// Вие четете...

Времето и Океана

Защита на бреговете и населените пунктове.

„Само глупакът е винаги прав.“

Защита на бреговете и населените пунктове.

Крайбрежните територии и намиращите се на тях населени пунктове и стопански обекти са силно подложени на въздействието на такива хидрологични фактори, като ниво на морето, цунами, ветрови вълни и течения, щормови нагони, силен прибой и други.
Разработването на мероприятия по защитата на бреговете и населените пунктове от влиянието на тези фактори се основава, преди всичко, на анализа на хидрометеорологичните материали (данни от наблюденията, анализи и прогнози), предоставяни от прогностичните служби.
Значителните колебания на нивото на морето оказват негативно влияние на цялата крайбрежна инфраструктура, а понякога водят до катастрофални последствия. В плитководните части на акваторията – колкото е по високо нивото, толкова по-високо може да бъде вълновото натоварване на съоръженията.
Ярък пример за значително влияние на нивото на жизнената дейност на крайбрежните територии се явяват многогодишните аномалии на колебанието на нивото на Каспийско море. Както понижението, така и повишението на нивото на морето еднакво негативно се проявява на жизнената дейност на страните от каспийския регион.
Особено големи щети нанасят на крайбрежната инфраструктура щормовите сгонно нагонни явления на полегати крайбрежия на морето: разрушават се дамби – пътища, излизат от строя системите за водоснабдяване, заливат се жилищни райони, животновъдни лагери, селскостопански имоти и други, водейки понякога до сериозни екологични последствия. Щормовите нагони създават аварийни ситуации на нефто добивните платформи, замърсяване с нефтопродукти на морската акватория. Загубите по потопеното крайбрежие от водите на нагоните явления се изчисляват на стотици милиони. Особено силно са подложени на щормови нагони крайбрежието на Финския залив (невски наводнения), плитководното крайбрежие на северната част на Каспийско море в пределите на административните граници между Русия и Казахстан, крайбрежието на Азовско море, Бяло и Баренцово море. Най-крупните опустошителни въздействия на щормувите нагони се случват в тези места, където пика на нагона съвпадне с момента на настъпване на високия прилив (пълна вода). Пространственото разпределение и височината на щормовите нагони зависи от топографията на дъното, конфигурацията на бреговата линия, а също така от размерите, интензивността, направленията и скоростта на движението на циклона.
Крайбрежията на далеко източните морета са подложени на въздействието на разрушителните вълни цунами. Отчитайки специфичния характер на поразяващите фактори цунами може да се отнесе към един от най-неизбежните природни явления. Възниквайки обикновено в резултат на сейзмотектонически придвижвания на дъното в зоната на сеизмичното огнище, вълните цунами се разпространяват надалече от източника, нанасят поражения там където самото земетресение не се е усетило. Ефектът на неочакваност на атаката на цунами се явява допълнителен фактор от риска. Разрушителното влияние на цунами се проявява на крайбрежието, предизвиквайки катастрофални наводнения, разрушения на бреговите съоръжения и изхвърляне на корабите на брега. В някои случаи причиняваните от тях разрушения много кратно превишават последствията, предизвикани от самите земетресения. Огромни обеми морска вода се стоварват на брега, в повечето случаи не могат да бъдат поставени изкуствени защитни съоръжения. Височината на вълната превишава 10 м, а в някои зони по крайбрежието (в области на плитководен шелф, в устията на реките и т.н.) вълната приема вида на водна стена. Движейки се с огромна скорост, този воден вал акумулира колосална динамична енергия, унищожавайки по своя път кораби и съоръжения. Най-ефективна защита от това бедствие се явяват мероприятията по своевременна евакуация на населението в безопасни зони по крайбрежието и извеждане на корабите в открито море. Естествено, в този случай важен фактор е предварителното постъпване на информация за приближаването на вълната. Своевременната оперативна прогноза за цунами – това е най-важния аспект на този проблем.
Най-голяма повторяемост за разрушителни цунами се наблюдават по протежение на сеизмичното колело в Тихия океан. За Далечния Изток най-голяма заплаха представляват цунами, източници за които са разположени по протежение на Курило Камчатската падина. Това са така наречените „близки цунами” Времето за достигане до брега на „близките цунами” е от порядъка на няколко десетки минути. Това време е недостатъчно за осъществяване на евакуационни мерки.
В крайбрежните райони на моретата големи вреди на конструкциите на хидротехническите съоръжения, разположени на брега, нанасят вълните зиб (мъртвото вълнение), високи, стоварващи се вълни (борун) и прибой. Вълнението на морето се явява фактор, ограничаващ извършването на строителните работи по крайбрежието на морските акватории. То също така предизвиква ерозия на крайбрежната полоса, разрушава плажовете и т.н. При това различията от понятията „ветрова вълна” и „зиб” тук е важно от гледна точка на придвижването на наносите към брега и по протежение на брега, доколкото около бреговия пренос на носещите се вещества протича, основно, под действието на щормовите вълни. Един силен щорм може в течение на няколко часа сериозно да измени структурата на бреговата линия, геоморфологичните особености които са се формирали в течение на много години. За намаляване на вредите, предизвиквани от щормовите вълни се осъществяват различни защитни мероприятия.
Ледът оказва голямо влияние на устойчивостта на морските съоръжения и безопасната експлоатация на подводните тръбопроводи. Ледът оказва механични въздействия на съоръженията, морското дъно и брега. Величината на натрупване на ледените полета на съоръженията зависи от скоростта на движението на леденото поле, сплотеността и дебелината на леда, размера на ледените блокове, наличието на свързаност между блоковете, а също от физико механичните свойства на леда. Определянето на леденото натоварване се явява необходимо условие за проектиране и строителството на производствени обекти. При това леденото натоварване не може да бъде разчитано без предварителен анализ на ледовите условия.
Ледените образования – свързаните блокове могат да издълбаят дъното на плитководните участъци, създавайки заплаха за положените на дъното (или на недостатъчно закопани) тръбопроводи. Дълбочината на издълбаването на морското дъно на шелфа на арктическите морета може да достигне повече от два метра.
На практика всички морски надводни и подводни съоръжения се оказват много чувствителни към едни или други океанографски параметри. Подводните кабели и колектори, например, реагират на силни океански приливни течения, а в някои места за тях се създават смущения от морския лед и айсбергите. Поради това за някои потребители е много важно да знаят, къде и кога ще се наблюдават сложни ледови условия, щормови ветрове и силно вълнение, превишаващи праговите значения, за да вземат предварително защитни мерки. За това се издават прогнози и щормови предупреждения, в които се съдържа необходимата информация за тези условия.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар