// Вие четете...

Поведенчески модели

Женската самоличност.

Stres47„В дом без стопанин огън не гори.“

Женската самоличност.

Според някои психологически проучвания, жената е загубила способността си да бъде самостоятелна личност и съществува единствено чрез друг. Първо е „дъщеря на“, сетне „съпруга на“, после „майка на“, тоест тя има реално съществуване дотолкова, доколкото го получава от някой друг. Твърди се, че социално – битовите фактори, определящи ролята на жената, са свързани с историческите промени, настъпили от времето на многочленното семейство на земеделското и занаятчийското общество до малкото съвременно семейство, присъщо на индустриалното общество.
В многочленното семейство от миналото съжителстват различни поколения, образувайки група от много хора, които работят заедно за общото благо. И мъжете, и жените работят в дома. Мъжете са специализирани в земеделските работи, а жените – в домашните, като изпълняват важни и общопризнати от икономическа гледна точка функции. Предат вълна, тъкат платове, шият дрехи, приготвят храната, помагат в обработването на земята, в отглеждането на добитъка и децата.
С настъпването на индустриалната революция населението се концентрира в градовете, като по този начин домът като производствена единица минава на заден план. Използват се вече индивидуални, а не семейни работници. Производството на стоки за масово потребление излиза извън рамките на дома, а за труд се признава единствено производството на стоки или услуги, предназначени за други срещу заплащане. От този момент трудът на жената, свързан с дома и с възпроизводството, изгубва своето икономическо значение.
От друга страна научно-техническите постижения улесняват домашната работа, като оставят на жената свободно време и практически я превръщат в безделник. В резултат на този процес жената загубва много от своя „статус“, превръщайки се единствено в домакиня – едно твърде подценявано и неудовлетворително занимание, което обикновено поражда сериозни разочарования.
Спецификата на домашния труд е такава, че той не води до създаването на нещо трайно или продуктивно – цикъл, който се повтаря всекидневно и по неопределен начин. Усилията на жената не са възнаградени икономически – обстоятелство, което не й позволява да оцени своя принос към обществото. Икономическата й зависимост я кара да се чувства унижена и подценена.
Поради липсата на стабилно вътрешно „аз“ ролята на жената се променя непрекъснато в зависимост от историческите промени. Вече отбелязахме какво съдбоносно въздействие има индустриализацията върху живота на жената – тя става слаба, беззащитна, неоценена и неориентирана, без да знае в какво да се вкопчи, за да намери себе си.
Изборът на майчинството обаче винаги остава като възможност за реализация на жената. В съвременното общество тази функция е високо ценена и идеализирана, поради което жената може да се чувства цялостна и женствена. Въпреки това дори тази нейна роля се изгражда по отношение на мъжа, тъй като от него зависи нейната реализация. В исторически план майчинството също не е еднозначно, тъй като от древността настъпват съществени промени в схващането какви са задълженията на една добра майка – промени, които ще разгледаме по-нататък.
Засега е важно да отбележим, че в съвременното общество майчинството е напълно определено и се радва на висок обществен престиж. Ролята на жената обаче не се свежда единствено до майчинството, затова е необходимо да определим и другите възможности, които тя има в живота.
Именно тук се сблъскваме с един от най-сериозните проблеми на жената, тъй като независимо от обществото и страната, където живее, тя заема подчинено положение спрямо мъжа – обстоятелство, което я кара да се чувства изключително неудовлетворена.
За да анализираме този конфликт, ще се спрем на изключително любопитния труд на Стивън Голдбърг „Неизбежността на патриархата“. В него той твърди, че е неизбежно мъжете да си присвояват по-престижните и социално значими роли, тъй като поради по-голямата си агресивност те са по-способни да бъдат водачи. Така всяко общество оценява по-високо мъжките, отколкото женските роли, като по този начин мъжът овладява най-важните позиции и изпълнява най-престижните дейности. Голдбърг привежда следния пример: „В САЩ няма жени – сенаторки; жените представляват около един процент от кметовете на градовете с над 25 000 жители, около два процента от политическите постове във федералното правителство, три процента от членовете на Камарата на представителите и пет процента от членовете на законодателните камари на САЩ.“
Подобни статистики се наблюдават в целия свят, така че не е необходимо да цитираме други примери. Става ясно, че мъжете неизменно постигат по-високи и по-важни позиции, независимо от правата, предоставени на жените.
Мъже с преувеличено чувство на гордост от факта на своя пол и на (често) съмнителната си мъжественост, „мъжки шовинисти“ – със сигурно ще се изкушат да подкрепят тези факти с твърдението, че това се дължи на по-нисшето положение на жената спрямо мъжа, докато феминистките движения ще настояват, че истинската причина се крие в обществото, което възпитава жената още от малка да се подчинява на мъжа и ограничава развитието на нейните способности.
Стивън Голдбърг твърди обаче, че това неравенство не се дължи на умишлен опит жената да бъде поставена в неравностойно положение, а е резултат от естествени биологични различия. Така че жената не стои нито по-ниско, нито по-високо от мъжа; тя просто е различна, но именно на това различие се дължи съществуването на патриархата

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар