// Вие четете...

Поведенчески модели

Женски изблици на чувствителност.

Stres2„Не е красива красавицата, а любимата.“

Женски изблици на чувствителност.

Когато жената е разтревожена или изпитва някакво силно чувство, тя може да се разплаче, да размахва развълнувано ръце и непрекъснато да говори, като използва силно натоварени емоционално прилагателни, за да опише точно как се чувства. В такива случаи жената иска да бъде приласкана, някой да я гушне и просто да я изслуша. Но мъжът обикновено тълкува поведението й според собствените си приоритети и цялото нейно държание сякаш му казва: „Спаси ме, оправи проблемите ми!“
Затова, вместо да утешава и приласкава, той започва да дава съвети, да задава уточняващи, практично насочени въпроси и да й казва, че не бива да се вълнува чак толкова много. „Спри да плачеш!“ – нарежда й той с ужасен израз на лицето. „Преувеличаваш! Нещата не са чак толкова лоши!“ Вместо да я утешава като нежна майка, което тя очаква от него, той се държи като суров баща, какъвто наистина трябва да бъде. И това е така, защото е наблюдавал модела на поведение на баща си и дядо си. Те не са се променили и са останали мъже, защото мъжете се държат именно по този начин. Всъщност такъв е бил модела на поведение на всички мъже, откакто са слезли от дърветата. И по-добре, че иначе нямаше да останат много истински мъже на планетата, каквато е тенденцията на еволюция през последните десетилетия.
За жената изливането на чувствата е форма на общуване, моментът ще премине и тя бързо ще го забрави. Мъжът обаче смята, че е длъжен да открие решение за нейните проблеми, а когато не му хрумне нещо подходящо, за да я успокои, той започва да се чувства като провалил се неудачник, за което жената има огромна роля. Ето защо, когато жената дава воля на своята чувствителност, мъжът започва да се тревожи или ядосва и я кара да престане. Нещо повече, мъжете се боят, че веднъж почне ли да плаче, жената никога няма да спре, а с това няма да спрат и обвиненията, че той не прави нищо, за да се почувства тя по-добре. Плачът и сълзите не са страшни, страшни са обвиненията към него, защото в неговия модел на поведение жената е заложила от хилядолетия да създава проблемите, а той да ги оправя. Жената е възприела този модел на поведение от нейната майка, а тя от нейната, и всъщност добре е разбрала, че такъв модел на поведение добре работи. Хем ще си поплаче и ще се утеши, хем друг ще реши проблема, пък и нали за това е създаден, той силният и непоколебим унищожител на женски проблеми.
Жените добре познават и използват номерът със сълзите. Жените плачат повече от мъжете и затова, вече стана ясно, те си имат съвсем основателна причина. Мъжете много малко или изобщо не плачат, особено пред други хора, поради наложени към тях от еволюцията изисквания, а и още да добавим, обществените условности, подсилващи стремежа им да се въздържат. Мъжете не плачат, не защото са безчувствени, а защото се страхуват да не бъдат обвинени, че не се държат като мъже. Обвиненията от рода „Ти не си мъж. Какъв мъж си ти. Какво си се разциврил, като някоя женска и т.н.“ са си доста тежки и трудно могат да бъдат понесени от един истински мъж. За съжаление обществените норми за поведението на мъжа са такива. Мъжът няма право да си поплаче, няма право да показва слабост или дори каквато и да е чувствителност, защото подобно поведение няма да бъде разбрано и най-вече толерирано от обществото, пък и мястото за чувствителните вече е заето.
Но ето че от „чувствителния мъж на новото време“ днес вече се очаква да плаче винаги и навсякъде. От всички страни го окуражават да пролива сълзи, разни „съветници“ го съветват дори да си поплаче. Мъжът, за да е печеливш трябва да приеме все повече и повече женския модел на поведение, защото в съвременния свят този модел на поведение е силно печеливш. Дори могат да се видят мъже, членуващи в различни „братства“, да се прегръщат и целуват едни други с повод и без повод. Съвременният мъж все по-често бива обвиняван, че е студен и че прилича на робот, ако при всяка предоставена му възможност не „си излива чувствата навън“. Мъжкият модел на поведение не е устроен като женския, в който включването на емоцията не възпрепятства останалите функции и затова жената може да си поплаче и да пролее някоя сълза, но тя добре знае, че в края на краищата, тя ще получи съчувствие от иначе безчувствения мъж.
Трябва да се знае, че истинските мъже също плачат, но това може да се случи само когато се „отключат“ неговите чувствата, тоест това може да се случи само тогава, когато обществените условия позволяват това. Един истински мъж рядко би допуснал това да стане на публично място, ето защо имайте едно наум за мъже, които редовно плачат пред други хора.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар