// Вие четете...

Поведенчески модели

Жените получават, а мъжете дават.

Stres38„По-добре да имаш лоша жена, отколкото да си бекяр.“

Жените получават, а мъжете дават.

Влюбването на жената прилича на чудесен сън, в който тя вижда появата на едно силно и добро същество, което не се нуждае от много, а иска само да му бъде позволено да се грижи за нея. Подобни сънища, в които жените виждат появата на своя принц, мигновено ги изваждат от депресивното им състояние. Причината за преобразяването на жените е увереността, че ще получат помощ и ще се превърнат в принцеси. Жените, които се чувстват сами и изолирани са потиснати и за да излязат от унинието си трябва да почувстват, че помощта на любимия е наблизо.
Какво чудо! Мъжете се вдъхновяват от красотата и изящността на жените и се превръщат в много предани същества, а жените се превръщат в принцеси. Мъжете осъзнават, че ако няма на кого да служат, силата и компетентността им са безсмислени, а жените осъзнават, че трябва само да кажат едно „Да”, за да бъдат щастливи. Жените знаят, че тези чудесни и достойни за възхищение същества намират облекчение и вдъхновение в обещанието да им служат, да ги радват и да им доставят удовлетворение.
Повечето мъже почти не съзнават колко важно е за жената да чувства подкрепата на някой, който я обича. Жените са щастливи, когато вярват, че потребностите им ще бъдат удовлетворени. Когато жената е потисната, разстроена, объркана, изтощена или безпомощна, това, от което най-много има нужда, е просто да общува. Тя има нужда да почувства, че не е сама, че я обичат и ценят.
Съпричастността, разбирането, оценяването и съчувствието трябва да съпътстват жената дълго време, за да й помогнат да стане възприемчива към подкрепата на мъжа. Мъжете не разбират това, защото техните мъжки инстинкти им подсказват, че най-добре е да останат сами, когато са потиснати.
Когато жената е разстроена, от уважение към нея мъжът я оставя сама или пък ако остане, влошава още повече нещата, като се опитва да реши проблемите й. Той не разбира инстинктивно, колко важни за нея са близостта, интимността и споделянето. Това, от което тя най-много се нуждае в такива моменти, е някои, който да я изслуша.
Като споделя чувствата си, жената се убеждава, че заслужава любов и че потребностите й ще бъдат удовлетворени. Съмненията и недоверието й се стопяват. Склонността й да се налага отслабва, щом си спомни, че заслужава любов, защото тя просто не трябва да воюва за нея. Може да се отпусне, да дава по-малко от себе си и да получава повече. Напълно е заслужила това.
За да преодолеят депресията си, жените трябва да споделят чувствата си и се нуждаят да говорят за проблемите си. И докато говорят, те откриват причината за своята депресия. Единствената причина за тяхната депресия е, че те са уморени, защото са давали прекалено много от себе си. Постоянната им отговорност омръзва, иска им се да се отпуснат и някой друг да се грижи за тях. В един момент жените вече не ги задоволява мястото в отношенията им с мъжете, да се чувстват като мъченици и да живеят за тях.
Както в миналото, така и днес много жени също се чувстват уморени да дават. Искат повече време за себе си, за да бъдат такива, каквито всъщност са, тоест искат повече време, за да се погрижат първо за себе си. Искат някой да им даде емоционална подкрепа, някой за когото не трябва да се грижат, а мъжете напълно отговарят на това изискване. Жените винаги са готови да получават, а мъжете – да дават.
Обикновено промяната при мъжете и жените настъпва в тяхната зрелост. Докато е млада, жената е склонна да прави много повече жертви и да бъде такава, каквато я желае партньорът й. При мъжете е точно обратното, докато са млади, те са много по-вглъбени в себе си и не съзнават потребностите на другите. Когато жената достигне зрелост, тя осъзнава, че за своя сметка се е опитвала да достави радост на партньора си. Когато мъжът достигне зрелост, той разбира, че може по-добре да служи на другите и да ги уважава повече.
Мъжът също разбира, че може да прави жертви, но главната промяна при него е, че съзнава как може да дава от себе си. По същия начин, когато жената достигне зрелост, също научава нови начини да дава от себе си, но голямата промяна при нея е, че започва да разбира необходимостта да постави някакви граници, за да получи това, което иска.
Когато жената осъзнае, че е давала твърде много, тя е склонна да обвинява партньора си за тяхното неблагополучие. Тя чувства, че е несправедливо да дава повече, отколкото получава.
Въпреки, че не е получила това, което заслужава, тя трябва да признае част от вината за възникването на проблема, ако иска да подобри взаимоотношенията с партньора си. Когато жената дава прекалено много, тя не трябва да вини мъжа за това. Тъй както мъжът, който дава по-малко, не трябва да обвинява партньорката си, че не се държи добре с него и не е отзивчива. И в двата случая от обвиненията няма никаква полза.
Решението е в разбирането, доверието, съчувствието, одобрението и подкрепата, а не във взаимните обвинения. В такава ситуация, вместо да обвинява партньорката си за недоволството й, мъжът може да прояви съчувствие и да й предложи подкрепата си, дори тя да не моли за това. Да я изслуша, дори отначало думите й да звучат като обвинение, да я накара да му повярва и да му се довери, като направи за нея дребни жестове, които да й покажат, че я обича.
Вместо да обвинява мъжа, че й дава недостатъчно, жената може да приеме и да прости несъвършенствата на партньора си, особено когато той я разочарова. Да повярва, че той иска да й даде повече, въпреки че не й предлага подкрепата си, и да го окуражи да й даде повече, като оцени това, което й дава, и продължи да търси закрилата му.
Най-важното за добрите взаимоотношения обаче е жената да определи границите на това, което ще дава, без да изпитва неприязън към партньора си. Вместо да очаква от него да изравни резултата, тя трябва да го поддържа равен, като определи колко може да му даде.
За да бъдат мотивирани мъжът и жената да запазят взаимоотношенията си, при растяща неприязън от нейна страна, тя се нуждае да бъде изслушана и да сподели чувствата си, а той да прояви разбиране. Когато той започне наистина да разбира болката и незадоволените й потребности, той ще получи мотивация и увереност, че може да извърши промените, необходими за изграждането на взаимоотношения на обич. За да получи същата мотивация, тя трябва да бъде изслушана и да почувства, че той оценява нейните чувства.
Налага се да бъдат определени отговорностите, които трябва да бъдат поети и от двамата. Той трябва да поеме отговорността, че не е оказвал нужната подкрепа на жена си, а тя че не е определила границите на това, което би могла да му даде. Поемането на отговорността за този проблем ще е от съществено значение за отърсването й от недоволството. Така и двамата ще бъдат мотивирани да научат нови начини да си помагат взаимно, като спазват съответните граници.
На практика той трябва преди всичко да се научи да спазва нейните граници, докато тя трябва да разбере как да определя тези граници. И двамата трябва да се научат да изразяват искрените си чувства с уважение. Те трябва да осъзнаят, че на моменти ще допускат грешки.
Когато мъжът почувства, че жената е поставила своите граници, той получава мотивация да даде повече от себе си. Като спазва нейните граници, той автоматично получава мотивация да се усъмни в правилността на поведението си и да започне да прави промени. Когато жената разбере, че за да получи, трябва да определи границите си, тя започва автоматично да прощава на партньора си и да пробва нови начини да получи неговата подкрепа. Щом постави ограниченията си, тя постепенно се научава как да се отпусне и да получи повече.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар