// Вие четете...

Роли в живота

Етнически произход на турските масони.

Soc45„Когато бедата стане непоносима, близък е нейният край.“

Етнически произход на турските масони.

За Априлското въстание е писано много, затова ще се спрем само на главните моменти и най-вече на жертвите (Холокоста) и нанесените от турците и евреите материални щети на България. За моралните просто няма какво да говорим – те са неизмерими! Три години преди избухването на въстанието един от основните организатори Васил Левски е предаден от турски шпионин и това не е поп Кръстьо, както се твърди.
Председател на съда, който осъдил Левски на смърт, бил Али Саиб паша, но според архивите в състава на съда е имало и евреи. Един от тях е бил Бохор Леви споменат в протокол №2/ София, 1872 г., месец декември.
След унищожаване на четата на Христо Ботев и няколко други чети започнала и голямата априлска касапница:
– Карловският управител Тосун бей мобилизирал многобройни башибозуци и заптиета, завардил пътищата и заедно с шайките и бандите се отдал на убийства и грабежи в района.
– Научавайки за въстанието в Цариград, английският посланик Хенри Елиът посъветвал турските власти да потушат въстанието „без да подбират средства“.
– В Панагюрище и селата били изпратени турски войски около 4000 души, командвани от Хафъз паша, подкрепени от няколко хиляди башибозуци, кавалерия и артилерия. На 30 април турската редовна войска завзела Панагюрище и започнали кланета, грабежи и палежи. След нея влезли и башибозуците, които дооплячкосали и разорили града.
При настъпващата катастрофа някои от въстаническите ръководители, като П. Щърбанов, се самоубили за да не попаднат в ръцете на врага. Уловените живи въстаници, както и пленените жени и девойки, които не били убити, претърпели гаври, изнасилвания и мъчения. Някои от тях издъхнали в затвора, други били осъдени на смърт. Столицата на въстанала България била обляна в кръв и превърната в пепелище. Избити били жени, старци и деца и откарани като „плячка“ над 30 000 глави добитък.
В своите студии Дойно Дойнов отчита, че срещу 10 000 въстаници, турските власти изпращат 10 000 редовна войска и артилерия и около 80 000 башибозуци и акънджии, които по указанията на Синедриона от Лондон, подлагат целия български народ на небивали кланета и гаври. Основният проводник на тази геноцидна политика са евреите в турското управление, внедрените масони (повечето с еврейски произход) и министър-председателят на Англия – лорд Биконсфилд Дизраели (Биконсфелд Бениамин д’Израели) – покръстен евреин – марано!
За състава и етническия произход на турските масони по това време, ясни сведения дава изследователят Пол Дюмон. Той споменава, че повечето от тях са евреи и сред тях има много магистрати, банкери, търговци, военни, управители и др. Дюмон описва дейността на ложата на „Съюза на изтока“, основана в Цариград през 1863 г., като клон на „Великия изток“ на Франция. В нея членува и Луи Амбиал – известна фигура на френското франк-масонство, контролирано от евреите. В тази ложа влизат хора като Рауф бей (първи адютант на султана), Джамил бей (първи шамбелан на султана), Абдурахман Хилми ефенди (от Министерството на полицията), Мехмед Ремзи (управител на остров Хиос), Изет паша (управител на Ерусалим), Ибрахим Едхем (председател на Държавния съвет), принц Мустафа Фазъл (водач на младо османците) и др.
Пол Дюмон подчертава, че многобройните масонски ложи разцъфтели из империята след управлението на султан Абдул Меджид (1839-1861 г.), което предхожда представените събития; изводите можете да си ги направите сами!…
Както вече подчертахме и преди, основни сътрудници и шпиони на турците в Османската империя били главно евреите и гръцките фанариоти. Непосредствено преди Априлското въстание в 1868 г. по заповед на Али паша се сформирал, по образец на Наполеон III „черен кабинет“ – специално шпионско отделение, с основна задача да следи комитетите от революционните организации в България, Румъния, Гърция и Сърбия. За началник на „черния кабинет“ – генерал на шпионите – Али паша назначил хитрия Шнайдер ефенди, австрийски евреин, син на Шнайдера – секретар на турското генерално посолство във Виена. По личната заповед на султан Абдул Азиз отпусната била сумата 40 000 турски лири за поддържане персонала на шпионското отделение.
Шнайдер ефенди взел за съветник Жиоли, полски евреин, шпионин на Наполеон III в Цариград, бивш фалшификатор на руски ценни книжа и акции. Жиоли препоръчал на Шнайдер ефенди гръцкия евреин от Цариград – Леонос ефенди, банкрутирал търговец, бивш турски шпионин в Гърция по време на Критското въстание (1866 – 1869 г.). Леонос ефенди пък препоръчал на „черния кабинет“ Николаиди, родом от Атина, по професия адвокат, бивш шпионин на Гърция в Цариград и довереник на Цариградската Вселенска патриаршия (тоест двоен агент). В тази юдо-масонска шпионска верига се включват по еврейска препоръка също арменци-туркофили и полски емигранти (вероятно също евреи), включително и лекарят Станкевич, живеещ в Русе. Бил направен неуспешен опит в шпионската мрежа да бъдат включени и българи.
Така наставлявани от тайни сили, турските палачи колели и изтребвали българското население през април, май и юни 1876 г.:
– Башибозушките жестокости в Клисура са неописуеми. Не само жени и деца са избивани, но няколко дена след това башибозуците се връщат и разкопават пресните гробове, за да претърсват труповете и да вземат едни или други скъпоценности. Деца били насечени с ятагани и тежки каракулаци (вид извит нож) на парчета.
– В село Зли дол хората на Тосун бей избиват над 200 души мирно население, главно старци, жени и деца.
– В Белово редовна войска изколва около 50 души въстаници от четата на Тодор Хайдутина.Soc44
– На юг от Белово турски редовни и нередовни войски също извършват кланета.
– В Копривщица, въпреки че въстаниците се предават и плащат огромен откуп (злато, сребро, ценни предмети и др.) са убити над 150 души и са задигнати 2600 овце, 1700 агнета, 990 крави, 360 вола и 717 коня плюс ценни предмети и покъщнина.
– Особено пострадали от турските кланета селищата в Под родопската област: Брацигово, Перущица, Батак, Пещера и др., както и многобройните села около тях.

Обезглавяване на български въстаници.
Гравюра от френска хроника (1841-1878 г.)

Перущица била нападната от башибозушките отряди, предвождани от братята на Ахмед ага Тъмръшлията – Адил и Исмаил, както и от редовна турска войска под командването на Рашид паша. Много хора, предимно жени и деца, били безмилостно изклани в черквата „Св. Архангел Михаил“. Според свидетелства на очевидци няколко въстаници се самоубили, за да не бъдат подложени на издевателства и гаври от турците. Шестдесет заложници били посечени от турците предварително в с. Устина. След погрома Перущица – едно от цветущите български селища, представлявало купища димящи развалини. Убити били над 1000 души.
На 30 април около 3000 башибозуци обкръжили Брацигово, а на 5 май се появяват и редовни войски с артилерия, под ръководството на Хасан паша и Рашид паша. Избити са над 150 души, а повече от 250 са изпратени на заточение в Диарбекирските затвори в Анадола.
Един от водачите на бунта, Васил Петлешков, е подложен на нечовешки мъчения и печен на бавен огън. след което умира от предварително погълната отрова, но е доубит от заптиетата.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар