се откаже от суверенитета си и беше основен фактор за приемането на Конвенция за защита на малцинствата, която даде повод да бъдат вкарани новини на турски език в БНТ и днес различни групи у нас да настояват, че България е „мултиетническа държава“.
Вестник „24 часа“ пък направо предсказа изчезването на българската нация след няколко години. През януари 2000 г. този вестник написа в редакционен коментар: „България фактически ще изгуби целия си стопански суверенитет. Ще се откажем от независимостта си във външната политика. В по-далечно бъдеще знамето, столицата, химнът – всички тези атрибути на националната държава ще са дори по-формални от границите ни. В крайна сметка нашата държава просто ще изчезне… Според учените ще изчезне и нацията….“
В мазохистичната тирада на германското издание на български език не се споменава кои точно учени смятат така, но тенденцията е начертана щедро. Нацията просто ще се стопи, ще изчезне, да не говорим за такива смешни неща като знаме, химн и други отживелици. Да не говорим за такива смехории като някакви си 232 хиляди българи, загинали за обединението на отечеството си през Балканските и Първата световна война. Плюс ония 15 хиляди, изклани през Априлското въстание или тези избити и прогонени от родните си места 2 милиона българи от Тракия, Македония и Добруджа при различни агресии на съседите ни от всички страни. Да не повтаряме „незначителната“ подробност, че същото това национално знаме, което ще стане „формално“, никога не е попадало в чужди ръце през всичките войни за национално обединение. Разбира се, с цената на някакви „глупаци“, за които родното знаме е значело нещо. Тези „будали“ са били нашите дядовци, но те горките не са били толкова модерни и отворени като днешните наемници на чужди издатели, които нямат търпение да зачеркнат нацията си.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар