// Вие четете...

Поведенчески модели

Завиждат ли жените на мъжете?

Stres44„Безплодната жена лови скакалци за чуждите деца.“

Завиждат ли жените на мъжете?

На равнището на несъзнаваното, където времето не съществува и миналото съжителства с настоящето, по-голямата част от жените се чувстват като безполови мъже и изпитват дълбока завист към мъжкия атрибут, силно чувство на съперничество и враждебност към майката и едипова привързаност към бащата. Тъй като чувствата и голяма част от мисловния процес са контролирани от несъзнаваното, жената, без да осъзнава ясно това, се чувства като неопределено, по-низше от мъжа същество, като един вид мъж, лишен от мъжки атрибут; чувства се като мъж – евнух.
Така жената се ражда и живее с клеймото на „наказанието”, в положение на подчиненост, непълноценност и зависимост, с постоянно чувство на екзистенциална тревога. Дълбоко в съзнанието й непрестанно изплува неблагоприятната за нея сравнителна картина на мъжкия атрибут и матката, асоциирайки първия с властта, а втората с безсилието и безполовостта.
Тази тревога, породена от самоподценяването, предоставя на жената един-единствен изход, чрез който да докаже и затвърди своята женственост: майчинството. По този начин ролята на жената се определя единствено въз основа на майчинството – перспектива, която в нейните очи е потвърждение за положението й на жена.
Не е приятно да се развенчае по този начин процесът на майчинството, обгърнат обикновено от ореола на Божията повеля и отказа от лични очаквания в името на един нов живот. Истината е, че неизразимото щастие, което твърдят, че изпитват бъдещите или младите майки, е всъщност радост, че временно са се самоопределили. В думата „временно“ се крие истинска драма, тъй като след раждането и след като новостта отмине, изчезва също така потвърждението за собствената й женственост. Интересно е да се отбележи, че в психоанализата основният атрибут на майчинството – бебето е символ на мъжкия атрибут.
Защо за мъжа детето не означава същото, което означава за жената?
Защото той не трябва да доказва нищо; не трябва да убеждава никого, че не е безполов.
Бременността за жената олицетворява това, което мъжкия атрибут представлява за мъжа, тъй като тогава тя се чувства цялостна и независима от мъжа. Както мъжкия атрибут е изключително притежание на мъжа, така и бременността е процес, присъщ единствено на жената и непостижим за мъжа.
По време на този процес у жената изчезва усещането за безполовост, тъй като тя се е сдобила с нещо равностойно на мъжкия атрибут. За съжаление тази илюзия трае колкото самата бременност, защото само тогава бебето е част от жената, така както мъжкия атрибут е част от мъжа. След раждането детето придобива самостоятелен живот и жената изгубва усещането за цялост, породено от единството на майка и дете в едно тяло. Именно поради тази причина „магията“ на майчинството отлита така бързо и е изместена от грижите за детето, които в началото са занимателни, но скоро се превръщат в задължение и жената отново се чувства ощетена както преди. Това обяснява защо толкова жени изпитват необходимост да забременеят отново – така те отново се чувстват цялостни.
Поради факта, че ролята на жената в любовта е сведена до майчинството, цялото й съществуване се върти около мъжа; вечно зависима и очакваща, тя търси подходящия самец, за да бъде оплодена. Докато мъжът се реализира сам в живота, жената се реализира посредством мъжа, тъй като е лишена от собствени ценности.
А какво става с жените, които не следват пътя на майчинството? Те прибягват до средството, което вече коментирахме – имитират мъжки модели на поведение, като влизат в надпревара с мъжете.
Трябва да отбележим, че и двата пътя – този на майчинството и този на подражанието на мъжа, са несъзнателни опити на жените да се сдобият с мъжки атрибут, за да превъзмогнат комплекса за неопределеност и малоценност.
Като физически орган и като символ мъжкият атрибут е екстериоризация, проекция или победоносен израз на мъжественост. Мъжът може да си позволи лукса да бъде ексхибиционист, като начин да демонстрира своята мъжественост. Именно поради тази причина той култивира у себе си външни ценности, базиращи се върху развиването на мускулатура, сила, ловкост или на демонстрирането на академични и финансови дипломи.
Мъжът е излъчваща сила, която изважда на показ вътрешните ценности, проектирайки ги навън. Това произтича от собствената му поведенческа същност, определена като „излъчваща, свободна и динамизираща“.
Подражавайки на мъжа, жената също култивира у себе си ценности, отнасящи се до външността, като начин да скрие своята „непълнота“. Тези ценности имат една-единствена цел – да компенсират чувството й за малоценност и да привлекат мъжа, но не и да допринесат за нейната собствена реализация.
Всички действия на жената кръжат около неосъзнатото й желание да „хване някой мъж“, за да може да изпълни ролята си на майка.

Коментари

Един коментар към “Завиждат ли жените на мъжете?”

  1. Интересно ми беше да го прочета, това си е тема за дискусия направо.

    Posted by Future Health | 25.08.2016, 11:04

Публикувай коментар