// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Закони без Законодател?

Z79„Светът не е започнал с нас и няма да свърши с нас.“

Закони без Законодател?

В природата и в биологичния свят владеят закони, благодарение на които животът се запазва и регулира. Говорим за физични, химични, биологични, генетични и редица други закони. При обмяната на веществата между живите организми и околната среда действат химични и молекулярно – биологични закони, които правят живота възможен.
Знае се, че законите в обществената сфера, които са човешко дело, предполагат задължително съществуването на една висша интелигентност, която ги е изработила и създала. Същото трябва да важи с още по-голяма сила за природните и биологични закони. Според еволюционната теория обаче, както биологичните закони, така и енергията, която ги реализира, са продукт на материята.
Тук еволюционната теория се натъква на неразрешими за нея проблеми. И те не идват от богословите, а от страна на науката и многовековната човешка опитност. Ние ще обобщим тези проблеми в следните няколко точки:
1) Еволюционната теория няма разумен отговор на въпроса: Кой е създал природните и биологични закони? Както има законодатели в обществената сфера, така трябва да има Законодател в природата и още повече в биологията, да не говорим за изключително сложното устройство на човешкия организъм. А това означава, че природните и биологични закони са създадени от висша свръх интелигентна сила, която ние наричаме Бог.
2) Според Първия и Втория закони на термодинамиката материята е продукт на енергията; материята не е вечна, а е подложена на деградация и разпад и ще има своя край. Тя не може да продуцира нещо по-висше от себе си. Иначе това би противоречало на Закона за причинно-следствените връзки, който гласи: „Действието не може да бъде по-голямо от причината, която го е предизвикала“. Следователно материята е „подчинена“ на вложените в нея закони. Хармонията и закономерностите, които осъществяват и регулират жизнените процеси в организма на молекулярно, клетъчно, тъканно, органно, системно и организмово ниво, са дали основание на еволюциониста E. Geissler и сътр. (1981) да изразят теистичната мисъл: „Закономерността в организма поражда въпроса за търсенето на субект, който е причина за тази закономерност. Тази концепция е довела до приемането от някои учени на една нематериална същност, която посредством биологичните закони регулира жизнените процеси“. Разбира се, тези еволюционисти приемат като такъв субект философската категория „случайност“, условията на околната среда и борбата за съществуване – нещо напълно необосновано и противоречащо на елементарното научно мислене и човешката опитност.
3) Не трябва да се смесват понятията „Законодател“ и „Законооткривател“. Няма логика в повсеместно употребяваните изрази: „Законът на Нютон за гравитацията“, „Законите на Мендел за наследствеността“, „Законът на Айнщайн за масата и енергията“, „Законът на Пастьор за произхода на живота“ и т.н. Всички тези велики учени и благодетели на човечеството не са създатели на тези закони, а те са само техни откриватели. Тези закони са били създадени от някой Друг. Простата логика гласи: Ако за откриването на тези закони е била необходима огромната интелектуална инвестиция на такива гении на човечеството като Нютон, Мендел, Пастьор, Айнщайн и много други, то какъв свръх висш интелект е бил необходим, за да бъдат създадени тези закони? Този свръхестествен висш интелект ние наричаме Бог.
4) Еволюционната теория не е в състояние да отговори и на елементарния въпрос относно изключенията, които се наблюдават в природните закони. Ако природните закони са плод на материята и случайността, те трябва да действат стереотипно, без изключения. Един стереотипен механизъм не може да прави изключения. А такива изключения в законите на природата има. Знае се, че всички тела при изстудяване се свиват и намаляват обема си. Това е природен закон. Но водата прави изключение от този закон – при изстудяване тя се разширява. Ако водата не притежаваше такова изключение от универсалната природна закономерност, то и животът във водните басейни не би бил възможен. И друго жизнено важно изключение: всички водородни съединения са отровни. Водата отново прави изключение.
Без тези две изключения животът на Земята е невъзможен. Всеки непредубеден може да види в тази природна особеност намесата на висша свръх интелигентна сила, която целенасочено е създала това изключение, за да се запази животът.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар