// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Законите за хранене.

„Човек не живее, за да яде, а яде, за да живее.“

За да се разбере двойствената същност на духа и материята, душата и тялото, нека разгледаме, какво е това храна и каква е функцията и в нашия живот. Да отбележим още в началото, че функцията хранене се явява неразделна част от Творението, още повече самият живот зависи от него. Защо храненето е така необходимо? Като изходим от аксиомата, че в света няма нищо излишно, ще поставим въпроса по друг начин: в какво се състои самата идея на храната?

Както ние вече говорихме, душата и тялото това са противоположности и естественото им състояние е да съществуват отделно. За тяхното съединение се изисква особена енергия, която дава храната. Функцията на храната се състои в това да поддържа връзката между тялото и душата, и да задържа душата в тялото. Ако човек не яде, душата се опитва да си отиде, отделяйки се от тялото и човек слабее. Продължавайки гладуването, човек губи съзнание – това е следващата степен на разделяне. И накрая, ако гладът продължи достатъчно дълго, разделянето става необратимо. Ние не можем да живеем без храна; в духовен план душата не се задържа в тялото без съединяващата енергия на храната.

Ние вече отбелязахме, че Тора използва речта за евфемистично изразяване на интимната близост. Не е удивително, че същото се отнася и за храната. “Тя похапнала…и казала: Аз не съм извършила грях” – тази фраза от Мишлей сочи забраната за аморалната близост. Тъй като храната е израз на функцията за съединяване на световете, тя може да служи, като подходяща метафора за предаване на близостта между мъжа и жената.

В по-дълбок смисъл паралели от този род трябва да се съхраняват във всичките им прояви. Ако думите и храната са тясно свързани помежду си на нивото на своето вътрешно значение, може да се разбере, защо тези две функции се изпълняват от един и същ орган – устата. В духовния свят няма нищо случайно: ако човешкият организъм е така устроен, че един и същ орган изпълнява повече от една функции, означава, че тези функции само по различен начин разкриват една и съща скрита от нас идея.

При по-задълбочен анализ ние ще открием, че устата има още една функция, която побива допълнителна граница в нашата тема – това е целувката. Функцията на целувката се състои в това да установи близка връзка между хората; тя е естествен израз на любовта. Ако се замислим целувката е много странно явление. Ние не го забелязваме поради силата на навика, но е малко вероятно разумът на човек да е измислил целувката, като проява на любов. Ако на нас ни предложат да разработим физическа форма за израз на любовта и привързаността, на нас не би ни дошла в главата подобна идея: създаване на контакт между хората посредством съединяване на устните по такъв странен начин. Освен това тя би се оказала за нас във висша степен необичайна и неестествена. И въпреки това целувката е станала неотменима част на нашия поведенчески стереотип, защото в действителност той е напълно уместен. Защото устата е орган на тази връзка, която присъства във всички три нейни функции.

Инструментите трябва да съответстват на своето предназначение. Ако функцията за хранене се свежда до съединението на тялото с душата, много е важно, за изпълнението на тази толкова деликатна задача да се използват подходящи продукти. Тук ние започваме да разбираме важността на законите за храненето от Тора. Изводът е прост: тъй като задачата е сложна и отговорна, храната трябва да отговаря на високи изисквания.

Следва да се отбележи, че Тора разрешава да се употребява за храна месо, въпреки, че Адам до своето грехопадение е ял само вегетарианска храна. Чак след Световния потоп човечеството е достигнало такова състояние, при което употребата на месо е станало целесъобразно. Покойният раби Симха Васерман казваше, че на практика такава промяна в храненето свидетелства за снижение на духовното ниво на хората: да поддържат своя живот за сметка на живота на други същества – това далече не е идеалния начин за жизнено обезпечаване. Той обяснявал тази своя мисъл така: главният грях на поколенията от Потопа е бил кражбата и грабежа; поколението толкова се развратило, че обрекло себе си на пълно унищожение. В миналото на хората се е разрешавало да се хранят само с растителна храна. Но когато грехът на кражбата подтикнал човечеството в нравствената пропаст, месото станало неотменна част от нашия порцион. Мисълта е разбираема: кражбата означава обезпечаване на собствените нужди за сметка на лишаване на ближен от законната му собственост, от жертвата на кражбата се отнемат жизнени блага. В резултат на това човек се оказва в ситуация, когато е принуден да поддържа своя живот за сметка на лишаване от живот на друго същество. Последствията от нашите действия винаги съответстват на: мяра за мяра. Човечеството е било спасено. Потопът не е довел до тотално унищожаване на всичко живо. Но на хората, преживели тази катастрофа и отново заселили земята, постоянно им напомняли, посредством убийството на животни, за получаването на храна – за различните нива на съществуване, до и след Потопа, за разликата между трудните физически реалности на сегашния живот и загубената му идеална форма. Нашата храна не е манна, получавана от висшите светове – а месо, плът отделена от костите на земно същество.

Някои източници обясняват, че присъдата произнесена върху човечество, да използва във вид на храна други форми на живот, съдържа в себе си елемент на поправяне. Когато едно същество изяжда друго, то поема в себе си телесната му плът и жизнената му енергия. В резултат на това, изяденото същество е погълнато от “ядящия” и става негова част. Когато растенията усвояват неорганичните вещества и ги включват в себе си, тези неорганични елементи се издигат на по-високо ниво и преминават в категорията на растителния свят. След това, когато растенията са изядени от животните, те преодоляват следващата бариера и достигат нивото на животинския свят. Накрая, когато хората ядат месото на животните, цялата тази верига достига нивото на човек.

Разбира се този процес не се реализира автоматично. Поправянето, реализирано на заключителния етап зависи от духовното ниво, на което е способен да се извиси човек. Това му издигане ще доведе до съвършенство хранителните елементи на неорганичния, растителния и животинския свят. Когато праведникът яде животинска храна, тя неимоверно се извисява, одухотворява. Месото попада в организъм, който използва хранителните му свойства за изпълнение на живот и в полза на обществото, и самото то става в най-дълбокия смисъл на думата част от изпълняваната заповед или добрите дела. При човек, който живее правилно по духовните закони, изядената храна придобива духовност. Няма по-добра съдба за всяко растение или животно, от това да се приобщи към живота на духовно развития човек.

Но както се случва в света на духовността, тук действа и обратното правило. Когато храната се изяжда от човек, който не прави никакви усилия за своето развитие, извън рамките на обичайното физическо, тази храна просто се унищожава. Незавидна е участта на храна погълната от духовно неразвит човек, тя губи своя шанс за възвисяване. И накрая, пределна деградация е предвидена за тези елементи на неорганичния, растителния и животински светове, които се употребяват за храна от човек, извършващ неблаговидни или вредни постъпки. Използвайки хранителни вещества, извлечени в неговия организъм от тези елементи – в определен смисъл такова растение или животно се трансформира в отрицателна енергия. Не случайно нашите мъдреци казват, че да се яде месо не е проста работа.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар