// Вие четете...

Календарът на българите

Животинските названия в 12-тичния цикъл и прабългарите.

„Единството на братята е по-силно от каменен връх.“

12-тичния цикъл от животински названия и прабългарите.

В последните 30 години у нас доби популярност твърде смелата хипотеза (Й. Вълчев, Б. Рогев, П. Добрев), че 12-тичния цикъл от животински названия на годините е създаден от прабългарите през бронзовата епоха, а после е усвоен от китайците. По-реален е въпросът кога и как прабългарите са заимствали тези названия, пряко от китайците или с посредничеството на междинни народи – тюрки, алтайци, тохари, иранци. Въпреки, че подобни термини в миналото и сега имат международен характер и не могат да служат като сигурен етнически белег, често от посочените прабългарски названия се правят спекулативни изводи.
Унгарският историк Микола и българският проф. Моско Москов [Йожеф Микола. Тюркско – българското летоизчисление сп. ”Минало”, 1914, кн. 2; Моско Москов, 1988] причисляват прабългарските названия на 12-годишния животински цикъл към групата на съответните тюркски животински названия, за чиято първооснова те приемат китайския циклов календар. Друг унгарски историк [Геза Фехер. Именникът на българските ханове – летоизчислението на прабългарите. Годишник на Народния музей, 1922-25] допуска, че прабългарите са заели 12-годишния животински цикъл направо от китайците и много преди тюрките поради което съществуват различия между тюркските и прабългарските названия.
Мнението на специалистите за прабългарските названия на 12-годишния цикъл е следното:
1. Мишка – според всички специалисти през последното столетие прабългарското название е СОМОР;
2. Вол – според всички специалисти през последното столетие прабългарското название е ШЕГОР;
3. Тигър – според повечето специалисти през последното столетие прабългарското название на тази година остава неизвестно. Според Златарски то е Вер (от записа верениалем за Аспарух), което той превежда като “вълк”, а не „тигър“;
4. Заек – според всички специалисти през последното столетие прабългарското название е ДВАН (ш);
5. Дракон – според Микола и Златарски прабългарското название не е засвидетелствано в “Именника”. Според Омелиан Притсак, към когото се присъединяват Йордан Вълчев, Моско Москов и Петър Добрев българското име е ВЕРЕНИ или кала;
6. Змия – според всички специалисти през последното столетие прабългарското название е ДИЛОМ;
7. Кон – предложени са названията ТЕКУ/таг, ИМЕНШЕГОР и морин;
8. Овца – според много специалисти през последното столетие прабългарското название е теку;
9. Маймуна – според всички специалисти през последното столетие прабългарското название не е засвидетелствано;
10. Петел (кокошка) – според повечето специалисти през последното столетие прабългарското название е ТОХ;
11. Куче – според повечето специалисти през последното столетие прабългарското название е ЕТХ;
12. Глиган (прасе) – според всички специалисти през последното столетие прабългарското название е ДОКС.
За етническия произход на тези термини няма единно мнение. Господстващата доскоро хуно-тюркска доктрина изискваше да се търсят главно алтайски корени, изхождайки от презумпцията, че прабългарите са етнически тюрки. Въпреки привидния успех при някои термини (етх, шегор, докс, дилом), останаха термини с които тя не можа да се справи (верени, дван, именшегор-теку). Например, ВЕРЕНИ беше деформирано до ВЕР с цел да се получи БЬОР, което значи вълк по старо тюркски.
Въпреки това, прабългарския цикъл остана без вълк (тотемът на тюрките!) за голямо огорчение на любителите на тангрите, юртите и шаманите. Да не говорим за строгите тюркски фонетични закони, които почти никоя прабългарска дума не спазва. Например ШЕГОР, ДИЛОМ и ДВАН звучат в ухото на тюрка както грузинското Мрквтциашвили за българското. Всъщност, едва ли някога ще се излезе от тия дебри на сравнителната историческа лингвистика, където се привличат по доста свободен начин думи от десетки езици от четири – пет езикови семейства. Отделен проблем е дали тези думи са собствени или заети, как са се променили при заимстването и какво ново значение са придобили. Много от тези животински названия сигурно имат и нострадически произход. По начало да се търси вида на един древен език не по вида на неговите коренни думи, а по вида на календарни, военни, държавни и технически термини, които обикновено са от международен характер, е дълбоко погрешно.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар