// Вие четете...

Календарът на българите

Животинските названия в 12-тичния китайски цикъл.

„Против разумните доводи няма оръжие.“

Животинските названия в 12-тичния китайски цикъл.

За чисто китайският произход на животинските названия в 12-тичния китайски цикъл може да се приведат много доводи. Животинският цикъл обяснява ролята на всяко едно от изброените животни като функция на годишното време за древните китайци, но не и за северните номади. По всичко изглежда, тази поредица от животински названия най-напред е отброявала лунните месеци в някое от стотината княжества на древен Китай. По-късно, тези месечни названия не са се наложили в цялата държава, но са останали да се ползват под друга форма. Даже някои български специалисти по календарния проблем директно заявяват, че китайците са използвали 12-те животински названия не само като названия на години, но и като месечни названия.
И наистина, ако вземем пред вид факта, че първоначално китайската година е започвала около момента на зимното слънцестоене, то последното животно от цикъла – глигана отговаря на началото на зимния сезон, когато се коли прасе за снабдяване на семейството с висококалорична храна през идващите студени зимни месеци. Прасето е и жертвата и може би поради това върху гадателните кости годината се нарича с няколко имена: „ниен“ (година), „съ“ (жертвоприношение) и др.
Първото животно от цикъла е мишка и това название показва сериозния проблем, който създават мишките през зимните месеци, когато в къщата има запасено много зърно, месо и други храни. Следващото животно е вола, това е в съгласие с ролята на това животно за сеитбата на ориз в Китай, която фактически започва през григорианския месец февруари (в днешно време това е китайската Нова година). Змията отговаря на топлия годишен сезон, когато тези студенокръвни влечуги стават максимално подвижни и опасни за хората. Овцата (козата) отговаря на месеца, когато малките агънца и козлета се отбиват и семейството може да се храни с мляко.
Месецът на петела (пилето) идва, когато излюпените рано на пролет пиленца порастват и стават годни за храна. Маймуната (по китайски „шен“ – синоним на „радост, веселие“ в много азиатски езици) отговаря на месеца, когато зърното и плодовете са прибрани и идва ред на сватбите. Този ред от животни, характерен за климатичните условия и начин на живот на инците, един типичен земеделски народ, подкрепя китайския произход на животинския цикъл. Този ред не би бил подходящ за народи, които орат и сеят пшеница и ечемик, което става основно през есента, но е възможно и през пролетта. Този ред е съвършено чужд и неестествен за номадските народи, живеещи основна на север от Китай. Не може и да се мисли, че протомонголи, хуни или тюрки ще орат с волове през февруари – март при – 30оС студ. По начало волът не е способен да преживява такива зимни условия. Освен това, едва ли мнозинството от северните номади някога са виждали волове и маймуни, за да ги включат в цикъла.
За разлика от тези животни, множеството дребни гризачи, характерни за тундрата отсъстват от китайския животински цикъл. От всичките 12 животни на този цикъл, драконът е единственото митологично същество, при това основен персонаж в китайската митология. Това е сериозна подкрепа за китайския произход на цикличните названия и се обяснява с наличието на голям китайски празник, посветен на това митично същество. Отсъствието на вълка – племенният тотем на тюрките, също говори против създаването на животинския цикъл от северните номади.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар