// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Заветът на Бог.

„Ако живееш много, много неща ще видиш.“

Заветът на Бог.

И живя Иосиф в Египет, той и бащината му челяд; а Иосиф живя всичко сто и десет години. И видя Иосиф деца от Ефрема до трета рода, също и синовете на Махира, син Манасиев, се родиха Иосифу на коленете. Тогава Иосиф каза на братята си: аз умирам; но Бог ще ви споходи и ще ви изведе от тая земя в земята, за която се кле на Авраама, Исаака и Иакова. Па закле Иосиф Израилевите синове, думайки: Бог ще ви споходи, а вие изнесете костите ми оттука.
И умря Иосиф и всичките му братя и целият им род; а синовете Израилеви се разплодиха и намножиха, нараснаха и се усилиха извънредно, тъй че оная земя се напълни от тях.
И възцари се в Египет нов цар, който не знаеше Иосифа, и рече на народа си: ето, родът на синовете Израилеви е многоброен и по-силен от нас; да измъдруваме нещо против тях, за да се не размножават; инак, кога се случи война, ще се съединят и те с нашите неприятели, ще се въоръжат против нас, и ще излязат из (нашата) земя.
И поставиха над тях надзорници на работите, за да ги изнуряват с тежки работи. И те съградиха на фараона градове за припаси: Питом и Раамсес (и Он, сиреч Илиопол). Но колкото повече ги изнуряваха, толкова повече те се размножаваха и толкова повече нарастваха, тъй че (египтяни) се страхуваха от Израилевите синове.
И затова египтяни с жестокост караха Израилевите синове да работят и правеха живота им горчив с тежката работа над глина и тухли и с всяка полска работа, с всяка работа, на която ги караха с жестокост.
Египетският цар заповяда на бабите, които бабуваха на еврейки и от които едната се казваше Шифра, а другата Фуа, и (им) рече: кога бабувате на еврейки, гледайте при раждането: ако е момче, убивайте го, ако е момиче, нека живее. Но бабите се бояха от Бога и не правеха тъй, както им поръчваше египетският цар, и оставяха момчетата живи. Тогава египетският цар повика бабите и им рече: защо тъй правите, че оставяте момчетата живи?
Бабите отговориха на фараона: еврейските жени не са като египетските: те са здрави, и преди още да отиде бабата при тях, раждат. Поради това Бог даваше добро на бабите, а народът се множеше и твърде се усилваше. И понеже бабите се бояха от Бога, Той правеше да преуспяват домовете им.
Тогава фараонът заповяда на целия си народ, като каза: всяко новородено (у евреите) момче хвърляйте в реката, а всяко момиче оставяйте живо.
Един човек от Левиевото племе отиде, та си взе жена от същото племе. Жената зачена и роди син, и като видя, че е много красив, кри го три месеца; но като не можеше повече да го крие, взе тръстено кошче, намаза го с асфалт и смола и, като тури в него детето, сложи го в тръсталака при речния бряг; а сестра му застана отдалеч да гледа, какво ще стане с него.
И излезе фараоновата дъщеря на реката да се къпе, а нейните прислужници – жени ходеха по речния бряг. Тя видя кошчето в тръсталака и прати робинята си да го вземе. Отвори и видя детето; и ето, детето плачеше (в кошчето); смили се над него (фараоновата дъщеря) и рече: това ще е от еврейските деца. Тогава сестрата на детето рече на фараоновата дъщеря: да отида ли да ти повикам жена кърмачка от еврейките, за да ти откърми детето?
Фараоновата дъщеря й отговори: иди. Момичето отиде и повика майката на детето. Фараоновата дъщеря й рече: вземи това дете и ми го откърми; ще ти заплатя. Жената взе детето и го кърми. И порасна детето, и тя го заведе при фараоновата дъщеря, и то й стана като син, и нарече тя името му Моисей, защото, казваше, от вода го извадих.
След много време, когато Моисей порасна, случи се, че излезе при братята си (синовете Израилеви) и видя тежките им работи; видя още, че един египтянин бие едного евреина от братята му (синовете Израилеви). И като се огледа насам-нататък и видя, че няма никого, той уби египтянина и го скри в пясъка. На другия ден излезе пак, и ето, двама евреи се карат, и рече на виновния: защо биеш ближния си? А той отвърна: кой те постави началник и съдия над нас? Да не мислиш да ме убиеш, както уби (вчера) египтянина? Моисей се уплаши и си рече: бездруго това нещо се е узнало.
И научи се фараонът за това нещо и искаше да погуби Моисея; но Моисей побягна от фараона и се спря в Мадиамската земя и (като дойде в Мадиамската земя) седна при един кладенец.
Мадиамският свещеник имаше седем дъщери (които пасяха овците на баща си Иотора). Те дойдоха, извадиха вода и напълниха коритата, за да напоят овците на баща си (Иотора). И дойдоха овчарите и ги отпъдиха. Тогава стана Моисей и ги защити, (извади им вода) и напои овците им.
Върнаха се при баща си Рагуила, и той (ги) попита: защо тъй скоро си дойдохте днес? Те отговориха: един египтянин ни защити от овчарите, дори ни извади вода и напои овците (ни). Той рече на дъщерите си: а де е той? Защо го оставихте? Повикайте го да яде хляб.
На Моисея се понрави да живее у тоя човек; и тоя даде на Моисея за жена дъщеря си Сепфора. Тя (зачена и) роди син, и (Моисей) нарече името му Гирсам, защото, казваше той, аз станах пришълец в чужда земя. (И като зачена пак, роди друг син, и той му нарече името Елиезер, като каза: Бог на моя баща беше ми помощник и ме избави от ръката фараонова.)
След дълго време умря египетският цар. И синовете Израилеви пъшкаха от робия и викаха, и викът им от тежката работа стигна до Бога. Чу Бог стенанията им и си спомни за Своя завет с Авраама, Исаака и Иакова. И милостно погледна Бог към синовете Израилеви и се смили над тях.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар