// Вие четете...

Поведенчески модели

Загуба на равновесие ли е ревността?

„Не се заглеждай в чуждите жени, защото ще загубиш своята.“

Загуба на равновесие ли е ревността?

Ако вашата ревност ви пречи и поражда у вас различна степен на емоционална дезорганизация, вие можете да си поставите за цел да скъсате с този безполезен начин на мислене. Ревността означава да изисквате от някого да ви обича по определен начин и, ако той не ви обича така, да се оплаквате: „Не е честно“. Тя е резултат от липса на самоувереност просто защото е емоция, насочена към другите. Тя позволява тяхното поведение да причинява у вас емоционален дискомфорт. Хората, които истински харесват себе си не избират ревността и не си позволяват да се разстройват, ако някой не играе честно.
Никога не можете да предвидите, как обичаният от вас човек ще се отнесе към друг човек. Ако решите да проявите към него преданост или любов, ревността ще ви завладее само, ако смятате, че неговите решения имат нещо общо с вас. Изборът зависи от вас. Ако партньорът ви обича друга, той не е „нечестен“, а просто е такъв, какъвто е. Ако окачествите поведението му като нечестно, накрая сигурно ще се опитате да разберете, коя е причината.
За пример да вземем една жена, от многото, която се вбесява, защото съпругът й има любовна връзка. Обзема я силно желание да разбере, коя е причината за това. Непрекъснато пита: „В какво сбърках?“, „Какво ми липсва?“, „Не бях ли достатъчно добра за него?“, и си задава други подобни въпроси, които показват, че й липсва самоувереност. Тя не престава да мисли, колко несправедлива е изневярата на съпруга й. Идва й наум дори, също да си намери любовник, за да възстанови равновесието. Плаче често и гневът й се сменя с униние. Погрешният начин на мислене, който е причина за нещастието й се корени в желанието й за справедливост. То я задушава във взаимоотношенията с съпруга й. Изборът му да поддържа извънбрачна любовна връзка тя използва като причина да се разстройва. Същевременно използва поведението му, като повод да извърши нещо, което вероятно отдавна й се е искало да направи, но не е направила, защото нямало да е честно.
Стремежът й към абсолютна справедливост предполага, че ако тя първа започне извънбрачна връзка, съпругът й ще трябва да отвърне със същото. Емоционалното й състояние няма да се подобри, докато не реши, че мъжът й е взел своето решение независимо от нея и, че той може да има хиляди основания, нямащи отношение към нея, за извънбрачните си сексуални опити. Може просто да е искал да изпита нещо различно, може да е обичал друга жена освен съпругата си, да е искал да докаже мъжествеността си или да отдалечи настъпването на старостта, както да е направил тази стъпка само за да оцени качествата на съпругата си, тоест причините могат да бъдат най-различни.
Каквато и да е причината, тя може и да няма нищо общо с нея. Тя може да приеме връзката му просто, като отношения между двама души, а не като заговор срещу нея. Дали ще се разстрои, зависи само от нея. Тя може да продължи да се наранява със самобичуваща ревност в която поставя съпруга си и любовницата му по-високо от самата себе си, а може и да осъзнае, че нечия любовна връзка няма нищо общо със собствената й самооценка.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар