// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Животът, има ли свой Създател?

44„Не тухлата, а човекът строи градове.“

Животът, има ли свой Създател?

Молекулярната биология учи, че наред с двете съставни части на живота – материя и енергия, има и една трета съставка – биологичната информация, която се явява като централна и е в основата на всичко живо. Съвременните молекулярно – генетични изследвания показват, че информацията е най-важната величина на феномена живот.
Както в областта на компютърното програмиране, така също и в областта на биологията господстват с пълна сила основните закони на информатиката. Ето някои от тях:
– Няма информация без интелектуален източник и информационен код.
– Няма кодирана информация без волеви източник и крайна цел.
– Източникът и носителят на информация са две различни величини.
– Не може да се реализира техническа или биологична информация случайно.
Закодираната в ДНК – молекулата генетична наследствена информация е отговорна за предаването на специфичния строеж на всяко живо същество от генерация на генерация. Така се обяснява фактът, че при ембрионалното развитие няма безразборен растеж на клетки и тъкани, а то протича като строго определен, регулиран, абсолютно синхронизиран и целенасочен процес. Човешкият геном се състои от 32 000 отделни гени, разположени върху 3,2 милиарда базови двойки – комбинация от четири химични букви (т.нар. „букви на живота“). Генетичният код играе решаваща роля за развитието на организма от оплождането до смъртта.
Самият факт, че съществува кодирана генетична информация (генетичен код, кодова система), задължително предполага съществуването на източник, който се намира извън носителя на информацията – полинуклеотидната верига на ДНК. Тя е материален носител на наследствената информация, както магнетофонната лента е носител на звукова информация, компютърният чип на запаметената информация или листът хартия с написаното върху него изречение. Ясно е, че нито магнетофонната лента, нито компютърният чип, нито листът хартия имат нещо общо с източника на информацията в тях. Те са само нейни носители. Генът е най-малката структурно – функционална единица, в която е закодирана наследствената информация. Следователно той е само материален носител на информацията (Ангелов и сътр., Биология, стр. 30).
А кой е източникът на генетичната информация?
Източникът на информацията трябва да се намира съгласно законите на информатиката извън нейния материален носител, т.е. извън материята. Това означава, че материята не може да бъде източник на информация. Така е в областта на компютърното програмиране. Носителят на информация не е неин източник, а тя е заложена от някой друг върху него.
Един от най-известните специалисти в областта на информатиката, проф. В. Гит, пише: „Информацията не е материя, но тя използва материята, за да бъде кодирана, пренасяна и онаследявана. Информацията не е живот, но тя е необходимо условие за съществуването на живота. Животът не е нито материя, нито информация, но тези два феномена са необходими за съществуването на живота“.
Р. Хьофайзен изразява този биологичен феномен още по-ясно: „Хромозомите, ДНК – молекулите с базовите двойки, изградени от четирите химични букви, представляват „строителният материал“, а „строителният план“ за всеки един индивид е кодиран в генетичната информация“ (Factum, 2001, 5,15).
През април 1864 г. пред едно голямо събрание на учени в Париж Луи Пастьор потвърждава след многократни изследвания установения преди това от Харвей биологичен природен закон, който гласи: „Живот може да произлезе само от живот“. До ден днешен този закон не е опроверган от никакъв научен експеримент. Изхождайки от този природен закон, елементарната логика ни задължава да приемем, че първият живот на Земята е бил създаден, а не се е само създал от неорганичната мъртва материя. Ето защо в най-новото издание на учебника по биология за 10 клас (Ботев и сътр., стр. 55) авторите признават: „С това хипотезата за спонтанното самозараждане е отхвърлена окончателно и се поставя началото на теорията за биогенезата – живото се ражда от живо“. Животът като феномен, както генетичната наследствена информация ни принуждават да приемем съществуването на интелигентен Източник на тази информация. Това изисква законът за причинно-следствените връзки, който гласи: „Всяко следствие трябва да има адекватна причина, която е довела до него“. Да не забравяме и универсалния принцип „Действието не може да бъде по-голямо от причината, която го е предизвикала“.
Въз основа на всички тези закономерности идваме до единствения логичен извод: Животът трябва да има свой Създател, Който да притежава живота в Себе Си. Според библейското учение за Сътворението това е Бог, Който е създал живота.
Нека пак да повторим, науката никога не е наблюдавала случайно възникване на биологична информация, каквато се среща в живите същества. Кодова система и случайност са два абсолютно несъвместими феномени. Кодовата система предполага задължително интелигентен източник. Компютърните програми имат известна прилика с биологичната информация. Всеки знае, че една компютърна програма никога не може да се създаде случайно. Само един интелигентен и високообразован специалист (програмист) може да създаде компютърна програма. Точно така и биологичната информация трябва да има един изключително интелигентен Творец, създал тази информация, която в действителност представлява високо специализирана биологична компютърна програма, гарантираща съществуването на живота.
Инстинктът като феномен представлява вид информационна програма за поведение, която се залага по рождение в живите същества, предава се и се онаследява от поколение на поколение. Самият факт, че инстинктът е биологична информационна програма, ни задължава да приемем, че тази програма трябва да има и високо интелигентен програмист.
Не съществуват никакви научни аргументи за случаен произход на генетичната информация. Това е едно от най-слабите и уязвими места на еволюционната теория. Признават го и самите еволюционисти. Жак Монод пише: „Най-големият проблем за еволюционната теория е произходът на генетичния код и механизмите на неговото пренасяне“.
Ние сме задължени да направим следните два извода:
1) Науката отрича еволюционния възглед за първоначалното само създаване на биологичната информация.
2) Библейското учение за сътворението не противоречи на научното обяснение за произхода на биологичната информация от един свръх интелигентен Източник, Когото ние наричаме Бог.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар