// Вие четете...

Поведенчески модели

Живот, обърнат към външното.

„За едната половина на своята привлекателност жените са задължени на природата, а за другата – на шивачката.“

Живот, обърнат към външното.

Жената обръща внимание на външния вид в много по-голяма степен от мъжа. Тя оценява всичко привидно, външно, това, което може да види и да пипне, като пренебрегва вътрешното. Не се стреми да бъде чувствителна, интелигентна, отзивчива, нежна и мила, а физически привлекателна. Поради тази причина възлага всички свои очаквания на външния си вид и загубата на младежката свежест за нея е истинска драма. Като пример може да бъде посочено мнението на една млада и хубава актриса, която в интервю за пресата заявява следното: „Предчувствам, че животът ми ще бъде кратък, затова трябва да се възползвам максимално от това, което имам в момента.“ Ясно е, че тя не е имала предвид физическата си смърт, а несъзнателното предусещане, че бръчките скоро ще се появят и ще сложат край на кариерата й, дължаща се на външната й красота, а не на таланта. Повяхването на кожата и напълняването на фигурата й за нея явно са равнозначни на смърт.
Ако си припомним механизма за нарцистично самозадоволяване, който вече описахме и който непрекъснато се нуждае от захранване, за да поддържа женската суета, ще разберем защо жената насочва своите усилия към външния вид и към всичко, свързано с него. На нея не й е достатъчно само да бъде привлекателна, тя трябва също да изтъкне всичко онова, което е продължение на нейното тяло или личност.
Тъй като дрехите са продължение на тялото й, тя непрекъснато се нуждае от подновяване на гардероба си. Гримът и облеклото са начин да подобри външния си вид. Неподходящата или демодирана дреха я кара да се чувства несигурна и непълноценна, дори да има хубаво лице и фигура.
Има жени, които се отказват от женствеността си, за да се идентифицират по-добре с някоя мъжка роля. Те пренебрегват напълно външния си вид (който според тях единствен е свързан с женствеността). Така стигат до крайности: или отдават изключително значение на външния вид, или го омаловажават, като заприличват на мъже.
Голяма част от жените разделят живота си на два етапа: първият, много кратък, обхваща времето от юношеството до появата на първите бръчки. Този период представлява, според тяхната несъзнателна оценка, „истинският им живот като жени“, тоест когато се предполага, че най-много са желани от мъжете. Вторият период, който продължава до смъртта, е изживяван като време на отчаяние и разочарование; време, в което те се примиряват да живеят като „госпожи“, в очакване на естествения ход на събитията, които биха могли да им предоставят единствено материални придобивки, но не и надеждата да се осъществят като жени. На тази възраст жената трудно успява да почувства напълно своята женственост, тъй като не знае какво означава тя и я свързва единствено с външния вид.
Мъжът притежава устойчива вътрешна любовна идентичност, която не само се проявява генитално, но и психологически. Жената обаче търси своята вътрешна идентичност чрез проекцията й към външното, като се стреми да се реализира чрез външни ценности и много рядко чрез вътрешни. Тъй като външните обстоятелства са изключително неустойчиви и променливи, тя е принудена да се приспособява и идентифицира с новите условия, като всеки път губи своята крехка вътрешна идентичност.
Външният фактор обикновено е мъж, с когото тя така тясно се идентифицира, че започва психически да живее чрез него, придобивайки черти, подобни на тези, които той притежава. Ако смени партньора си, тя се отказва от временно придобитата личност, за да приеме друга.
Тя не притежава устойчиво вътрешно „аз“, при нея то е проектирано и въплътено в материалните обстоятелства. Мъжете също не притежават развито, устойчиво и зряло „аз“, но непрекъснатият сблъсък с отговорностите, задълженията и предизвикателствата, на които са подложени, е създал у тях „нещо“, което става същностна характеристика на тяхната мъжка самоличност и което всъщност е особен, макар и примитивен психически център на гравитация. Поради това те могат да изпълняват женски дейности, без да се феминизират. Жената обаче, тъй като не притежава вътрешно женско „аз“, се „маскулинизира“ при изпълнението на присъщи на мъжа дейности.
Оценката на външното влияе по решаващ начин върху избора на партньор, подбиран предимно на основата на външния вид и икономическото положение и много рядко заради същностните му характеристики. Тази е причината за честите грешки в това отношение.
Поради екстериоризацията на собствената си същност, жената постепенно се изпразва от съдържание, докато се превърне единствено в образ на женственост. Това е очакваният резултат от лекомисления живот, съсредоточен върху нарцисизма, преходността и обсебващата загриженост за външния вид. Последният придобива изключително значение поради особената му уязвимост към критиката. Райк посочва, че в отношенията си с мъжа жената непрекъснато е в отбранителна позиция, обвинявайки го предварително, за да се защити. Според него тази нетърпимост и свръх чувствителност към критиката се дължи на страха на жената да не се изложи пред мъжа. По-голямата й чувствителност към критиката се дължи на неувереност в самата себе си. Човек със самочувствие може да признае свои грешки или недостатъци, защото съзнава своите качества. Този, който е в отбрана, показва съмнение или неувереност в собствените си способности.
Жената съзнава желанието на мъжете да я идеализират, но е всеизвестно, че идеалите не могат да имат недостатъци, в противен случай престават да бъдат такива. Обожественият обект трябва да е съвършен (съгласно капризния модел на божествено съвършенство, създаден от въображението на едно несъвършено същество, каквото е човекът). Жената може да приеме слабостите на мъжа и да продължи да го обича, но се страхува, че ако нейните недостатъци се разкрият, той ще престане да я обича.
Това е друг важен мотив, който подтиква жената да поддържа на всяка цена външния си вид, за да може да идеализира себе си и така да повиши самочувствието си. В този случай е в сила поговорката: „Далече от очите, далече от сърцето“.
Наистина, докато тя е в състояние да отрича пред самата себе си своите недостатъци и грешки, ще може да поддържа заблудата за собственото си съвършенство. Нейните главни грижи са: да се облича и гримира по последната мода, да сресва и боядисва косата си по най-предизвикателен или съблазнителен начин, да поддържа свеж тена си, да бъде в течение на любовните истории на най-известните актьори и певци и да гледа нашумелите телевизионни сериали.
Конкурсите за красота доказват по най-убедителен начин огромното значение, което се придава на външното и привидното. Едно от най-пламенните желания на всяко младо момиче е да стане кралица на красотата.
Очевидно е, че съществува тясна връзка между вътрешния свят и външността на хората и също като при скачените съдове цялата жизнена и психическа енергия се събира там, където е съсредоточен Азът. По този начин вътрешните сокове се изливат неминуемо в кората – самоубийствен акт, който в крайна сметка води до загиването на цялата система. Ето в това се състои основният въпрос на жената – тя се интересува единствено от обвивката, забравяйки за ствола и корените, които трябва да се хранят от житейския опит, за да могат да растат и да се развиват.
Алиенацията на жената може да се сравни с дърво, обвито от паразитни растения, които изсмукват цялата му жизненост; единствената разлика е, че жената, стига да поиска, може да се освободи от този грабеж.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар