// Вие четете...

Поведенчески модели

Женствена и умна.

„Не е срамно да се говори това, което не е срамно да се върши.“

Женствена и умна.

Безполовият комплекс поражда у жената силна агресивност срещу мъжете – емоционално поведение, което повишава нивото на тестостерона над нормалното, като определено й придава мъжки черти. Наистина съществува тясна връзка между този хормон и агресивността. Тестостеронът прави субекта агресивен. И обратното, ако нападателността е от емоционално, а не от хормонално естество, това поведение стимулира производството на тестостерон.
Истинска заблуда е схващането, че мъжете не понасят умните жени и че това е една от причините последните да не развиват интелекта си, като предпочитат да изтъкват своята мъжественост. В действителност мъжете познават само един тип интелигентна жена – жената с мъжки черти, и тя естествено не ги привлича. Много рядко можем да срещнем жена, която в еднаква степен е женствена и умна. Твърди се също, че мъжът се страхува от умната жена, тъй като тя застрашава неговите привилегии. Това е разумен довод поради съществуващия мъжки шовинизъм, но също, че жената би могла да използва своята интуитивност така, че мъжът да не се чувства непълноценен.
Докато жената не развие истински своя интелект, нейната сфера на интереси трудно ще излезе извън рамките на грижата за красотата и физическата привлекателност – качества, които заедно с майчинството определят ролята й на самка.
Самка и жена са два етапа на развитие. По-примитивният (този на самка) не води непосредствено до превръщането й в жена. Самката е създание на природата. Жената трябва да бъде продукт на самата себе си, тъй като може да се роди единствено от самката, решена да се развива и да еволюира индивидуално.
Ето основната пречка за равноправие между половете: мъжът е постигнал своята психична мъжественост, подтикван от многобройните и належащи изисквания на живота, докато жената не е развила своята ментална и психична женска идентичност, предпочитайки да се определи като самка и майка. Мъжът е постоянен в своята мъжка роля, която устоява на всички исторически промени. Сегашната роля на мъжа не е много по-различна от тази в древността. Жената обаче е обърната в много по-голяма степен навън, към външното. Тя отчаяно се стреми към външното, за да се промени и да се приспособи към него. Добър пример за това е модата в облеклото, прическата и грима и най-вече в следване на повелите на чуждото мнение. Жената е принудена да се адаптира към онова, което обществото или нейният партньор очакват от нея, или да приема определено стратегическо поведение, когато желае да хване някой мъж. Ако има връзка с лекар, превръща се донякъде в лекар; ако е с политик, и тя става политик; ако е интелектуалец, започва да философства. Нейната идентичност като личност се променя непрекъснато в зависимост от външните изисквания.
Независимо от професията, която упражнява – дори да е традиционно женска професия – шивач, готвач, моделиер, балетист, мъжът запазва своята мъжка роля. Жената обаче, когато става полицай, военен, съдия или заема ръководни длъжности, обикновено прибягва до имитиране на мъжкия стил.
Всяка жена трябва да потърси пътища да се самоопредели като личност. Това тя може да постигне единствено като развие у себе си устойчив и постоянен психически център, който да остава неизменен независимо от материалните промени в нейния живот. По този начин, посредством формирането на едно пълнолетно и зряло „аз“ тя може да се реализира напълно като жена, постигайки цялостна и определена женска идентичност. Обръщайки се към своя вътрешен свят, тя ще проумее кои са онези сили, които я държат отчуждена, и осъзнавайки огромната вреда от тяхната власт, ще успее да ги отхвърли. Мотивирана от това разбиране, тя може да стане господарка на самата себе си, за да устои на алиениращите влияния, и да се освободи. Ако преди това нейната психика е била в зависимост от временни нужди, то сега се открива възможност да я постави в служба на собственото „аз“, с цел да постигне психологическа автономност, пълнолетие, което е първостепенно условие за нейната реализация като жена. За това е необходимо също да се дефинира женствеността, като се опише по възможно най-прост и обективен начин, но не с цел да се представи като модел, който да бъде принудително приет, а за да се разбере нейната вътрешна природа. Необходимо е жената да се научи да оценява своето положение, осъзнавайки, че предполагаемата й генитална ощетеност се дължи единствено на обстоятелството, че тя по стар навик взима мъжа за образец. Причината за това е, че единствените женски модели, на които се подражава, са тези на самка. Другите, на жената като личност не съществуват, защото съответстват на имитирани мъжки роли.
Факт е, че жената изпитва завист към мъжкия атрибут. Защо не се е научила да оценява както трябва своята женска природа? Защо я смята за някакво празно място или недостатък? Това е така, защото тя интуитивно усеща, че я използва единствено от гледна точка на еротизма и майчинството и не е успяла да сублимира либидото си, за да формира в себе си по-висше утеринно качество, каквото е женствеността. А тя е резултат от достатъчно висока либидна утеринна сублимация, тоест от пасивното или рецептивното на универсалния Ерос.
Всяка човешка способност или качество има диапазон от възможности за действие, който може да се движи между ограниченото пространство на затворения кръг и простора на цялата човешка структура. Може да подивее или да разцъфне, и този избор зависи от посоката, която ще даде Азът. Това означава, че когато Азът е съзнателен, висш и зряло формиран, той може да управлява активно различните способности на човешкото тяло, довеждайки ги до едно по-високо равнище на развитие или продуктивност.
Що се отнася до матката, не е необходимо да се опитваме да доказваме нейните прекрасни качества. Само ще посочим, че жената ръководи единствено своята природа на самка, без да познава онези по-висши възможности, отнасящи се до „утеринно-женското“.
Мъжът е успял да сублимира своето либидо в по-голяма степен от жената, без да се изискват усилия от негова страна поради една щастлива комбинация от фактори, между които не фигурира личният принос. За да разберем този процес, необходимо е да сравним основната любовна активност на мъжа с тази на жената. Тя, подобно на яйцеклетката, е предимно пасивна и рецептивна, докато мъжът също като сперматозоида, е активен, агресивен и проникващ. Мъжкият еротизъм е вечно търсеща, активна и оплодяваща сила, докато женският е скрит и зачеващ. По този начин жената незабелязано изпълнява ролята на весталка, стимулирайки визуално и сетивно една сила, която по природа е експанзивна. Казано с думите, жената е утроба, която приема енергия, като я концентрира и сгъстява, докато се формира материята на живота. В себе си тя притежава генетичната памет за създаване на живи същества. Мъжът излъчва енергия и влага семето на живота. Жената приема, а мъжът дава. Жизненият тон на жената е да създава материя; този на мъжа е да посява семето.
Жената разполага с по-малко възможности за сублимация на своето либидо, защото сублимацията е приток на енергия по канали, които не са чисто биологични.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар