// Вие четете...

Нестандартни размишления

Зависими или самостоятелни?

„Който винаги се смее е глупак, който никога – нещастен.“

Зависими или самостоятелни?

Психично здравите хора са необикновено самостоятелни. Те са вън от психичната зависимост на семейното гнездо и макар да го обичат, и да са силно привързани към него смятат, че във всички взаимоотношения независимостта е по-ценна от зависимостта. Отдават особено голямо значение на отсъствието на предварителните очаквания.
Взаимоотношенията им с околните почиват върху взаимното зачитане на правото на всеки да избира и да взема решенията си самостоятелно. С любовта си те не налагат своята ценностна система на човека, когото обичат. Държат на уединението, което другите могат да приемат, като проява на пренебрежение или незачитане. Понякога обичат да остават сами и са готови на всичко, за да защитят правото си да се уединяват.
Тези хора не се ангажират в многобройни любовни връзки. Подбират грижливо обекта на чувствата си, но обичат дълбоко и емоционално. Хората склонни към зависимост и психично неустойчивите хора трудно могат да ги обичат, тъй като индивидите, приели модела на поведение без слабости, непреклонно отстояват свободата си. Ако някой има нужда от тях, те отхвърлят тази нужда, защото смятат, че тя е вредна както за него, така и за самите тях. Държат обичаните от тях хора да бъдат независими, самостоятелно да правят своя избора и да живеят живота си заради себе си.
Макар, че общуването с другите хора им доставя удоволствие, за тях е много по-важно околните да не се нуждаят от подкрепата им. В момента, в който се облегнете на такъв човек, той започва да се изплъзва, първо емоционално, а след това и физически. Тези хора не желаят нито да зависят от някого, нито някой да зависи от тях, когато става въпрос за взаимоотношения между зрели хора. Когато са с деца, те са модел на любещи хора, но и у децата още от самото начало насърчават доверие в собствените им сили, като се отнасят към тях с неизменна обич.
У тези здрави, пълноценно живеещи индивиди не се открива никакъв стремеж към одобрение. Те могат да функционират без одобрението и възхищението на околните. Не търсят почести, както повечето хора. Не се влияят от мнението на околните, почти не се интересуват дали другите одобряват или не, думите или действията им. Не се опитват нито да шокират хората, нито да спечелят одобрението им. Хората, водещи пълноценен и ефективен начин на живот са с толкова силна вътрешна локализация на контрола, че буквално не се влияят от това, как другите преценяват поведението им. Това не означава, че остават безчувствени пред възхищението и одобрението, те просто не изпитват потребност от тях.
Те могат да бъдат откровени до болка, тъй като не забулват мислите си с внимателно подбрани думи, с които искат да доставят радост на другите. Ако искате да разберете, какво мислят ще чуете точно това от устата им. И обратно, ако кажете нещо лошо по техен адрес, те няма да се разстроят или да се демобилизират. Ще приемат данните, които сте им доставили, ще ги пресеят през ситото на собствената си ценностна система и ще ги използуват в по-нататъшното си израстване. Те не изпитват нужда да бъдат обичани от всички, нито имат безгранично желание всяка тяхна постъпка да бъде посрещана с одобрение. Съзнават, че винаги ще се сблъскват с известно неодобрение. Необикновеното у тях е, че са в състояние да функционират така, както диктуват самите те, а не някой друг, който е извън тях.
Като наблюдавате тези хора ще забележите у тях известно отсъствие на приобщеност към културата. Те не са бунтари, но правят свой собствен избор, дори той да противоречи на действията на всички останали. Хората, приели модела на стойностен живот, пренебрегват незначителните правила, ако те са безсмислени и не се съобразяват с дребнави условности, които са толкова важни за повечето хора. Те не ходят често на коктейли и не водят светски разговори, просто защото така е прието. Те са верни на себе си и макар, че обществото заема важна част от живота им, отказват да бъдат ръководени от него или да му робуват. Те не вдигат бунт, но вътрешно знаят, кога да не му се подчиняват и, как да функционират трезво и смислено.
Тези хората умеят да се смеят и да създават смях. Откриват хумора в почти всички ситуации и могат да се засмеят и в най-глупавия, и в най-тържествения случай. Обожават да разсмиват другите и с лекота се шегуват. Това не са сериозни, тежки хора, които минават през живота с каменна строгост. Тъкмо обратното, те са хора на делото, които често са презирани заради лекомислието им в неподходящи моменти. Те не подбират момента с точност, защото знаят, че такова нещо като подходящо събитие на подходящо място не съществува. Те обичат несъответствието и въпреки това хуморът им не е злостен. Никога, абсолютно никога не използуват злонамерени подигравки, за да създават смях. Те не се смеят на хората, а се смеят заедно с тях. Смеят се на живота и всичко приемат като развлечение, въпреки че са целенасочени. Когато отстъпят крачка назад и погледнат живота знаят, че не са се запътили към някое специално място. Способни са да се радват и да създават атмосфера в която и другите могат да избират да се радват. Приятно е да си близо до такива хора.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар