// Вие четете...

История на българите

Задачи на Дунавската армия след преминаването на Дунав 1877.

„Предвиждането е половин победа.“

Към вечерта на 9 юли на плацдарма на Систово били съсредоточени вече един и половина корпуса от руските войски: почти цялата пехота от 8-и корпус, част от 13-и корпус и 4-та стрелкова бригада. По същото време на северния бряг на Дунав се намирали 4 и ½ руски корпуса. Освен тези корпуси, влизащи в състава на Дунавската армия, 7-и и 10-и корпус осигурявали крайбрежието на Черно море от устието на Дунав до Крим включително.

По този начин, за воденето на военни действия в България Дунавската армия разполагала с шест корпуса при три осигуряващи я корпуса.

Пред шестте корпуса на Дунавската армия стояли следните най-близки задачи: разширяване на систовския плацдарм, осигуряване на нейните флангове и събиране на данни за противника.

Във връзка с тези задачи главно командващия на Дунавската армия взел решение да насочи ветрилообразно на юг, запад и изток три отряда: Преден, Западен и Рушчукски.

Първия отряд бил създаден още на 30 юни под командването на генерал лейтенант Гурко. В този състав освен руските войски влизали и шест дружини на българското опълчение под командването на генерал Столетов, с обща численост от 12000 човека и 40 оръдия. В задачата на отряда е влизало предвижването към Селви и Търново и овладяването на Балканските планински проходи по пътя от Търново към Андрианопол.

Западния отряд бил създаден под общото началство от командира на 9-ти корпус генерал лейтенант Криденер. В състав на 24 батальона, 28 ескадрона с обща численост от 35000 човека и 108 оръдия. Задачата на отряда е била да овладее Никопол и по сетне да завладее Плевен, а после отрядът е трябвало да се придвижи към Балкана.

Рушчукския отряд е бил създаден на 5 юли под командването на наследника на Александър Александрович (бъдещ император Александър III) с численост от около 70000 човека. Задача на отряда била да се осигури левия фланг на Дунавската армия по линията на река Янтра и заобикаляне на турската крепост в Рушчук.

По силата на взетото решение от главно командващия Дунавската армия се оказала неспособна да осъществи след преминаването на Дунав решителен удар към Андрианопол. Центъра на тежестта на действието на Дунавската армия се пренесъл към отделените от нея Преден, Западен и Рушчукски отряди. Но тези действия не могли да бъдат решаващи вече поради, това, че на главното направление към Андрианопол е действал най-слабия от отрядите – Предения. В резултат от слабостта на главните сили и невъзможността да се започне решаващо настъпление към Андрианопол лятната настъпателна кампания в значителна степен се оказала провалена.

Корените на това сравнително и нелепо положение се намират в плана за войната и още по-дълбоко – в съвършено неправилната оценка на противника и неговите възможности. Оценката явно в началото е била занижена, но в последствие противника бил оценен много по-правилно и на Балканския театър на военни действия били назначени някакви допълнителни сили.

Но и с допълнителните сили Дунавската армия се оказала неспособна за водене на решителни действия. Това се обяснявало не само че не са успели да пристигнат навреме 4-и и 11-и корпус. Тук повлияла частичната преоценка на силите на противника, която била свързана с това, че при Дунавската армия се намирал царя. По примера на Седан, където Наполеон III бил взет в плен от пруските войски, винаги е стоял пред очите на командването на Дунавската армия. Командването се стремяло да се презастрахова от всякаква възможност за повторение на подобен случай, а поради това 50% от силите на Дунавската армия се отделяли за изпълнение на задачите по осигуряването. В не своевременното пристигане на 4-и и 11-и корпуси се отразява грубите не до разчети на руското командване. В резултат руската армия, пристъпвайки към настъпление се оказала неспособна в близко време да нанесе дълбок и сериозен удар в най-благоприятния за нея момент, когато турската армия за посрещане на този удар още не била готова.

Контра мероприятия на турското командване. Какво е било към това време състоянието на турската армия на Балканския театър на военни действия и какви контра мероприятия планирало да провежда турското върховно и главно командване в отговор на преминаването на части от силите на руската армия през Дунав. Преминаването на руските войски на Дунав направило „на турското върховно командване потресаващо впечатление, макар и в това да не е имало нищо не очаквано. Султанът и обкръжението му мигновено забравили утвърдените от тях в началото планове за привличане в дълбочина на руските войски в България. Към главно командващия Абдул Керим паша се отправили упреци за това, че той е пропуснал руските войски през Дунав. Точно тогава турското върховно командване открило, че турската войска не е съсредоточена и че общия резерв не съществува. Към 29 юни турското върховно командване вече считало, че руските войски се намират на път към София и Андрианопол, и стигнало до мнението, че „ако турските войски заемащи отбранителни позиции, за нищо не са пригодни и цялата полза, която те могат да донесат ще се заключава в удържането на укрепленията и позициите, по които те са разпределени”.

Схема 14. Разпределение на силите на руската Дунавска армия към 9 юли и задачи на Предния, Западния и Рушчукския отряди.

Започнала трескава дейност по събирането на силите. Съсредоточаването на разпръснатите турски войски ставало с големи трудности и достатъчно бавно. По свидетелствата на съвременници, на Абдул Керим паша се наложило с трудности да изведе войски от тези места, където те се намирали при обявяването на войната.

Това положение се обяснявало на първо място с пълното отсъствие на морално политическото единство сред разноплеменното население на султанска Турция.

От всички мерки, приети от турското върховно и главно командване, реално могат да се считат само две: прехвърлянето по море на армията на Султан паша от Черна гора в Андрианопол и придвижването на армията на Осман паша от Видин към Плевен. Освен това, от турските войски са били заети планинските проходи.

Султан Абдул Хамид бил силно недоволен от хода на осъществяването на всички мероприятия по активирането на съпротивата на войските на руската Дунавска армия. За всичко, виновен за султана се оказал старецът Абдул Керим паша; той бил отстранен от командването и бил даден под съд, а на негово място бил назначен Мехмет Али паша – авантюрист, от немски произход; истинското му име и фамилия били Карл Дитрих (Детруа). Мехмет Али паша встъпил в командването на 21 юни. Заедно с това бил снет и заменен и военния министър Решид паша за „лошо управление на армията и не загриженост за нейното снабдяване”.

Резултатите от всички турски контра мерки се свеждат до това, че в течение на кратко време в разположение на турското командване в България е могла да бъде съсредоточена армия, която, в крайна сметка по своята численост, се оказала способна към крупни активни действия против Дунавската армия.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар