// Вие четете...

Поведенчески модели

Жена или самка.

„И най-хубавата роза става шипка.“

Жена или самка.

Жената никога не е била действително жена, а само самка. Нейната роля е дефинирана като на самка, а не като на човешко същество от женски пол. За съжаление женствеността се отъждествява с органичното желание за любовни ласки, без да се разбира, че става дума за абсолютно различни явления. Положението на самка, с всичко онова, което то включва биологически, е нещо, придобито още с раждането. Това е безвъзмезден дар от природата, постигнат без никакво усилие и без никакво участие или избор от страна на жената.
Биологичните характеристики на жената Сапиенс са напълно ясни и познати. Истинската природа на жената, като същина на това, което действително означава да бъдеш жена, все още не е опозната, определена и разбрана. За съжаление женствеността се идентифицира със способността за любовно привличане – жената е убедена, че колкото по-либидно действа, толкова по-сигурно ще докаже женската си природа. На това се дължи и митът за „жената вампир“, която щедро показва женските си прелести, въплъщавайки пред света архетипа на свръх жената – образ или модел, който жените се стараят да имитират с убеждението, че така са по-женствени. Смятат, че ако се гримират, обличат и сресват като филмови звезди, ще станат по-женствени, но в действителност те само се дегизират като жени. Като самки обаче постигат по-високо равнище на любовно привличане, задоволявайки нарцисизма си и увеличавайки възможностите да хванат някой мъж, макар това да не означава, че ще могат да го задържат поради крехката връзка на любовно привличане.
Еволюцията на жената е спряла на равнището на самка, тоест че съществува единствено като самка от вида Сапиенс. Определянето на нейната пасивна или женска идентичност се е извършило биологически, подобно на женската, от който и да е друг животински вид, но не се е въплътило в едно по-висше състояние на жена – личност. Нейният разум, чувствата й, способностите й са равностойни на тези на мъжа, но нямат женско определение. Физически е жена, а психически е неопределена, поради което приема мъжки роли, тъй като не познава собствената си женственост на психично равнище.
Ето защо тя прибягва до физическото привличане, превръщайки се в примамлива любовна стръв. Тази е и причината за безумната надпревара на жените да се разголват. Вестниците и списанията ни показват изобилие от най-различни еротични маскировки. Самките се стремят жадно и енергично да се превърнат в жени, но за съжаление не познават друг път, освен този, чрез който могат да възвеличат и изложат на показ своята либидност.
Жената е лишена от женско „аз“; нейното „аз“ е на самка. То й служи, освен за майчинството, единствено по отношение на женската привлекателност и употребата на хитрини, за да хване мъжа и да задоволи собствената си суета. Това е малко и примитивно „аз“, което заема незначителна част от нейната личност. Мъжът също притежава любовно „аз“, но при него то е вместено в мъжкото „аз“, което обуславя неговата психическа идентичност. Това, че е самец, е само част от неговата психика. Жената обаче притежава една-единствена психологическа страна, сведена до Аза на самка, който представлява нейния биологичен вид. Останалата част от психическата й структура е неопределена, поради което тя имитира и приема мъжки роли, отчуждавайки се от истинската си природа.
Мъжкото „аз“ в голяма степен остава непроменено с течение на годините. Женското „аз“ е съсредоточено във външното. Поради това то не е нито устойчиво, нито съдържателно, изменя се непрекъснато в зависимост от социалните и материални условия. В исторически план ролята на жената се е променяла постоянно, докато тази на мъжа е оставала неизменна.
За разлика от физическата привлекателност, която е природен дар, психологическата женственост може да се постигне единствено чрез усърден и продължителен процес на индивидуално развитие, а не като резултат от социални придобивки. Истинската женственост изисква самореализация на равнището на Аза, поради което се нуждае от волевата дейност на самия индивид. Това е процес на самоизграждане, а не на получаване на стойности от социалния субект; този процес трябва да се извърши във вътрешния свят на жената като еволюционна промяна, произтичаща от собствената й воля. Губят времето си онези жени, които търсят женствеността чрез възвеличаване на предизвикателното поведение и изтъкване на външното. Следвайки този път, те ще се провалят като жени, или по-скоро ще останат завинаги на равнището на самки.
Много жени не търсят своята реализация чрез вече посочените средства, а се стремят да постигнат това чрез някоя професия или дейност, изискващи интензивни умствени усилия. Но както вече посочихме, те приемат мъжки роли, за да се борят за по-високи позиции. Освен това техните подбуди обикновено имат компулсивен, а не спонтанен характер. Решението им не произтича от едно свободно избрано поведение, а от невротичния стремеж да компенсират „липсата“ . Например, повече от очевидно е, че онези жени, които са лишени от физическа привлекателност и не могат да действат като любовни примамки, нямат друг избор освен да се проявят чрез интелекта си или чрез някакви особени умения. За съжаление осъзнаването на физическата непривлекателност ги тласка в погрешна посока – те се опитват да надвият мъжа, като приемат мъжки роли. Убедени, че не са достатъчно женствени, те смятат, че ще имат по-големи преимущества, ако постигнат превъзходство над мъжа на собствения му терен.
Има също така физически красиви и същевременно много умни жени, които поради проблеми, предизвикани от завистта към мъжкия атрибут, са развили комплекс за „мъжественост“; те не се задоволяват да бъдат любовни примамки и възлагат личните си очаквания върху възможността да заемат високи позиции, компенсирайки така чувството си за несигурност и малоценност спрямо мъжете. Невротичната потребност да бъдат независими в този случай може да се окаже толкова погрешна, колкото и прекомерната зависимост, наблюдавана при жените, които искат да живеят емоционално посредством мъжа.
В случая, за който говорим, жената се реализира професионално, но не като човешки индивид от женски пол. Физически тя е жена, но ментално и психически е като мъж, за да може да се конкурира успешно. За съжаление много често съществува тясна връзка между желанието за независимост и мъжкото поведение. Шокиращо е да се наблюдават красиви жени с толкова мъжка нагласа в емоционалните и менталните реакции. Те често се изявяват и успяват, но на висока цена – психически се превръщат в мъже. Психологически са мъже, а иначе – жени.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар