// Вие четете...

Чувства и власт

Западът и останалият свят.

„Позволено е да се отблъсне насилието с насилие.“

В оформящия се понастоящем свят отношенията между държави и етнически групи от различни цивилизации няма да бъдат особено близки, а често ще са и антагонистични. При все това някои между цивилизационни отношения са по-податливи на конфликти, отколкото други. На микро равнище най-заредени с насилие са линиите на разлома между исляма и неговите православни, индуистки, африкански и западно християнски съседи. На микро равнище най-важното разделение е между „Запада и останалия свят“, като най-острите конфликти са между мюсюлманските и азиатските общества, от една страна, и Запада, от друга. Опасните бъдещи сблъсъци вероятно ще се породят от комбинацията между арогантността на Запада, ислямската нетолерантност и синоистката агресивност.

Единствена измежду всички цивилизации западната оказва тотално и понякога опустошително влияние върху всяка друга цивилизация. В резултат от това съотнасянето на силата и културата на Запада със силата и културата на другите цивилизации е най-очебийната характеристика на света на цивилизациите. С нарастването на относителната сила на другите цивилизации привлекателността на западната култура намалява, а не западните народи изпитват все по-голямо доверие към своите местни култури и се чувстват все по-ангажирани с тях. Следователно основен проблем в отношенията между Запада и останалия свят е противоречието между усилията на Запада (особено тези на САЩ) да се изгради универсална западна култура и все по-отслабващата му способност да се справи с тази задача.

Рухването на комунизма изостри това противоречие, укрепвайки в западните общества схващането, че идеологията на демократичния либерализъм триумфира в глобален мащаб и става универсално валидна. Западът — и особено Съединените щати, които винаги са били мисионерска нация — е убеден, че не западните народи би трябвало да се ангажират със западните ценности на демокрацията, свободния пазар, ограничената власт на държавата, човешките права, индивидуализма, принципа на правото и да вградят тези ценности в своите институции. Малцинствата в другите цивилизации възприемат тези ценности и се опитват да ги наложат, но доминиращите нагласи към тях в не западните култури варират от масов скептицизъм до яростно противопоставяне. Това, което за Запада е универсализъм, означава империализъм за останалите цивилизации.

Западът се опитва и ще продължи да се опитва да съхрани своето превъзходство и да защищава интересите си, дефинирайки ги като интереси на „световната общност“. Този израз се е превърнал в евфемистично колективно понятие (заменило „свободния свят“), което придава глобална легитимност на действията, изразяващи интересите на САЩ и на останалите западни сили. Така например, Западът се опитва да интегрира икономиките на не западните общества в контролирана от него глобална икономическа система. Западът прокарва икономическите си интереси чрез Международния валутен фонд и други международни икономически институции и налага на другите нации подходящата от негова гледна точка икономическа политика. Съгласно редица социологически изследвания в не западните страни Международният валутен фонд несъмнено получава подкрепата на финансовите министри и на неколцина други политици, но рейтингът му се оказва изключително неблагоприятен в очите на почти всеки, който е съгласен с описанието на Георгий Арбатов на чиновниците от МВФ: „Необолшевики, които обичат да експроприират парите на другите, налагайки недемократични и чужди правила на икономическо и политическо поведение и задушавайки икономическата свобода.“

Не западните общества също не се колебаят да посочат разминаването между принципите и делата на Запада. Лицемерието, двойните стандарти и „да, ама не“ са цената на унверсалистките претенции. Демокрацията бива поощрявана, но не и когато довежда ислямските фундаменталисти на власт; проповядва се неразпространяване на въоръжаването по отношение на Иран и Ирак, но не и на Израел; свободната търговия е еликсир за икономическия растеж, но не и по отношение на селското стопанство; спазването на човешките права е проблем в отношенията с Китай, но не и в отношенията със Саудитска Арабия; агресията срещу богатия на петрол Кувейт предизвиква масирана реакция, което не се случва с агресията срещу лишената от петролни залежи Босна. На практика двойните стандарти са неизбежната цена на установяването на универсални стандарти.

Постигнали вече своята политическа независимост, не западните общества желаят да се освободят от западната икономическа, военна и културна хегемония. Понастоящем източно азиатските общества са на път да се изравнят със Запада в икономическо отношение. Азиатските и ислямските страни търсят преки пътища, за да постигнат равновесие със Запада във военно отношение. Универсалистките аспирации на западната цивилизация, отслабващата й в относителен план сила и засилващата се културна агресивност на другите цивилизации най-вече обуславят трудните отношения между Запада и останалия свят. Характерът на тези взаимоотношения и степента на тяхната антагонистичност обаче варират значително, като тук се очертават три категории. С отправящите предизвикателства цивилизации, каквито са ислямът и Китай, е твърде вероятно Западът да поддържа напрегнати и често пъти екстремни в своя антагонизъм отношения. Отношенията с Латинска Америка и с Африка, по-слаби цивилизации, които до известна степен винаги са били зависими от Запада, ще са много по-малко заредени с конфликт, особено що се отнася до Латинска Америка. Отношенията на Русия, Япония и Индия със Запада вероятно ще попаднат някъде по средата между тези две категории, включвайки елементи на сътрудничество и на конфликт, доколкото тези три държави – ядра понякога се съюзяват с отправящите предизвикателства цивилизации, а в други случаи са на страната на Запада. Те са „цивилизации на махалото“ между Запада, от една страна, и ислямската и синоистката цивилизация, от друга.

Ислямът и Китай олицетворяват велики културни традиции, твърде различни от западната, а в техните очи и далеч превъзхождащи я. Силата и агресивността на двете цивилизации по отношение на Запада нарастват, а конфликтите между техните ценности и интереси и ценностите и интересите на Запада се умножават и интензифицират. Тъй като ислямът е лишен от държава – ядро, отношенията му със Запада значително варират от страна в страна. От 70-те години насам обаче е налице последователна антизападна тенденция, белязана от ислямския фундаментализъм, от размествания във властовите структури на мюсюлманските държави от прозападна към антизападна ориентация, от войнствената вражда между някои ислямски групи и Запада, както и от отслабването на връзките в сферата на сигурността, съществували в отношенията между някои мюсюлмански държави и САЩ в периода на Студената война. Подчертаването на различията по конкретни проблеми е свързано с фундаменталния въпрос за ролята, която тези цивилизации ще играят спрямо Запада във формирането на бъдещето на света. Дали глобалните институции, разпределението на силите или пък политическите системи и икономиките на държавите през XXI в. ще отразяват най-вече западните ценности и интереси, или ще бъдат оформени предимно от интересите и ценностите на исляма и Китай?

Реалистичната теория на международните отношения прогнозира, че държавите – ядра на не западните цивилизации ще се обединят, за да балансират доминиращата роля на Запада. В някои сфери това вече се случва. Изграждането на обща антизападна коалиция обаче е малко вероятно в близко бъдеще. Ислямската и синоистката цивилизация се различават фундаментално по отношение на религия, култура, социална структура, традиции, политика и базисни идеи, вкоренени в начина им на живот. По същество и двете имат много по-малко общо помежду си, отколкото всяка от тях със западната цивилизация. Въпреки това в политиката наличието на общ враг поражда общи интереси. Ислямското и синоисткото общество, разглеждащи Запада като свой антагонист, имат основания да си сътрудничат срещу Запада, както съюзниците и Сталин се съюзиха срещу Хитлер. Това сътрудничество се проявява по различни въпроси, включващи права на човека, икономика и най-вече в усилията на обществата от двете цивилизации да развият свой военен потенциал, предимно оръжия за масово унищожение, както и носещи ги ракети, за да се противопоставят на превъзходството на Запада в конвенционалното оръжие. В началото на 90-те години се очертава „конфуцианско – ислямска връзка“ между Китай и Северна Корея, от една страна и (с различна степен на ангажираност) Пакистан, Иран, Ирак, Сирия, Либия и Алжир, от друга, в името на опозиция срещу Запада в тези сфери.

Въпросите, които разделят Запада и тези общества, придобиват все по-голямо значение в международния дневен ред. Три от тях изискват от Запада усилия: 1) да поддържа военното си превъзходство чрез мерки за неразпространяване на конвенционалните въоръжения и за предотвратяване на изграждане на ядрени, биологически и химически оръжия и на средства за пренасянето им; 2) да налага западните политически ценности и институции чрез оказване на натиск върху други общества за спазване на човешките права в западното им разбиране и да утвърждава демокрацията по западен образец; и 3) да защитава културния, социалния и етническия интегритет на западните общества чрез ограничаване на достъпа на не западни емигранти или бежанци. Във всяка една от тези три области Западът се натъква и вероятно ще продължи да се натъква на трудности при отстояване на интересите си.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар