// Вие четете...

Поведенчески модели

Желание да притежава мъжа.

„Ако не можеш да имаш най-доброто, използвай по най-добър начин това, което имаш.“

Желание да притежава мъжа.

Естествено е желанието на жената да има партньор, но тя не трябва да се стреми да хване някой мъж единствено, за да компенсира комплекса си за малоценност. Очевидно е обаче, че тя обикновено търси мъжа, за да го обсеби, сякаш не е способна да води отделно от него съществуване. Докато той се стреми да се реализира чрез работата си, жената иска да се утвърди чрез мъжа, поради което се опитва да го завладее или монополизира чрез психологически контрол, защото се страхува, че ако изпусне възможността, ще й е невъзможно да се реализира в живота.
Тя се чувства безполова, затова се стреми да разполага с „манипулируем мъжки атрибут“, за да задоволи детската си мечта да има такъв и да се чувства цялостна. Жената търси мъжа не само водена от чувства, но и от интереса да се сдобие символично с мъжки орган. Когато това желание е твърде силно, тя развива властен и деспотичен характер, като главната й цел е да завладее мъжа окончателно, сякаш за да си осигури завинаги притежанието на мъжката гениталност и да превъзмогне комплекса си. Когато се убеди, че може да манипулира и контролира мъжа, невротичното й безпокойство, породено, както знаем, от липсата на мъжки орган, изчезва.
Такава жена ще изпитва ужасна тревога, ако забележи, че партньорът й може да се изплъзне от нейния контрол, защото в такъв случай отново ще се чувства безполова. Любовната загуба за жената е като още една безполовост, особено когато раздялата е предизвикана от мъжа, тъй като в противния случай това би било просто отхвърляне на един непълноценен и негоден мъжки атрибут.
Възможността да бъде лишена от символично възвърнатия мъжки орган е твърде голяма заплаха и е източник на фрустрация, на чувство за малоценност, унижение, самосъжаление и вина, защото на нивото на несъзнаваното безполовостта се приема като наказание за голямо прегрешение. Жената открива своята безполовост като малка, когато забележи, че другите имат мъжки атрибут, а тя е лишена от такъв. Това става на възраст, когато децата все още не могат да различават половете, така че момчето е просто момиче с мъжки атрибут. В подсъзнанието й безполовостта се явява като наказание заради кръвосмешение, тъй като е изпитвала желания към бащата и ревност към майката като към своя съперница.
Трябва да отбележим обаче, че несъзнаваното отбягва проблемите и се съсредоточава единствено върху породената от тях тревога, която се стреми да успокои чрез симптоматични решения. Все едно човек да взима аналгетици за главоболието си, вместо да разбере причините, които са го породили.
Властността и импулсът за господство са успокоителното средство на жената, която не е превъзмогнала едиповия си комплекс, тъй като властвайки над някой мъж, тя уталожва тревогата, породена от липсата на мъжки орган. Но както често се случва със симптоматичните решения, проблемът не само не се решава, но се задълбочава или остава латентен за неопределено време.
В този случай жената успокоява временно тревогата си, но се пристрастява към „дрогата” и трябва непрекъснато да я консумира, тоест да държи под строг контрол мъжа. Има доста случаи, в които е необходимо да се увеличи дозата на лекарството, докато се стигне до абсолютно притежание на мъжкия мозък, включително на емоции и импулси. Този неудачен механизъм предизвиква ситуация, напълно противоположна на търсената, тъй като мъжът, воден от инстинкта си за самосъхранение, отказва да бъде психически обсебен, поради което рязко се отдръпва, дори това да означава загуба на любимата жена.
Има случаи обаче, в които мъжът може да бъде женствен, пасивен и плах и да приеме контрола и властта, упражнявани върху него. Този избор е още по-лош за жената, тъй като в известен смисъл, може би поради липсата на уравновесяващо противодействие, засилва мъжкото й поведение. По този начин, макар и да е осъществила желанието си да властва, тя се маскулинизира.
Едно от нещата, които най-много плашат мъжа, е властната и обсебваща жена, защото инстинктивно я приема като „кастратор“, тоест в желанието си да му отнеме свободната воля по отношение на мисли и действия, тя наистина се опитва да го обезличи като мъж, тъй като загубата на свободата за него символизира отнемане на мъжествеността му, която е водещата сила в творческата му дейност.
Властната жена не е способна да дава от себе си на своя партньор, напротив, тя непрекъснато изисква да получава. Това явление засяга всички хора със слабо Аз, които, за да компенсират липсата на индивидуална енергия, прибягват до външна подкрепа, изпитвайки нуждата да бъдат непрекъснато обект на възхищение, похвала и уважение, за да повишат самоуважението си.
Последиците от този механизъм са доста любопитни, тъй като живеейки непрекъснато с грижата да контролира партньора, жената в максимална степен се екстериоризира, губейки бързо своята същност. Така тя се лишава от възможността да действа пълноценно и изпитва силно чувство на празнота, което поражда у нея нетърпима нужда да получава, за да се напълни отново по някакъв начин. Този начин на получаване обаче не е нормален, а представлява една болезнена абсорбция, лишена от мяра и осъдена никога да не бъде задоволена, тъй като в основата си е мотивирана от несъзнаваното отхвърляне на женската роля и от натрапливото желание на жената да получи мъжки атрибут.
По този начин контролиращото поведение, чрез което тя се стреми да задържи мъжа, я води до противоположни резултати, понякога твърде драматични, тъй като ще живее постоянно неудовлетворена, независимо колко получава. Нищо няма да й е достатъчно, защото това, което в действителност иска, е да има мъжки орган.
Фройд твърди, че „жената никога няма да реши едиповия си комплекс, тъй като единственото решение за нея е да приеме своята безполовост“.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар