„Бий врага и по фланга и в тила – в маневрата е силата.“

Придвижване на главните сили на Дунавската армия към Адрианопол и Константинопол. Във втората половина на януари 1878 година турците разполагали по адрианополско направление (без остатъците от армията на Сюлейман паша) със сили от порядъка на 38000 човека. От това число 15000 човека се придвижвали в отделни ешалони от Източната Дунавска армия през Осман Базар и Ямбол към Адрианопол, 6000 човека били разпръснати в малки гарнизони, в Ени Загре, Кара Бунар, Търново, Семенли, Адрианопол и, накрая, до 17000 човека се намирали в Константинопол.

От руска страна към Адрианопол в това време се придвижвали колоните на генералите Скобелев, Ганецки и Радецки с численост от 68000 човека и отряда на Гурко от 66000 човека. По този начин, в адрианополско направление руските войски превъзхождали турските в три и половина пъти. Това обстоятелство, без да говорим вече за разпръснатостта, слабата организираност и моралната потиснатост на турските войски, изключвало възможността за сериозна съпротива на турците по пътя на руските войски към Адрианопол. В действителност, главните сили от руските колони почти до самия Константинопол по своя път не са имали крупни боеве с турските войски; само редки сблъсъци с малки турски регулярни части, шайки от черкези и въоръжени тълпи от турски бежанци. Много по чести и силни са били сблъсъците в Родопи, където се придвижвали руските кавалерийски части.

Конницата на авангарда, която командвал Скобелев, се придвижвала напред от Казанлък и Шипка още от 13 януари. Лейб драгунския Московски полк под командването на полковник Язиков на 13 януари завладял железопътния мост при Семенли. На 17 януари Семенли вече бил твърдо завзет от придошлия пехотен авангард на Скобелев, а гвардейските драгуни в това време на 16 януари превзели Харманли. На 20 януари бригада от 1-ва кавалерийска дивизия навлязла в Адрианопол и била възторжено посрещната от българското и гръцко население. Към 22 януари в Адрианопол се събрал почти целия пехотен авангард. На 25 януари тук пристигнал със своите войски и Гурко, на 26 януари – главно командващия.

Превземането почти без изстрел на Адрианопол, на който турците придавали голямо значение, е могло да се случи само в резултата на изпълнението на идеите на Обручев и Мюлитин за второто руско настъпление, предвиждащо първоначално действия срещу Сюлейман паша и Вейсел паша. Само благодарение на това, че тези турски войски не попаднали в Адрианопол, Дунавската армия е могла толкова лесно да го превземе.

Надеждите на турците за отслабване на руската армия с тежки боеве по време на преодоляване на Балкана и трудностите от продължителния поход не се сбъднали. Талантливия план за зимното настъпление и героическото му осъществяване от руските войски, независимо от редицата крупни грешки от страна на царския генералитет, явявайки се основа за успеха на руското оръжие.

На пътя на руските войски към Адрианопол пътищата били буквално задръстени от обози и тълпи от турско население, провокирано от турското правителство за поголовно бягство пред лицето на неизбежна гибел на всички турци с идването на руските войски. От недохранване, непосилно натоварване, тежкия път конете, мулетата, биволите падали по пътя; по пътя в страни били захвърлени каруци; понякога е имало и трупове на стари хора, жени и деца, замръзнали или загинали от гладна смърт; заедно с тях очаквали смъртта си и изтощилите своите сили.

Наложило се да се разчиства пътя и да се спасяват тези, които все още можело да се спасят. В руските обози, на артилерийските лафети, на седлата на руските кавалеристи и казаци не рядко е можело да се видят обвити в отдела турски деца.

Със завземането от руските войски на Адрианопол съпротивата на турското правителство на руските предварителни условия за мир се прекратила. Турските упълномощени – министъра на външните работи Сервер паша и министъра на двора Намик паша – получили указания от султана да приемат без уговорки руските предварителни условия. След това на 31 януари 1878 година в Константинопол се направило заключителното съглашение за примирие, което е трябвало да продължи до пълното сключване на мир.

В промеждутъка от завземането на Адрианопол, подписването на съглашението за примирие и оповестяването за това на армиите и на двете страни руската войска продължила безспирно да се придвижва напред.

В настъплението към Константинопол първа била изпратена конницата. 1-ва кавалерийска дивизия на 25 януари завзела Люле Бургас, 2-ра гвардейска кавалерийска дивизия на 1 февруари завзела Родосто, конницата на отряда Карцов на 1 февруари завзела Деде Агач. По такъв начин, към времето на подписване на примирието руската конница вече била на крайбрежието на Черно, на Мраморно и Егейско море, приближавайки се заедно с това непосредствено до Константинопол. Следвайки конницата бързо се придвижвала и пехотата. Кавказката казашка бригада и кавалерийската бригада на Чернозубав към времето на подписването на примирието завършили преследването на остатъците от армията на Сюлейман паша в Родопи и стигнали до Демотика и Гюмюрджина.

Но придвижването на руските войски напред не се преустановило и след подписването на примирието. По условие на последното демаркационната линия преминавала по-напред от достигнатата от руските войски към момента на подписването на примирието, и те я достигнали едва към средата на февруари. Към това време главните сили на Дунавската армия основно са били съсредоточени около Константинопол и частично близо до Дарданелите. При Сан Стефано, Кючук Чекмедже се разположила гвардията. На север от Чаталджа се разположили войските от авангарда. По назад, при Люле Бургас и Чорлу се установил гренадирския корпус. Осми корпус заел района на Сарай, Мидия, Йнджекиой и Адрианопол. Района на Родосто, Инеджик, Малгара била заета от 3-та пехотна дивизия, а района на Енос, Уршу, Шаркиой – 2-ра гренадирска дивизия.

Действия на Военно морския флот на Русия и Турция на третия етап от войната.

Към активните действия на руския Черноморски военно морски флот на третия етап от войната трябва преди всичко да се отнесат четвъртата и петата минна атака на Макаров.

Четвъртата атака на Макаров направил през нощта на 27 декември към адмиралтейския броненосец 2-ри ранг „Махмудие”, стоящ на Батумския рейд. Този път като средство за атаката се явявало за първи път използвана нова самодвижеща мина (торпедо) на Уайтхед.

Атаката била неудачна, тъй като изстреляната мина се ударила в веригата, с която бил швартован броненосецът.

Петата и последна в тази война минна атака Макаров е направил на 26 януари 1878 година. Обект на атаката бил турския авизо „Интибах”, голям двумачтов параход, стоящ на Батумския рейд. Атаката била извършена от два минни катера – „Чесмой” и „Синоп” – с мини на Уайтхед. Този път атаката се увенчала с пълен успех. Мините били пуснати от разстояние 60-80 метра и двете попаднали в целта. „Ихтибах” потънал след една две минути почти с цялата команда.

От петте минни атаки, извършени от Макаров по време на руско турската война, само една атака, следователно, завършила с пълната гибел на атакувания параход. Но, независимо от това, значението на минните атаки е било огромно. Самият Макаров след войната е оценил това значение така: „В нашата последна война турците са имали силен броненосен флот, но с този флот те не се решили нито веднъж да останат за нощ при нашите брегове. Към Одеса те и денем не се наближавали на 15 мили. Без съмнение, не артилерията ги е удължала, а минните атаки. Минните атаки не са били много, но турците ги очаквали всяка нощ. На мен ми го казаха капитани, които те са преживявали тревожните нощи даже в такива пристанища, където нашите минни катери не са ги виждали”. Гобарт паша стигнал до там, че започнал често да сменя имената на корабите от своята ескадра, за да затрудни руското разузнаване и да скрие от населението повреждането или гибелта на своите съдове от руските минни атаки.

Минните атаки на Макаров действали на турците потискащо. При това работата била не само в новите оръжия, срещу които турците не са имали действащи средства за противодействие – в минните атаки на турците потискащо действало на първо място беззаветните руска смелост и воля за победа. Проявление на тези качества турските моряци виждали във всяка от минните атаки.

От крайцерските операции руския флот в Черно море на третия етап от войната заслужават да бъдат отбелязани удачните действия на руския параход „Русия”. Това бил най-крупния от параходите, взети от „Руското параходно дружество и търговия”. Той имал машина от 260 к.с. и бил въоръжен с шест 8 дм и три 6,03 дм оръдия, две 6 дм мортири, две 9 фунтови оръдия, три скорострелни оръдия Енгстрем и две скорострелни оръдия Палм Кранц.

На 25 декември на турските брегове около Перданклии от „Русия” бил забелязан голям тримачтов параход „Мерсин”. „Русия” го спряла и изпратила катер за оглед. Разоръжавайки турските войници и моряци и оставайки на „Мерсин” руска команда, „Русия” обявила парахода за своя награда и го привела в Севастопол. „Мресин” бил преименуван в „Пендеракли”, въоръжили го той влязъл в състава на руския Черноморски флот.

Освен тази чисто бойна дейност, руския Черноморски военен флот извършил огромна работа по превозването на войските, транспорт на военни товари и т.н.

Турския военен Черноморски флот на третия етап от войната се занимавал основно с бомбардиране на малки незащитени населени пунктове от руското черноморско крайбрежие. Във всички случаи от бомбардировките пострадало почти изключително мирно население.

Така безславно завършил своята дейност в Черно море на третия етап от войната турския военен флот, на много пъти превъзхождал руския по тип и въоръжение на своите съдове, организиран и ръководен от английски офицери.

Дунавската флотилия извършила много напрегната работа; особено много се потрудила по време на ледохода на Дунав, прехвърляйки войскови товари и по евакуирането на ранените. След сключването на примирието на Дунавската флотилия легнала тежка и важна задача по разминирането на Дунав.

На това се изчерпва деятелността на флотовете на двете държави на Черно море и техните речни флотилии на Дунав.

Заключения по третия етап на войната.

На Балканския театър на военни действия целия трети етап на войната – от преминаването на Балкана от войските на Гурко, започнали на 25 декември, до превземането на Адрианопол, означаващо фактическо прекратяване на военните действия, – продължил по-малко от месец. За това кратко време войските на Дунавската армия непрекъснато настъпвали и, нито веднъж не отстъпили, се сдобили с изпълнение на поставената им стратегическа задача.

За стратегията на третия етап от войната на Балканския театър е характерна идеята на Обручев за зимното настъпление, заключаваща в себе си блестящ за времето си образец на дълбоко премислено взаимодействие на две крупни войскови маси: отрядите на Гурко и Радецки. Това, несъмнено, представлява положителен пример за руското стратегическо изкуство. Взаимодействието на отрядите на Гурко и Радецки е довело до това, че турските войски били лишени от възможността да организират отбраната при Адрианопол и да се сдобият със затягане на войната в очакване на чуждестранна намеса и сключване на мир на много по-изгодни за Турция условия. Сюлейман паша не могъл да се изтегли към Адрианопол, и така била снета единствената сила, способна да организира нова съпротива при Адрианопол – армията на Сюлейман паша.

В областта на тактиката на третия етап от войната и двете руски армии внесли във военното изкуство особено много нови прийоми при пехотното настъпление. Веригата ставала все по-често основен настъпателен боен ред. Даже бойния ред на ротните колони не бил на третия етап от войната далече не този, който бил в началото на войната – линиите били силно разтеглени и разредени, приближавайки се във верига, а между линиите дистанцията достигала до 500-600 крачки (уставната – 150 крачки). Движението на веригите по части: по взводове, по звена; съчетаването на движение с огън, използването на местността, само окопаването – всичко това ставало все повече достояние не на отделни командири и части, а цялата армейска маса. Особено ярко се проявило новото на третия етап от войната в Дунавската армия. За това в значителна степен способствало това, че по време на декемврийско януарското настъпление, особено в началото му, на артилерията да се разчита сериозно е било невъзможно: нея или не я имало, или е била много малко, поради това новите прийоми за настъпление на пехотата в този период представлявали единствената възможност за намаляване на загубите и достигане на успех в настъплението.

Ако се сравнят всички достижения на руските войски на третия етап от войната в тактиката на веригите с това, което се пишели по този повод в последните преди войната устави на чуждите армии, то може нагледно да се убедим, на колко напред са минали руските войски.

На третия етап от войната за руските войски – там където ги ръководили напредничави началници – всички тези не до отчети на чуждестранните тактики вече бил преминат етап. А броя на такива руски части на третия етап нараснало с толкова, че включвало в себе си по-голямата част от армията.

Освен отработването на тактиката на веригата, тактическия опит на третия етап от войната дал не малко ново и ценно и в цял ред други области. За изработка на теорията на боя при обкръжение изключително ценно е дадено успешното обкръжение на армията на Мухтар паша при Авлиар – Аладжи и на Вейсел паша при Шейново; даже от неудачните опити за обкръжаване на Сюлейман паша в сражението при Филипопол е можело да се извлече на много поучително. Боевете при форсирането на Балкана и при Деве бойн обогатили тактиката в планинската война с положителни образци и като цяло в редица основни положения. Нощния бой под Кара Агач се явява като блестящ образец за нощно преднамерено настъпление, образци, равни на които не е имало в чуждестранните армии. Редица блестящи тактически примери дали и преследванията на турските войски на Балканите. Не толкова от пехотата, но и артилерията и кавалерията постепенно се освобождавали на третия етап от войната от тези остарели и лъжливи виждания за тяхното използване, които съществували и даже претендирали за първенство в мирно време. Изработила се тактиката на родовете войски, на повече отговарящи на изискванията на войната за това време.

Третия етап от войната дал зародиша за ново явление, неизвестно до този момент във военното изкуство. Освен кампанията и боя, все по ясно се обозначавало промеждутъчното звено – операцията. Действията на Гурко, започвайки с преминаването на Балкана и завършвайки на сраженията при Филипопол, действията на отряда на Радецки, завършвайки със сраженията при Шейново, Авлиар – Аладжа – това не е само сума от отделни боеве и сражения, но е тясно обединяване от общата цел на съвкупност от разчленени във времето и пространството действия, които, както е известно, се явяват един от признаците на операцията.

Разбира се, и в действията на третия етап от войната е имало не малък брой грешки и недостатъци. Основно причини за тези недостатъци и грешки е била бездарността на значителна част от руското главно висше командване. Но общата правилна стратегическа рамка както на Кавказ, така и на Балканите, а също така добрата, изработена в процеса на военните действия подготовка на руските войски не дали възможност на грешките и на недостатъците от този род рязко отрицателно да повлияят на общия ход на развитието на третия етап от войната.