// Вие четете...

История на българите

Заключения по първия етап на войната. – 1877

„Героите коват победата.“

Първия, настъпателен за руските войски етап от войната завършил почти едновременно и на Балканския, и на Кавказкия театър на военни действия. На Балканския театър този етап продължел 1,5 месеца, тоест бил почти на месец по-кратък от настъпателния етап на Кавказкия театър.

И Дунавската и Кавказката армии преминали към временна отбрана. С какви достижения достигнали към този етап двете армии?

Дунавската армия завзела голяма част от Северна България, овладявайки крупен плацдарм за възможни в бъдеще настъпателни действия; потенциалното настъпателно значение на този плацдарм се усилвало още с това, че руснаците разполагали макар и с не напълно с редица изходи от него към Южна България във вид на Балканските планински проходи.

При наличие на такава разлика в положението на Дунавската и Кавказката руска армия към края на първия етап от войната общото за двете армии се явявало това, че те претърпели определен неуспех.

Причина за неуспеха следва да се търси преди всичко в стратегията на руското главно командване, която довела до неправилното определяне на числеността на действащите войски и следователно, към неправилни наметки в плана за войната. Набелязаната численост на войските стигала за осъществяване на първоначалните цели – навлизане в пределите на Турция, но явно било недостатъчно за развитие на навлизането на Дунавската армия. За това са били нужни крупни резерви, но тях не ги е имало.

Да се обяснява недостатъчната численост и на двете армии само с военни не до отчети би било неправилно. Тук действала много по обща причина: не способността на руския царизъм реално да оцени възможностите на целия военен потенциал на Турция. На недостатъчната численост на руската армия повлияла и затруднеността на финансовото положение, на неумението на руските дипломати на време и напълно ясно да ориентират армията относно сроковете на войната.

Недостига в числеността на войската е можело в известна степен да се компенсира с използването на фактора внезапност, която в началото на войната се намирал на страната на руснаците, а също така с относителната численост в превъзходство на най-важните направления. Към времето на фактическото откриване от Дунавската армия на военните действия Турция все още не била готова за война. Армията на Сюлейман паша все още не е била превозена на театъра на военни действия. Източната Дунавска турска армия все още не била организирана. Осман паша бил далеко. Появяването в този момент при Адрианопол на два – два и половина корпуса, на които турците към Константинопол нищо не можели да противопоставят е можело със едната заплаха на столицата да спечелят от султана изгоден за Русия мир.

На пътя за използване на времевия фактор на внезапност стояло неумелото ръководство на главно командващите на двете армии. Главно командващия Николай Николаевич разпръснал своите и без това ограничени сили, така че за настъпление на главното направление вместо с 2-2,5 корпуса са останали едва 10-18 батальона със сборна конница. С такива сили не е можело да се настъпва не само към Константинопол, но даже и към Адрианопол.

Но, освен слабото стратегическо ръководство на главното командване и на двете руски армии, използването на фактора внезапност се затруднявало още и по причина на тактическия ред. На първия етап от войната се видела и едно странност в тактическата подготовка на руските войски.

Наличието на нарезно зареждащо се от магазин стрелково оръжие при изобилие на патрони към него давало на турските войски възможност да водят макар и не прицелен огън, но все пак масов оръжеен огън от голяма дистанция. Воденето на такъв огън от бързо изградени полеви укрития значително увеличило силата на съпротивлението на турските войски в отбрана. Това и други съвършено нови явления на турската отбрана, с които руската армия във войната 1877-1878 година се срещнала за първи път от армиите по света.

За преодоляване на турската отбрана тактическата подготовка на главната маса от руската армия се оказала недостатъчна. Строя, бойния ред и способа за движение на руската пехота в настъпление не могли да я предпазят от масови загуби на далечни и средни дистанции от оръжейния огън. Не могли да съкратят загубите на пехотата и тези способи за водене на огъня, на които тя се обучавала в мирно време. Артилерийска подготовка, като правило, била кратковременна и малко ефективна, както с мощта на снарядите, така и по организация или пък съвсем отсъствала. Съпровождането на настъплението на пехотата с артилерийски огън било наложено слабо. Големи препятствия за действията на руската артилерия създавали турските полеви укрития; причината за това се криела в малката мощност на руските снаряди, отсъствието на полеви оръдия с навеждаща траектория и слабото използване от руската артилерия на най-действените способи в борбата с неприятелската пехота, скрита в подземни укрития. За успешна борба с турската пехота в отбрана била недостатъчна и огневата подготовка на руската пехота. Основната маса от руската пехота водела оръжеен огън при настъпление само от близка дистанция. В резултат на това руската пехота на далечни и средни дистанции при настъпление понасяла огромни загуби от оръжейния огън на противника, а сама такива загуби на противника не нанасяла. Вследствие на това към боя на близки дистанции, тоест към този бой, към който руските войски (пехота) най-добре подготвени, те пристигали в значителна степен отслабени и изгубили своя боеви порив.

Още на първия етап на войната в руската войска по инициатива на войниците и строевите офицерите от предните части правилно напипали на много от действените тактически способи и прийоми в борбата с турската отбрана. Така например, още в първия бой на Дунавската армия – на Буджакския полуостров – рязанци и ряжци приложили в настъплението в почти плътни вериги; там артилерията показала прекрасен пример за поддръжка на настъплението, оказвайки съществена помощ на ряжци. При щурма на Никопол много показателно било действието на мощни снаряди от руската обсадна артилерия против турските укрепления; там също вологодци дали пример за настъпателна верига, напълно разгърнати във верига на двата батальона на първа линия; също там, накрая, 2-ра Донска конна батарея показала добър пример за поддръжка на пехотното настъпление. По този начин, примерите за прилагане на напредничави тактически прийоми за успешна борба с тактическата отбрана не са били малко. Корените на тези напредничави тактически способи и прийоми трябва да се търсят още в руския боен опит от периода на Кримската война.

Но за това, тези отделни напредничави прийоми престанали да бъдат достояние само на отделни части и техните началници, необходимо било те да бъдат обобщени, изучени и в обобщен вид широко разпространени във всички руски войски. Да решат тази задача висшето командване и техните щабове се оказали не способни нито в мирно, нито във военно време.

И в двете действащи руски армии разпространението във войските на напредничавите тактически прийоми се провеждало в много забавени темпове, занаятчийски, да и то само под все повече нарастващия натиск на бойния опит.

Заедно с това в първия етап на войната руската войска показала своето пълно превъзходство над турските не само в морално, но и в тактическо отношение. Така било например, при форсирането на Среден Дунав, при превземането на Никопол, и в боя на Предния отряд, където руските войски по силата на редица условия са действали даже по-добре на Кавказкия театър. На Втори Плевен много добре се проявили плюсовете и минусите на руските и турските войски.

Като каква се показала на първия етап от войната турската армия?

По отношение на стратегическото ръководство турското главно командване е било под всякаква критика. Турското командване се оказало неспособно да планира и систематически да върви към достигането на определени стратегически цели. От гледна точка на тактиката турската армия имала две силни страни, но само в отбраната, при това основно на далечни и средни дистанции.

Частични достижения на турските войски за техните отбранителни цели са налице: руското настъпление било налице. Но случилото се не било за някакви особено удачни действия на турското командване и още повече за някакво превъзходство в бойните качества на турския войник, а само в резултат от недостатъците и грешките на руското командване. Даже такива, изглеждащи като победни действия на турската армия, като отбраната на Плевен от войските на Осман паша са могли да прераснат от тактически мащаб в стратегически само по силата на недостатъците на руското командване. В стратегически смисъл отбраната на Осман паша в Плевен се явявала даже в проявата на безпомощност на турската стратегия; действията на Осман паша, замислени като част на двустранен удар по фланга на Дунавската армия, преминали в стратегическо наивно и изолирано пасивно „седене“ вместо настъпление и удар. Първия етап от войната показал, че даже преминала в отбрана руската армия си оставала страшна сила, и да се справи, с която у турската армия не е имало никакви шансове.

Руския Черноморски флот водил на първия етап от войната напрегната бойна дейност и дал, отчитайки наличието на своите сили и средства, максимум от това, което от него се изисквало в условията на войната.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар